Daily Archives: May 10, 2019

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955–2019)

На 64- годиш­на въз­раст почи­на Вла­ди­мир Трен­да­фи­лов, един от най-авто­ри­тет­ни­te бъл­гар­с­ки лите­ра­тур­ни кри­ти­ци и пре­во­да­чи-анг­ли­цис­ти. Пре­по­да­ва­тел по съв­ре­мен­на анг­лийс­ка лите­ра­ту­ра в Софийс­кия уни­вер­си­тет, автор на реди­ца кни­ги за анг­лийс­ка­та и бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра, сред кои­то „Неиз­ле­чи­ми­ят образ на огле­да­ло­то” (1996), „През сед­ми­ца в лите­ра­тур­ния аква­ри­ум” (1999), „За рам­ки­те на лите­ра­ту­ра­та” (2005), „Кри­за­та, коя­то обна­деж­да­ва” (2009), „Дикенс в Бъл­га­рия” (2015). Пре­во­дач на анг­лийс­ки и аме­ри­кан­с­ки поети, пре­сът­во­рил майс­тор­с­ки на бъл­гар­с­ки поези­я­та на ирланд­с­кия кла­сик и нобе­лист Уил­лям Бът­лър Йейтс. Вла­ди­мир Трен­да­фи­лов рабо­те­ше актив­но за пери­о­дич­ния лите­ра­ту­рен печат, като отра­зя­ва­ше и оце­ня­ва­ше чес­т­но съв­ре­мен­но­то бъл­гар­с­ко лите­ра­тур­но твор­чес­т­во, без да след­ва конюн­к­ту­ра­та и да допус­ка ком­п­ро­ми­си. Воде­ше автор­с­ки кри­ти­чес­ки руб­ри­ки в „Кул­ту­ра”, „Лите­ра­ту­рен форум” и „Лите­ра­ту­рен вес­т­ник”. Автор на сил­на поезия, пред­ста­ве­на в два сбор­ни­ка „Чети­ри­те фоку­са“ (1997) и „Смър­т­ни­ят танц на фокус­ни­ка и дру­ги сти­хот­во­ре­ния“ (1999). Носи­тел на награ­да на Съю­за на пре­во­да­чи­те в България.

Талан­т­ли­ва, чес­т­на, без­ком­п­ро­мис­на лич­ност, той оста­вя ярка диря и све­тъл спо­мен у нас. 

На сай­та на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия може­те да про­че­те­те интер­вю на Емил Басат с Вла­ди­мир Трен­да­фи­лов, кое­то пред­стои да изле­зе в „Пре­во­дът — лица и мас­ки“, кни­га 3. Бла­го­да­рим на Емил Басат за пре­дос­та­вя­не­то му.