Author Archives: Teodora Tzankova

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2025 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Паулина Мичева – за превода от английски на Авиньонски квинтет: Констанс • Себастиан • Квинкс от Лорънс Дърел (изд. Колибри). Пенталогията на Лорънс Дърел е твърде сложен като замисъл и структура. Далече е от класическите образци в прозата, пределно труден е за превод. При него Пространството и Времето са преплетени в един сложен лабиринт, който преводачът трябва да обходи и да представи по един разбираем начин. Такъв превод изисква огромна обща култура от преводача, освен познаването на двата езика, за да бъде пресътворен този свръхтруден текст на четивен български език. Именно това, без съмнение, талантливата преводачка Паулина Мичева е постигнала.
  • Калин Коев – за превода от испански на сборника с поезия на Пабло Неруда Стиховете на Капитана (изд. Колибри). Поезията е онова, което дори на езика, на който е била създадена, няма точен еквивалент, не разполага с други средства, за да се възпроизведе. Но определено може да се каже, че стиховете на Пабло Неруда са пресътворени на български език с вдъхновение и завидно майсторство от Калин Коев.
  • Росица Цветанова – за превода от фински на романа на Юхани Карила На лов за дребна щука (изд. Ай Си Ю). Чувството за ритъма на прозата и за нейното музикално звучене е органично и може да се постигне само когато притежаваш наистина тънко чувство към родния си език. А в този случай става дума за един виртуозно написан, с определен хумор роман, за една любовна драма и митична фантазия, за народна комедия и за актуалната идея – ние и опазването на околната среда, на великата природа, сред която живеем… Росица Цветанова, без съмнение, е надарена с това ценно чувство. Въвежда ни към тази много увлекателна история на един богат, съвършен български език.
  • Жанина Драгостинова – за превода от немски на романа на Даниел Келман Светлина и сянка (изд. Колибри). В романа Светлина и сянка, вдъхновен от историята на живота и творчеството на големия германския кинорежисьор Георг Вилхелм Пабст, Даниел Келман предлага един определено оригинален наратив, чийто майсторски език много умело редува експресионистични филмови сцени с комедийни диалози. Преводът на Жанина Драгостинова на тази трудна творба, изискващ талант, опит, вникване в контекста, е просто блестящ!
  • Кристин Димитрова и Георги Пашов – за превода от английски на сборника със стихове на Филип Ларкин Високи прозорци (изд. Издателство за поезия Да). Поезията на Ларкин е написана на много конкретен, трезв език, силно комуникативна е и се занимава с проблемите на обикновения човек, в чието всекидневие няма кой знае какви събития. Но под „обикновеното“ на Ларкин винаги прозира голямото, онтологичното. Без патос, без позьорство, без баналности, той успява да прониже читателя с истината за човешката ситуация. При това го прави го по много труден – метрически – начин. Всичко това е постигнато в максимална степен в българския превод на тази така странна и нелека за пресътворяване на друг език лирика на особения и невероятен Филип Ларкин. Един голям успех на двамата безспорно талантливи наши преводачи и поети Кристин Димитрова и Георги Пашов!
  • Спас Николов (посмъртно) – за превода от английски на пиесата на Юджин О’Нийл Лед наш грядущий (изд. Панорама). Предизвикателствата пред преводача са няколко, като най-голямото е това да съхрани и „пренесе“ невредим до носителите на „другата“ култура емоционалния заряд на текста, който се гради върху речта на персонажите. О’Нийл е композирал за всички персонажи индивидуални идиолекти, комбинация от американски диалекти и професионален градски жаргон. Определено може да се каже, че изключително надареният Спас Николов (1943–1987), един от ненадминатите майстори на българския превод, е проявил забележителна креативност особено при речевите характеристики на героите, стигнал е до едно съвършенство на изказа.

Специални награди за изключително високи постижения:

  • Александър Шурбанов – за превода от английски език на Инок Ардън от Алфред Тенисън (изд. Лист). Големият наш англицист, шекспировед, литературен историк и майстор на превода, проф. Александър Шурбанов, сред дългата поредицата ценни преводи, и този път ни представя в блестящо пресътворяване на български език непознат шедьовър от класическата английска поезия на XIX век – поемата на Алфред Тенисън Инок Ардън.
  • Евгения Панчева – за превода от английски на Възвърнатият рай от Джон Милтън (изд. Лист). Поемата на Джон Милтън е написана в бял стих – в характерния за автора стил, отличаващ се с липсата на рима, но със строга метрика и изящен език, впечатлява със своите философски размишления и богата символика. И може определено да се каже, че всичко това е постигнато по един забележителен начин във вдъхновения, майсторски превод на проф. Евгения Панчева.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

  • Ина Кирякова – за превода от италиански накнигата с есета Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото от Итало Калвино (изд. Колибри). Тази своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино, един от най-значимите европейски мислители на ХХ век, хуманитар в най-извисения и чист смисъл на понятието, вече е достояние на интелектуално изкушените български читатели по възможно най-добрия и достоен начин – в умелия и компетентен превод на Ина Кирякова. Благодарение на превода на Ина Кирякова българските читатели имат възможността да се срещнат пълноценно с големия Итало Калвино и в качеството му на есеист (като писател той е добре познат у нас), а българската култура несъмнено се обогатява с хуманитаристика.

Годишни награди на СПБ “Борис Миндов”

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА НА КРИМИНАЛНА И ПРИКЛЮЧЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

ОТ АНГЛИЙСКИ И ФРЕНСКИ ЕЗИК

Награди за ярки постижения:

  • Валентина Миланова – за превода от английски на романа на Робърт Торогуд Криминален клуб „Марлоу“ (изд. Бениториал). В своя превод на увлекателния, но никак не лек за пресътворяване на друг език роман на Торогуд Валентина Миланова успява безпогрешно да усети и отрази атмосферата на „уютното криминале“ с „уютен“ български език, отличаващ се с висока чувствителност към живата разговорна реч.
  • Иван Баталов – за превода от френски на романа на Никола Бьогле Последното послание (изд. Ентусиаст) заради умението, точността, вникването в контекста, на места – специализиран, с които пресъздава на български език атмосферата в романа на един от съвременните майстори на криминалния жанр, който в този случай се доближава и до фантастиката. 

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Иглика Василева – за превода от английски на романа на Джон Банвил Тайните гости (изд. Лист). Tандемът „Банвил-Василева“ е добре познат и харесван. И този път преводът улавя духа на времето, носи белега на опита и на трупаните с години познания за Ирландия и за стила на автора, а с хармоничното преплитане на развлекателното и сериозното представя на българския читател пълнокръвна картина на един колкото фикционален, толкова и характерен на онзи преломен исторически момент епизод.

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

Почетни грамоти:

  • Владимир Молев и Стефан Русинов, създатели на сайта „Тоя мост се клати“ – почетна грамота за успешното осъществяване на замисъла за създаване на пространство, посветено само на литературния превод – на неговите достойнства, особености и несполуки, забелязвани от преводачи, филолози, любители на стойностния литературен материал, от хора с усет за естественото звучене и богатство на българския език и за утвърждаването му като специализиран форум за разговор за превода и преводаческия труд.
  • Георги Цанков – почетна грамота за изключителните му заслуги и съществения му принос в българската литература и култура като критик, изследовател и историк на преводите на френската класическа и съвременна литература и на нейната рецепция у нас, както и по повод неговия юбилей.

Награда за изключително високи постижения:

  • Жоржета Чолакова – за превода на Българската драматургия от чешкия проф. Франк Волман (изд. Колибри) – уникално академично издание, което с богатата си историко-културологична информация за останалите южнославянски драматургии, съпоставени с българската драматургия, очертава националната ни идентичност. Написан на остарял и донякъде съчинен чешки език, изпъстрен с лексика от другите славянски езици, този труд е сериозно предизвикателство за преводача, преодоляно с талант и научно прозрение от проф. Чолакова, с тънък усет за смисъла и употребата на думи и фрази.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

  • Светла Мутафова (посмъртно) – почетна грамота за нейната всеотдайна преводаческа дейност от и на няколко езика (английски, немски руски) в продължение на няколко десетилетия, за отговорността, но и за личната ѝ ангажираност при всяка една преводна задача, независимо дали в областта писмения, устния или документния превод, както и за енергията и грижата, която влагаше в съюзния живот, като дългогодишен ръководител на Секция „Научна и техническа литература и заклети преводачи“, но и с поглед към цялата ни професионална общност, която я помни и се опитва да следва примера ѝ.

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

  • Ани Леви (Анушка Хеския Леви) – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното високо преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на испански език, възпитала и поколения устни преводачи испанисти и по повод нейния юбилей.
  • Росица Златарева–Добрева – награда за цялостна дейност в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач с английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз и по повод нейния юбилей.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

  • Сабина Павлова – за забележителната ѝ дългогодишна дейност в полето на теорията, историята и критиката на превода, за научните ѝ приноси в областта на семантиката, лексикологията и лексикографията, за усилията ѝ за утвърждаването на авторитета и видимостта на преводаческия труд и за поддържането на паметта за историята на Съюза на преводачите в България жива, както и по повод нейния юбилей.

СПБ благодари на колегите, участвали в журитата за определяне на наградите: Албена Бакрачева, Ваня Кашлакева, Владимир Молев, Галина Меламед, Дора Янева-Медникарова, Иван Попов, Людмила Миндова, Невена Панова, Недялка Чакалова, Огнян Стамболиев, Сабина Павлова, Силвия Борисова и Тони Николов.

Конкурс за превод на съвременна полска литература

Конкурсът е насочен към всички, които владеят полски език на подходящо ниво и имат интерескъм художествения превод, включително студенти, изучаващи полски език, и полонисти.

Конкурсните работи ще бъдат оценени от жури, съставено от преводачи от полски език, представители на Съюза на преводачите в България и Полския институт в София.

След обявяване на резултатите се предвижда провеждане на работилница по превод, по време на която да бъдат обсъдени преводаческите решения на кандидатите.

Връчването на наградите на отличените участници ще се проведе на тържествена церемония в Полския институт в София.

Условия за участие:

Кандидатите не трябва да имат публикувани книги в свой превод от полски език.

Краен срок:

До 10 октомври 2025 г. желаещите да участват в конкурса трябва да изпратят:

  1. кратка автобиография;
  2. декларация за даване на съгласие за обработване на лични данни (Приложение № 1).

Откъсът за превод се предоставя по имейл след получаване на посочените по-горе документи.

До 16 октомври 2025 г.включително кандидатите трябва да изпратят:

  1. готовите преводи в електронен формат (.doc, .docx);
  2. декларация за авторство и разрешаване на ползването на авторски произведения (Приложение № 2).

Моля, изпращайте необходимите документи и текстове на следните ел. адреси: marina.ognyanova@instytutpolski.pl и office@bgtranslators.org.

Награди:

I -во място: 300 лв

II-ро място: 200 лв

III-то място: 100 лв

Предвидени са и предметни поощрителни награди.

За допълнителна информация пишете на: marina.ognyanova@instytutpolski.pl или се обадете на тел. +359 2 987 21 59.

Нели Димова

Работни езици: унгарски

Област на преводаческа дейност: художествен превод – проза, драматургия

Кратка биография: Родена във Варна, където завършва Първа езикова гимназия с профил немски език. През 1998 г. завършва унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и втора специалност немски език и литература. От 1998 г. работи в Унгарския културен институт в София като преводач и организатор прояви. Преводач на художествена литература – романи, разкази и пиеси от унгарски език, редактор на преводи от унгарски. Участвала е в преводачески лагери в Унгария. Член на журито в конкурси за превод на унгарска литература.

Избрани преводи:

  • Магда Сабо, „Пилат“ (Колибри, 2020)
  • Тошо Дончев, „Роса по залез“ (Литературен форум, 2019)
  • Магда Сабо, „Улица „Каталин“ (Колибри, 2018)
  • Магда Сабо, „Вратата“ (Колибри, 2017)
  • Михай Золтан Над, „Копелето на сатаната“ (Ерго, 2015)
  • Дежьо Костолани, „Нерон, кървавият поет“ (Колибри, 2015)
  • Лайош Грендел, „Камбаните на Айнщайн“ (Гутенберг, 2013)
  • Кристина Тот, „Баркод“ (Ерго, 2012)

Награди:

  • 2023 г. – „Про култура хунгарика“ за принос в популяризирането на унгарската култура
  • 2021 г. – Номинация за наградата за превод „Христо Г. Данов“ за превода на романа „Пилат“ от Магда Сабо

Данни за контакт: nelly.dimova at gmail.com

Мартин Христов

Име и фамилия: Мартин Христов

Работни езици: унгарски, испански

Сфера на работа: Художествена литература, поезия

Кратка биография: Мартин Христов завършва средно образование в 9-о ЕСПУ с изучаване на френски и испански език през 1985 г., паралелка испански език, по-късно учи унгарска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Дебреценския университет „Лайош Кошут“, където се дипломира през 1992 г. През 1995 г. основава агенция за преводи „Алма Консулт“, а от 2002 г. ръководи издателство „Ерго“. Превел е множество книги от унгарски автори.

Избрани преводи:

  • Шандор Мараи: Изповедите на един буржоа,
  • Ищван Бибо: Политика, морал, демокрация – избрани студии,
  • Атила Бартиш: Покоят,
  • Геза Чат: Опиум,
  • Имре Оравец: Септември 1972,
  • Миклош Месьой: Савел,
  • Дьорд Петри: Ивицата, от слънцето огряна – избрана поезия и др.

Награди:

  • Почетна грамота от Съюза на преводачите в България (2006),
  • Награда за цялостна преводаческа дейност от унгарската фондация Милан Фющ (2009, 2011, 2023),
  • Унгарска държавна награда „Златен кръст за заслуги“ (2015).

За контакт: martin.hristow@gmail.com, 0898337721

ПРЕВОДАЧЪТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ ПРЕДСТАВЯ: „21 ВЪОБРАЖЕМИ ПИСМА ДО ВЕЛИКИ МЪЖЕ”

Писателят- философ Октавиан Палер (1926- 2007), е без съмнение, сред най- интересните автори от съвременна Румъния. Интересна и нелека е неговата съдба. От възторжен привърженик на лявата идея на младини, по- късно активен журналист и партиен функционер, с възходяща служебна кариера (стигнал до поста директор на Националното радио), в началото на 80-те той става открит, непримирим враг на тоталитарния режим на диктатора Чаушеску, срещу когото воюва с перото си, подобно на своите прочути сънародници, известните и у нас Мирча Динеску, Ана Бландиана, Марин Сореску, Дойна Корня.

Октавиан Палер дебютира в литературата, късно, на 44- годишна възраст и интересен сборник стихове в стилистиката на модерния класик Лучиан Блага, „Сянката са думите“ (1970), приет добре от критиката, но скоро се убеждава, че силата му е в прозата и есеистиката. По- точно във философската проза. Първият му голям роман (1981), „Живот на една гара“, преведен и у нас през 2020, следва модела на знаменити световни романи, решени като философски есета- притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

Лично за мен, „преводът е родство по избор“. Затова, с удоволствие преведох тази откровено екзистенциална, философска проза. В нея основен елемент е метафоричният образ на дадено явление, съществувание на което нахлува в съзнанието на героите, принуждавайки ги да преобърнат съществено своите представи за смисъла на живота. В центъра на повествованието на „Живот на една гара“ са двама герои- мъж и жена, срещнали се случайно, на запустяла малка провинциална гара. Октавиан Палер ни прави свидетели на изповедта на Мъжа, озовал се в това самотно кътче на света. Самотата и отделеността му от другите вече е предпоставка той надълго и широко да анализира преживените си минали драматични житейски ситуации. Така тази безименна гара се превръща в символ на „спрелия живот“. И тъкмо в това „спиране“ героят изследва корените на преживяното, довело го в „задънената улица“, да изследва причините за наказанието, да се озове в крайната точка на самотата. Прозата му е далече от реализма, както споделя той: „Аз съм твърде далече от реалното, чувствам се много по- удобно в притчите и митовете.“ Той не е отчаян от съществуването си, но и не може да го приеме. Моралната тема е централна в цялото му творчество. Като се обръща към митологията и историята, той успява да се изповяда, да бъде пределно искрен, без да става патетичен: „Едното ми око винаги беше обърнато вътре в мен“, признава в едно от последните си интервюта той.

През 1984 излиза вторият му голям роман „Един щастлив човек“, определено жестока притча за епохата на комунизма и по- специално за времето, наречено така цинично „Златна епоха на Чаушеску“ (80-те години на 20 век). Действието се развива на запустял морски бряг в изолиран от света старчески дом, в близост до блато, няколко мраморни скали и рибарско селище. Тук пристига скулпторът Даниел Петрич, чиято задача е да извае за надгробна плоча лицето на всеки починал старец. Самият той е с трудно детство и нерадостна младост, преминал през сиропиталище, поправителен дом, болница и затвор и идва с надеждата, че ще може да се адаптира и заживее и твори спокойно, но постепенно открива, че животът на обитателите на това убежище е доминиран от клевети, насилие, заплахи, страх и омраза. Но се оказва, че над всичко тук се извисява невидимата фигура на Стареца, героят, който никой никога не е виждал, но който създава закона в това мрачно, забравено от Бога и света, място.

На безспорен успех се радват неговите сборници с есета, спомени, пътеписи и философски етюди: „Пътища през паметта“, „Музей в лабиринта“, „Животът като корида“, „Дон Кихот на Изток”, „Сърдечни полемики”, „Субективни митологии”, „Самотни приключения”, „Време за въпросите” – близо 20 книги с по няколко преиздания и преводи на чужди езици.

Романът „Защитата на Галилей“ (1978, награда на Румънската академия), втората му книга, преведена у нас, е един от най-важните опуси на Октавиан Палер, от онези книги, които най- точно определят неговия профил, полемичната му природа. Мъдър текст, който ни дава примерен дискурс за дилемите на една епоха, близка по дух до нашата. „Защитата на Галилей“ ни говори за трудността да направиш верния избор в условия на политически борби, цензура и репресии, между откритото изговаряне на Истината, с риск от окончателно унищожение, и официалния отказ от нея, за да я потвърдиш отново и категорично, но по заобиколни и по-малко опасни начини, да допуснеш и известни компромиси пред собствената си съвест, но в крайна сметка да я отстоиш. И най- главното: да я заявиш пред света!

Преди Букурещкия университет, Октавиан Палер завършва елитния класически лицей „Спиру Харет“. По това време влиза в света на античната култура и философия и това определя до голяма степен неговата естетика, творчеството му. Посвещава цели томове на анализа и тълкуването на митовете и легендите. В едно свое интервю твърди, че е роден в древността, че в предишен живот е живял в Италия, че е бил художник от времето на Леонардо и Рафаело в Тоскана…

Сред най- известните книги на Палер, без съмнение, е и сборникът с есета „Сърдечни полемики“ (1983). Тук Палер засяга различни морални и естетически теми, приели формата на писма, речи или въображаеми разговори. След като обяснява значението на парадоксалната формула в заглавието, Октавиан Палер ни повежда към легендата за Парис, към притчата за Страшния съд, възхвалява Изгонването от Рая и коментира Троянската война, показва ни въображаемото слово на жена пред зала, изпълнена с мъже, говори ни за Платон с мисълта за Лорка, прави кратък портрет на Афродита разказва ни свой сън с Пилат Понтийски. И това са само малка част от спирките в едно фантастично пътуване, в което никога не стигаме до края…

Въпросът, който Октавиан Палер, както твърди в едно от последните си интервюта, винаги си е задавал, още от младостта си, е свързан с факта, че съвременният свят вече не може да създава митове. Единствените донякъде по- нови митове, които могат да бъдат поставени редом с митовете на древните, имат една и съща характеристика: са произведени от даден литературен шедьовър. Става въпрос за Дон Жуан, Дон Кихот, Фауст и Хамлет. И в тази оригинално замислена книга Октавиан Палер си представя някои „въображаеми разговори с тях“, като винаги се спира на вечните въпроси за любовта, живота, старостта, смъртта…

Без съмнение, за Октавиан Палер митът е форма е форма на познание, по-важна от всички останали. Като „разплита“ мита, той е бил убеден, че ще може да каже повече по темата, която го вълнува. С това се обяснява и пристрастието му към античната история и митология, с което се занимава през целия си живот. Когато четем неговите опуси, срещаме не само една изключителна ерудиция, но и интересна, полемична мисъл, а далечните исторически и митологични образи е герои ни стават интересни и близки. А дарбата му да се изрази максимално точно и ясно, е толкова силна, че внушенията му стигат до нас без да полагаме излишни усилия, както понякога се налага при подобни четива. Всъщност, доминиращата тема в неговите книги е връзката между човека и съществуването. Нещо, което винаги вълнува. И може определено да кажем, че именно чрез митологията този писател- философ Октавиан Палер изследваше и самия себе си. А той, без съмнение, бе твърде сложна, интересна личност. При това зает със собственото си екзистенциално приключение…“

„Като търсим митовете, които могат и да ни обсебят, ние, всъщност търсим себе си“, писа той. Нашстино, за Октавиан Палер свободата е преди всичко правото да кажеш истината и да не лъжеш. Откриваме всичко това и в тези блестящи есета, издадени наскоро от „Гея Либрис“ – „21 Въображеми писма до 21 велики мъже“ (От Луций Сенека и Декарт до Франц Кафка и Марсел Пруст).