Author Archives: Teodora Tzankova

Обявен е конкурсът за годишните награди на СПБ за 2023 г.

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) има удоволствието да Ви покани да направите своите предложения за Годишните национални награди на СПБ за превод в различни области и категории, като номинирате преводни книги, издадени между 01 юли 2022 и 30 юни 2023 г.
Носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години (информация за носителите на награди от предишните години ще откриете тук: 20202021 и 2022).
Краен срок за подаване на заявки 30 юни 2023 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.
По-долу ще видите и формуляра на заявката за номиниране. В него ще намерите подробности за условията на конкурса.
Ще се радваме да получим Вашите номинации и да се срещнем на Международния ден на преводача, 30 септември, когато по традиция връчваме и Годишните награди за превод!

Поздрави,
Управителен съвет на СПБ

З А Я В К А

ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА ЗА ГОДИШНИТЕ НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ ЗА ПРЕВОД НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ – 2023

Информация за номиниращия:
Издател / Организация / Физическо лице:
Координати (лице за контакт, електронна поща, телефон):
Информация за изданието:
Автор:
Заглавие:
Език на оригинала:
Преводач:
Издателство:
Редактор:
Дата на издаване:
Област на превода (моля, подчертайте)
1. Превод на художествена литература – проза / поезия;
2. Превод в областта на хуманитаристиката;
3. Превод на научна и техническа литература;
4. Синхронен и консекутивен превод;
5. Превод на заклет преводач;
6. Теория, история и критика на превода;
7. Превод от български на чужд език.
Категории:
А. За конкретно произведение:
1. За ярки постижения;
2. Специална награда (за изключително високи постижения).
Б. За цялостна дейност (присъжда се само на членове на СПБ).
В. „Елена Мутева“ – награда на СПБ за художествен превод на млад преводач.
Мотивация за номинацията (до 1000 знака):

Заявката, придружена с PDF файл на оригиналния език на произведението, се подава на e-mail: office@bgtranslators.org до 30 юни 2023 г.
Книжните издания в 3 екземпляра и ако нямате PDF файл, книжното тяло на оригиналния език се предават в офиса на СПБ: София 1000, пл. „Славейков“ 4, Столична библиотека, стая 609, в работните дни от 5 юни до 30 юни от 13 до 17 часа, или се изпращат по пощата.
Два от депозираните екземпляра се връщат след връчването на наградите на 30 септември.
Издателствата внасят по 50 лв. за рецензирането на всяко номинирано заглавие (за преводи от български на чужд език – 80 лв.), а за индивидуални предложения от физически лица – 30 лв. (за преводи от български на чужд език – 45 лв.) на банковата сметка на СПБ: 
IBAN: BG63STSA93000023960090, BIC: STSABGSF, БАНКА ДСК.
Моля, в платежните си нареждания за преведените суми за рецензиране на номинираните от Вас издания, при „основание“ впишете техните заглавия.
За въпроси и уточнения: Невена Панова: 0885846579; Сабина Павлова: 0895688331.

Българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Имаме удоволствието да съобщим, че благодарение на усилията на Мая Ценова, арабист и преводач, от 2023 г. българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и разбирателство“.

Ето какво разказва Мая Ценова:

След 33-те ми часа в Париж за Световния ден на арабския език в ЮНЕСКО в средата на декември пакистански колега прводач и университетски преподавател по арабски изпратил интервюто, което записа с мен там, на администраторите на „Наградата Шейх Хамад за превод и международно разбирателство” в Доха. Така малко преди Нова година получих покана от Катар да присъствам на връчването на наградите за 2022 г. в края на януари. И тръгнах на път, след като направих всичко възможно да отговоря на интереса на организаторите към превода в България от и на арабски език – написах петнайсетина страници, в които се постарах да спомена всички известни ми издания досега (повечето от които имам в собствената си библиотека, защото повечето от първите преводачи бяха мои преподаватели в СУ – Лотос Бораджиева, Веселина Райжекова, Кирияк Цонев…) И, разбира се, приложих двайсетте страници на английски език, резултат от проучването на колегата и моя приятелка Неделя Китаева по поръка на Фондация NextPage за преводите от арабски на български език през двете десетилетия от 1990 до 2010.

Целта на организаторите беше да им бъде предоставена първоначална информация. А моята надежда – преводите от арабски на български език и обратно да бъдат включени в кръга на вниманието на администраторите на Наградата „Шейх Хамад”.

На 2 март получих поздравления от румънския колега проф. Георги Григоре, който бе награден тази година в Доха за постиженията си в превода от арабски на румънски език. Той ми изпрати линк към обявяване начало на номинациите за тазгодишното издание на наградата. Поздравленията бяха за включването на българския език в регламента на Наградата „Шейх Хамад” за 2023 г.

Представям на вашето внимание превод на тази част от регламента:

Категория ПОСТИЖЕНИЯ

Тази категория е предназначена да удостои дългосрочните усилия, полагани от отделни лица и институции в сферата на превода от и на арабски език. Наградата се връчва на базата на поредица от издания, осъществени в сферата на превода от и на арабски език и допринесли за обогатяване на общуването в областта на културата и познанието.

Подкатегории за ПОСТИЖЕНИЕ за сесията 2023 г.:

*Превод от арабски на испански език

*Превод от испански на арабски език

*Превод от арабски на английски език

*Превод от английски на арабски език

*Превод от арабски на български език

*Превод от български на арабски език

*Превод от арабски на синдски език

*Превод от синдски на арабски език

*Превод от арабски на сомалийски език

*Превод от сомалийски на арабски език

Стойността на наградата във всяка подкатегория е 100.000 щатски долара

Условия за номиниране и самономиниране за наградата за постижение:

* Номинирането и самономинирането е ограничено в рамките на официално оповестените дати. (1 март 2023 – 31 юли 2023 -бел.прев.)

* Понастоящем номинирането и самономинирането е ограничено до областта на хуманитаристиката и социалните науки.

* Номинирането се извършва от институции (издателства, изследователски центрове, институти, университетски катедри и пр.) или чрез самономиниране.

* Номинирането и самономинирането следна да бъде за лица, които са живи към момента на обявяване на резултатите.

* Творбите на номинирания/самономиниралия се – лице или институция – не трябва да съдържат расистки или обидни становища.

* Преводите трябва да бъдат издадени и да имат международен стандартен номер на книга ISBN.

* Няма ограничения във времето относно датата на издаване на преводите.

* Журито за определяне на наградите има правото да номинира преводачи или творби, които не са били номинирани.

* Журито за определяне на наградите има правото да се възползва от наградените творби и преводачи в сферите на запознаване с Наградата и популяризирането ѝ.

* Получилият която и да е от наградите „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“ няма право да е кандидатира отново за никоя от категориите, преди да са изминали пет години.

* Специализираните журита си запазват правото да не присъдят наградата във всяка от категориите (ако представените творби не са на ниво, или не отговарят на условията за удостояване), или да коригират стойността ѝ според забележките на журиращите, или да отнемат наградата след присъждането ѝ, ако с налице причини за това.

* В случай на спор компетентност имат единствено съдилищата в Държавата Катар, като за база се приема арабският текст на Устава на Наградата.

За номиниране или самономиниране в категорията Постижения е необходимо:

• Да се попълни електронният формуляр на официалния сайт и да се изпратят в електронен вид най-ярките поне пет превода на номинирания или самономиниралия се. За предпочитане е да се изпрати възможно най-голям брой преводи (заедно с оригиналите), които отразяват нивото на постижението и приноса в областта на превода от и на арабски език.

• След завършване на процеса на номиниране/самономиниране по електронен път разпечатаният формуляр следва да се изпрати заедно с копия от приложените преводи заедно с оригиналните книги на следния адрес:

• Награда „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Квартал на културата (Каттара), сграда №28

Пощ. Кутия 12231

Доха, Катар

В случай, че имате въпроси относно начина на номиниране /самономиниране, или се сблъскате с каквито и да било технически проблеми при попълване на електронния формуляр, молим да контактувате единствено със следния електронен адрес: Award@hta.qa

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература. Прилагаме текста на писмото по-долу заедно със събраните до момента подписи.

Ако сте преводач на художествена литература или хуманитаристика и желаете да подпишете Отвореното писмо, моля, пишете на pismo10.42@gmail.com с двете си имена и езиците, от и на които превеждате.


Преводачите на художествена литература осъзнават отговорността наравно с издателите да се грижат за родния си език и литература чрез качествени, грамотни и верни на оригинала издания, да вдъхват живот на културната връзка на България със света. Но в последното десетилетия условията им за работа се влошават все повече, което води до отлив от професията и спад в нивото на превода. За да се преобърне тази обезпокоителна тенденция, са нужни солидарни усилия от всички заинтересовани страни – преводачи, издатели, включително държавни институции и ангажирани организации.

Първата стъпка вече е факт: намаляването на ДДС на 9% от 2020 година дава глътка въздух на книгоиздаването в ситуация на криза и нарастваща инфлация. Но тя не е достатъчна. Като следваща стъпка преводачите заявяват, в съгласие с добрите практики на европейските си колеги, че ще работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница и само с договори за отстъпване на авторското право, както и че НЯМА да работят с издателства, които налагат т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се създала възможност да се гарантира по-високо качество на превода и по-голяма видимост на преводачите, като същевременно им се осигурят нужните условия за работа и живот.


10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,

Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.

Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“. 

Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.

Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно… Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност. 

Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.

Continue reading

Какво трябва да се знае за авторското право?

Препоръки от проф. Васил Георгиев за сключването на договори

1. Къде е уредено авторското право?

В Закона за авторското право и сродните му права.

2. Кога възниква авторското право?

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението.

(чл. 2 от ЗАПСП)

3. Кои произведения са обект на авторското право?

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, например:

– литературни произведения (проза и поезия), включително произведения на научната и техническата литература (монографии, учебници, студии, статии, доклади и др.), на публицистиката (статии, очерци; при интервютата най-често – но не винаги, за автори се признават както интервюиращият, така и интервюираният) и компютърни програми;

– преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

– периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии и т.н.

(чл. 3 от ЗАПСП)

4. Кои произведения не са обект на авторското право?

Не са обект на авторското право фолклорните творби (но преводите им са); буквалното описание на явления и процеси (например упътвания, стига да нямат творчески характер), машинният превод, кратките фрази и заглавия (освен ако носят оригиналност), както и нормативните актове, концепциите и идеите; например ако в литературно произведение е изразена идея, тя не се защитава като идея, а се защитава самият начин на изразяването ѝ.

(чл. 4 от ЗАПСП)

Continue reading

За Матей Вишниек – един световен автор и за пристрастието на един преводач. По повод 75-годишнината на Огнян Стамболиев

Известният наш преводач от румънски и италиански, музикален и литературен критик Огнян Стамболиев (1947) има определено пристрастно отношение към творчеството на френско-румънския писател Матей Вишниек (1956). Отдавна, с педантична последователност, той превежда повечето от белетристичните и драматургичните опуси на този световно признат автор, като романите му: „Господин К. на свобода“, „Паника в града на Светлините“, „Планираният хаос“, „Търговецът на начала на романи“, сборника със стихове „Град с един единствен жител“, сборниците с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“, „Пътник в дъжда“ и още редица други произведения. Общо 9 книги, преведени майсторски, вдъхновено, на отличен български език!

Това пристрастие, тази последователност на Огнян Стамболиев можем да си обясним не само с амбицията му да представи на българския читател един известен като значимост съвременен автор. Пристрастието показва естетическите разбирания и критерии на преводача за съвременна литература и театър. В творчеството на Вишниек той намира много близка и сродна по творческа нагласа личност. В него го привлича рефлексията на съвременната чувствителност на писател, пишещ не в традиционно-класическите характеристики на литературата, а създаващ творби, за които можем да кажем, че имат модерен поглед към света, творби, които изследват екзистенциалната нагласа на съвременния индивид, творби, в които се изразява глобална философия за света като цяло и присъствието на човека в него. Огнян Стамболиев (превел преди време, също така успешно, и един обемист том с пиеси на Йожен Йонеско), без съмнение, харесва тъкмо такива автори, които показват един неочакван, понякога абсурден поглед към света, автори, които „разглобяват“ индивида в неговата цялостност, за да ни го покажат в неговата крайна противоречивост. Това е литература нямаща нищо общо с традиционно-класическите канони, литература, която можем да наречем високо елитарна, която се чувства удобно в дрехите на модерността и постмодерността.

Последните преводи на Огнян Стамболиев от творчеството на Матей Вишниек са на романа „Любов като обувка, любов като чадър“ и сборника с пиеси „Коне под прозореца“.

ЛЮБОВ КАТО ОБУВКА, ЛЮБОВ КАТО ЧАДЪР

Театрален роман

Този роман на Матей Вишниек, излязъл от печат през 2016 г., се състои от… 564 страници. Прекалено обемист за прозаично произведение. Но изненадващото е, че той се чете много бързо, защото увлича със своята стремителност и увлекателност в наратива на писателя. Това е задъхана и спонтанно-изразена изповед на автора, която ни разказва за своето навлизане в света на театъра, за срещата си с европейската култура във Франция, за откриването на разликите в културния феномен „изкуство“ в една тоталитарна държава като Румъния (от средата на 20-ти век) и същия феномен в атмосферата на един град като Париж. Това е роман, който е чужд на сюжетната линейност, роман, в който си служи с фрагмента, кинематографичния ескиз, философската притча, лиричното отклонение – всички атрибути на постмодерната естетика. Той носи духа на автобиографичната повествователност, но чрез вглеждането в себе си и своите изживявания в изкуството, всъщност Вишниек прави и своите открития за законите на истинската литература и изкуство. „Това е пътуване в света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора Франция, на любимия му Париж, Града на светлините, този град на виденията и фантазмите, както сам ще го назове и ще му посвети отделен, много интересен оригинално композиран роман!, и по-специално на френския Юг, Прованса“ (О.Стамболиев).

Отдавна не бях чел толкова проникновен и богат като смисли роман за изкуството на театъра, не бях чел такава есеистично-аналитична проза, чрез която се прониква в аромата на съвременното изкуство, роман, в който животът на един писател е разказан като смесица от битово ежедневие и издигане над него във витаене в сферите на творческата екзалтация. От тази рязък контраст се ражда и енергията на романа като стилистика. Изкушавам се да цитирам част от неговите размисли за театъра като изкуство: 1. Театърът е активна среща в едно живо огледало със самия мен; 2. Театърът е затворено око, което се събужда; 3.Театърът е вик, спонтанен бунт, предизвикан от единствената идеология, способна да ни промени – емоцията; 4. Театърът е крайната спирка, където ни очаква ново начало и т.н. …. Тези размишления за театъра са 25 на брой.

И понеже в романа става въпрос за театър, за изкуство, за европейската атмосфера на тези понятия, в много страници избухва лирическият глас на писателя, който превръща чисто философските заключения в бляскава есеистична проза. Не са малко страниците, където Вишниек противопоставя изкуството на Европа на това на идеологическите схеми и канони на изкуството в годините, които е преживял през „Златната епоха Чаушеску“ в Румъния. И в това противопоставяне също има много и публицистична страст. Така той очертава координатите на две естетически схеми – тези на Запада и тези на Изтока – тоталитаризма.

Романът „Любов като обувка, любов като чадър“ е труден за разказване. Трябва да се усети със сетивата – на мисълта, на емоцията. Трябва да се изживее. Това определя и неговото очарование. Самият автор е дал рецептата за неговия прочит. Прочитът на класическото произведение е прочит тип „обувка“, т.е. прочит постепенно да облечеш „дрехите“, да влезеш в „обувките“ на произведението. Прочитът тип „чадър“ е този, който възбужда асоциативното мислене на читателя, ражда скоковете на мисълта и въображението му. Именно този втори тип писане ни предлага Матей Вишниек в романа си. Един роман, който представя света, изкуството, човека в неговото пъстро разнообразие – тъжно и смешно, драматично и радостно, карнавално и строго – живот в одеждите на „обувка и чадър“.

КОНЕ ПОД ПРОЗОРЕЦА

Пиеси за гледане и четене

След двата сборника от пиеси „Мансарда от Париж“ и „Пътникът в дъжда“ Огнян Стамболиев ни предлага превод на още осем пиеси на Матей Вишниек в сборника „Коне под прозореца“. Така представата на българския читател за драматурга Вишниек става доста богата. А в много интервюта този автор е заявявал, че драматургията и театърът са неговата първа голяма страст.

Той може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно писане за театър, което често прераства и в постмодерно. В пиесите му осезаемо се чувства духът на автори, които той смята за свои учители по драматическо писане: Йожен Йонеско, Алфред Жари, Самюел Бекет, Йон Лука Караджале. Той следва и развива техния начин на изграждане на структурата на пиесата, тяхната философия за съществуването на индивида в съвременния свят. Ненапразно го наричат и „новия Йонеско“.

И в сегашният сборник Матей Вишниек изгражда драматургична структура на пиесите си, която в цялост се явява метафора на човешкия живот – изтъкан от взаимоотношенията между хората на сливане и разделяне помежду им, на отчуждение и виталност. Затова тези творби, както и други, се родеят много с абсурдизма (по-точно този на Йонеско!), където сатиричното, карнавално-абсурдното, лиричното, парадоксалното съществуват в странна амалгама. Героите страдат, но и мечтаят да излязат от „затвора на примирената си безличност и самота“, герои, които са с прекършена волност на мисълта и воля за живот. Така Матей Вишниек изгражда една завършена мрачна картина на духовните координати на психологията на индивида в днешното ни време. Но винаги тази картина завършва с някаква светла надежда, с някакъв неочакван обрат, който изведнъж придава особен светъл аромат на тягостната, „разглобена“ картина на света и човешките отношения. Така Вишниек се очертава като не така безкрайно тъжен автор в своите произведения като своите учители.

Част от пиесите имат чисто камерен характер, в тях чрез малък на брой лица той разглежда взаимоотношенията между хората, изградени на принципа на отчуждението, страха от „другия“, или насилието над „другия“, т.е. разглеждат се обърканите и трудни пътища на индивидите един към друг, изразяващи се в чисто алогични и много често абсурдно- гротескни действия. С такъв камерно-психологически характер са пиеси като „Вратата“, „Забележителното пътешествие на мечките Панда, описано от саксофонист, който имаше приятелка във Франкфурт „Човекът, който си говори сам“, „Коне под прозореца“. В тези творби героите искат неистово да разгадаят законите на житейската си ситуация, в която са изпаднали, да разгадаят енигмата на своята самота, да разберат защо светът им е изправил стени на отчужденост.

Лично на мен много силно впечатление оставиха три от пиесите му, които не са камерни, а са широко платно на един исторически епизод от световното време. Това са „Жана и огънят“, „Зрителят, осъден на смърт“ и „Историята на комунизма, разказана за душевно болни“. Впечатляващото в тези мащабни по замисъла си творби е, че историята от един определен период е разказана с езика на карнавалното – гротеската, маскарадността, черният хумор изпълват цялата им атмосфера. Така Вишниек се надсмива гневно над изобразявания исторически период – в „Жана“ това е светът на времето на бунта на Жана д`Арк; в „Зрителят осъден на смърт“ – това е днешният ни маскараден свят на взаимоотношения, където да играеш някаква „роля“ в обществото коства много усилия (специално в тази пиеса се чувства много духът на Луиджи Пирандело!); в „Историята на комунизма, разказана за душевно болни“ – това е мрачна сатирико-гротескова картина на нравите в епохата на бившия Съветски съюз. Тя е посветена на Даниил Хармс и „ всички писатели, загинали в затворите на властта“.

В свое изказване Матей Вишниек споделя: „Хуморът за мен винаги има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто – скрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния хумор. А смехът има винаги ефекта на бумеранг. Нужна е смелост, за да приемеш. Защото, когато се смееш над другия, не усещаш, че се смееш и на себе си…“.

Матей Вишниек не е от лесните автори за прочит и възприемане на неговите. За тях се изисква не само емоционално, но и интелектуално усилие, за да се вникне в понякога енигматичната знаковост на неговия метафорично-философски изказ на писане. Но срещата с него обаче подхранва нашето въображение, възбужда интензивността на мисълта ни. И това именно ражда радостта от разчитането на неговата енигмачност в творбите му. Той е съвременен автор, който точно разкрива онези противоречия на душата на съвременния човек, раздиращ се между отчаянието и надеждата, между болката и усмивката, между страха и смелостта – човек, озовал се пред изпитанията и предизвикателствата на съдбата. Затова и трябва да благодарим на пристрастността на преводача Огнян Стамболиев, че в продължение на години ни въвежда в света на този писател.

КРУМ ГЕРГИЦОВ