Category Archives: Новини

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2026 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Андрей Манолов – за съставителството и превода от френски език на сборника „Химн на легналия дракон“ от Виктор Сегален. Андрей Манолов подхожда към поезията на Виктор Сегален с дълбоко познаване на авторовия език, стил и културен хоризонт, резултат от дългогодишната му работа над този автор и неговата литературна епоха. Преводът съчетава филологическа взискателност с поетическа свобода и убедително предава срещата между френската литературна традиция и духовния свят на Изтока. Изд. СОНМ, 2025
  • Мартин Христов – за превода от унгарски език на „Уча се да живея“ от Петер Кантор. Мартин Христов изгражда на български жив и цялостен поетически свят, в който делничната реч естествено преминава във философско вглъбяване, ирония и болезнена равносметка. Преводачът владее еднакво убедително кратката стегната форма и дългото повествователно стихотворение, като запазва отчетливия ритъм и тон на всяка творба. Работата на Мартин Христов отчитаме като една рицарска битка за място на унгарската поезия в българската култура. Изд. Ерго, 2025
  • Емил Минчев – за превода от английски език на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис. Най-голямото предизвикателство при превеждането на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис е специфичният език на 80-те години на XX в. с разговорната си непринуденост и жаргона, множеството препратки към света на киното, музиката и литературата. Емил Минчев преодолява това предизвикателство и намира точен български израз за привидно хладния и прост стил на Елис, зад който постепенно нарастват напрежението и параноята. Умело са съхранени ритъмът, повторенията и колебанието между спомен, действителност и фантазия, а културните реалии на Лос Анджелис остават едновременно разбираеми и исторически убедителни. Изд. Кръг, 2025
  • Владимир Германов (посмъртно) – за превода от английски език на „Северните води“ от Иън Макгуайър. Владимир Германов прави осезаеми суровата материалност и мрачната атмосфера на романа с висока езикова култура и усет към неговия напрегнат ритъм. Моряшката и китоловната лексика, както и речта на английската работническа среда от XIX век, звучат достъпно за съвременния читател, без да се губят историческата достоверност и контрастът между природно величие и човешка жестокост. Изд. Кръг, 2025
  • Зорница Китинска – за превода от френски език на на „Сънят на Ягуара“ от Мигел Бонфоа. Зорница Китинска убедително предава културната многопластовост на роман, в който южноамериканската действителност и традицията на магическия реализъм са изразени на френски език. Преводът запазва флуидността на изключително дългите изречения, свободните преходи между времената, както и цветната емоционалност на авторовия изказ, без да затруднява читателя, и не на последно място – оставя цялостно усещане за усмивка в наратива. Изд. Леге Артис, 2025
  • Боряна Даракчиева – за превода от английски език на „Хендерсън – кралят на дъжда“ от Сол Белоу. Романите на Сол Белоу са голямо предизвикателство и за преводача, и за читателя. Всяко изречение е трудност и изисква интелектуално усилие. Боряна Даракчиева си е поставила за задача да не спестява това усилие на читателя. Старае се да не се отклонява от оригинала синтактично, за да не изгуби стила, ритъма и напрежението. Същевременно се опитва да постигне плавност и лекота и да предаде сякаш невъзможни за описание състояния и прозрения, да адаптира много идиоми и фрази, за да се запази емоционалната сила на текста, а читателят да се насочи някак естествено към философския или исторически контекст. Намерен е точният български тон за богатия и сложен език на Белоу, в който иронията, философската рефлексия и комичното постоянно се преплитат. Изд. Лист, 2025
  • Венцислав К. Венков – за превода от английски език на „Пътникът“ от Кормак Маккарти. Венцислав К. Венков пренася на български с прецизност, но и със специфично вдъхновение, сложния художествен свят на Кормак Маккарти, включително суровия изказ и оскъдната пунктуация. В мащабния и жанрово многопластов роман преводачът удържа трудното равновесие между привидна простота, поетичност и философска дълбочина, като съхранява единството и тона на повествованието. Изд. Кръг, 2025

Специални награди за изключително високи постижения:

  • Кирил Кадийски (посмъртно) – за подбора и превода от френски език на „Антология на френската поезия в три тома (ІХ – ХХІ век)“. Внушителното издание „Антология на френската поезия (IX – XXIв.)“ е колосален труд, делото на един живот! Монументалният преводачески принос на Кирил Кадийски обхваща повече от дванадесет века френска поезия и изисква изключителна способност за преминаване между различни епохи, школи и поетически гласове. Преводите съчетават смислова проникновеност с виртуозно овладяване на ритъма, мелодията и образността, като дават на всеки автор пълноценен и естествен живот на български език. Изд. Колибри, УИ Св. Климент Охридски, 2025
  • Крум Крумов – за превода от полски език на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук. Лексикалният диапазон и на оригинала, и на превода е забележителен: той съчетава архаични, диалектни и съвременни думи, терминология от различни сфери – от еврейски мистицизъм и религиозна философия, през географски и исторически реалии, до предметния свят и бита на една гъсто населена от народи, езици и култури част на Европа в навечерието на Просвещението. Особено значимо постижение на превода на Крум Крумов е способността му да води читателя през различните езикови регистри на множеството разказвачи, без да се губи вътрешната цялост и ритъма на текста. Мащабът на труда е над 1040 страници, превеждани в продължение на две години; трябва да се спомене и обемният и внимателен преводачески паратекст, който подпомага четенето, но не натрапва интерпретация. Изд. Ай Си Ю, 2025

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

Николай Костов – за съставителството и превода от гръцки език на „Пътешествайки: Испания и Англия“ от Никос Казандзакис. След излизането на „Пътешествайки“, книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата продължава с непубликувани до момента в България текстове, посветени на Англия и Испания, като събира проникновени мисли за двете страни и откроява философската дълбочина на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Николай Костов улавя не само езика, но и динамичния ход на мисълта на „пътешественика“. С езикова прецизност и чувствителност към авторовия стил преводът оживява едновременно наблюденията върху Испания и Англия и размислите за свободата, вярата, изкуството и човешката съдба. Изд. Ентусиаст, 2025

НАГРАДА ЗА ПРЕВОД НА

БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

Андреас Третнер – за превода от български на немски език в двуезичното издание „Gedichte vom blauen Jungen“ / „Стихотворения за синьото момче“ от Александър Вутимски. Андреас Третнер, един от водещите съвременни преводачи на българска поезия на немски, този път вдъхновено представя пред немскоезичната публика Александър Вутимски чрез широк и внимателно изграден подбор от поезия, проза и автобиографични текстове, улавяйки умело специфичните за автора поетика, образност и естетика. Преводачът е включил в сборника и свое развълнувано есе за живота и творчеството на Вутимски под заглавие „Поет в собствения живот“ и така дългогодишната
преводаческа работа бива подкрепена от задълбоченото биографично проучване, което осветлява поета, неговото време и стара София, превръщайки изданието в значим акт на литературно посредничество. Изд. Arvo Verlag, Вупертал, 2025

НАГРАДА „ЕЛЕНА МУТЕВА“

за ярко постижение на млад преводач
на художествена литература

  • Светла Стоянова – за превода от исландски език на „Белези“ от Ойдур Ава Олавсдотир. Още с този превод Светла Стоянова разкрива рядко съчетание между езикова прецизност, литературен усет и зрялост в работата с текст, чиято сила е в тихите напрежения, недоизказаното и фината смяна на тоновете. В превода си на „Белези“ тя съхранява особената лаконичност, специфичния хумор и емоционалната сдържаност на оригинала, без да ги превръща в студенина или неяснота. Така Светла Стоянова проявява рядка за млад преводач зрялост при работа с проза, изградена от тишина, недоизказаност и деликатни смени на регистъра. Българският текст запазва авторовия индивидуален стил, а директният превод от исландски има и важен културен принос към родната преводна продукция. Изд. Ай Си Ю, 2025

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ
В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

Росица Ташева – като доказан и високо ценен от колегите си и от читателите професионалист с дългогодишна практика и мащабен преводачески и авторски принос, както и по случай нейната кръгла годишнина. Росица Ташева е българска преводачка от френски и английски език и авторка на три хумористични романа. Съоснователка е на издателство Колибри. Превела е повече от 60 книги на автори като Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер, Луи-Фердинанд Селин, Жан Жьоне, Милан Кундера, Емил-Мишел Чоран, Фред Варгас, Филип Джиан и други. Четирикратна носителка е на награди на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013), лауреат е и на наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2018). През декември 2010 г. получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Многоуважаеми господин Ладислав Цветков, вдъхновител и учител на поколения преводачи в изкуството на превода, членовете на Съюза на преводачите в България Ви поздравяват най-сърдечно по повод Вашата 85-годишнина!
Приемете нашата благодарност за Вашия висок професионализъм в превода от и на български и чешки, както и от и на словашки език – незаменима съкровищница за усъвършенстване на знанията и уменията в устния превод на младите преводачи. Пиесите и поезията във Ваш превод дадоха възможност на българския зрител и читател да се запознае с непознати образци на чешката литература и култура, пресътворени от Вас с изящна и богата художествена словесност, неподвластна на времето. Достатъчно е да споменем преводът на чешката класика „Моето отечество“ от Иван Скала. Вашите прецизни преводи съдействаха за реализирането на много
технически проекти. Организационният Ви талант направи възможен успеха на много международни форуми в България. Синхронните преводачи са Ви благодарни за това. Още в зората на дейността на Съюза на преводачите в България Вие бяхте инициатор за създаването на Секция „Синхронен и консекутивен превод“. Без да жалите сили и време, работехте за квалифицирането на младите устни преводачи в секцията, за преводачите от групата „Редки езици“, за административната и професионална дейност на целия съюз, за поддържане на високото ниво на българската преводаческа школа.
Възхищаваме се и се прекланяме пред Вашия преводачески талант и неуморната Ви работа като организатор и вдъхновител на преводното дело у нас. Благодарим Ви за всеотдайността към живота на СПБ и за отзивчивостта към разностранните проблеми на преводачите. От все сърце Ви пожелаваме здраве, дълголетие и творческа енергия!

Становище на СПБ относно проект за Наредба за реда за водене на Регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата; относно проект за Списък с кодове на професиите съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД)

Становище

относно проект за Наредба за реда за водене на Регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата;

относно проект за Списък с кодове на професиите съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) за целите на проекта на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал.4а от Закона за закрила и развитие на културата;

По предложените проекти изразяваме следното становище:

Наредбата се издава в изпълнение на чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Заявените цели са идентифициране на практикуващите в сферата на изкуствата и културата лица. Списъкът трябва да включва професионалните артисти и специалисти в областта на културата. „Култура“ съгласно легалната дефиниция на §1, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата е дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност. Художественият превод е изрично посочен като такава дейност в §1, т. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.

1. Предлагаме да отпадне вписването в Регистъра на основание за осигуряване. Такова изискване не следва от Закона за закрила и развитие на културата. Освен това данъчната и осигурителната информация са тайна и не могат да бъдат част от публичен регистър.

Алтернативно считаме, че основанията за осигуряване, посочени в чл. 5, ал. 2 от Проекта за Наредба са силно ограничени. По този начин на част от преводачите ще им бъде невъзможно да се впишат в Регистъра и така този Регистър няма да изпълни заявените в мотивите към документа цели. Посочените основания са прекалено тесни, тъй като не обхващат преводачите на свободна практика, които получават доходи само от авторски права и поради това се осигуряват само по Закона за здравното осигуряване. Художественият превод е обект на авторско право. Доходите от авторски права не пораждат задължение за Обществено осигуряване, поради което, както и поради изключително ниските си доходи, част от преводачите, извършващи художествен превод, не се осигуряват по Кодекса за социално осигуряване. Посочените в проекта основания също така не обхващат преводачите, чиято основна професия е друга (университетски преподаватели, изследователи, учители, издатели), но които извършват художествен превод. Посочените в проекта основания не обхващат и пенсионерите, които извършват художествен превод и се осигуряват само по Закона за здравното осигуряване. 

По тази причина би било подходящо да се разширят основанията за осигуряване по чл. 5, ал. 2 от Проекта за Наредба, като се включат осигуряващите се по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, поради което предлагаме към чл. 5, ал. 2 да се създаде т. 8 със следното съдържание:

„8. Осигурено лице съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.“

2. Съгласно НКПД с код 2643 са включени „Преводачи и други езиковеди“. Настоящото обществено обсъждане не е за НКПД, а кои кодове и професии от НКПД да се включат в Регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Въпреки това е добре да се има предвид, че код 2643 6006 – „Преводач“ надхвърля пределите на художествения превод. Поради това предлагаме кодът да се прецизира съобразно вида преводи, защитени с авторско право, по следния начин: „Преводач на художествена литература, хуманитаристика и научна литература“. Кодът 2643 6007 – „Преводач-редактор“ създава неяснота и би било по-прецизно да е формулиран – „Редактор, преводи“ (подобно на 2641 6008 – „Редактор, книги“).

доц. д-р Антония Пенчева

Председател на Съюза на преводачите в България

15.04.2026 г., София


*Становището е изпратено по надлежния ред в Министерството на културата.

Златната монета: Спомен на Огнян Стамболиев за Пенчо Симов

40 години без големия български преводач

Пенчо Симов беше от онези не твърде често срещани днес хора, които, извършили едно или друго значително културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества и заслуги. А всички знаят, че именно той изигра важна роля в процеса на запознаването на нашия културен читател с редица големи имена от европейската и особено от великата френска литература. И при това бе не само вдъхновен, високо талантлив преводач, но и неуморен, прецизен редактор на внушителен брой издания. Всъщност, той е един от най- големите преводачи в нашата литературна история досега! Ето и една кратка бележка за него:  роден е на 26 април 1929 г. в София в семейство на дипломати. Завършва гимназия в столицата. Следва журналистика в Карловия университет в Прага (1948-1949), завършва право в СУ „Климент Охридски” (1954). Работи като редактор в сп. „Космос” и като заместник-главен редактор, главен редактор и завеждащ отдел „Поезия” в издателство „Народна култура” (1968-1980). От 1981 г. е редактор в сп. „Панорама”. Член на Съюза на преводачите. Посвещава преводаческата си дейност предимно на френската поезия. Превежда също чешки, словашки, руски, английски, белгийски и полски поети, както и проза от френски и руски класици, драматургия и есеистика.

Continue reading →

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2025 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Паулина Мичева – за превода от английски на Авиньонски квинтет: Констанс • Себастиан • Квинкс от Лорънс Дърел (изд. Колибри). Пенталогията на Лорънс Дърел е твърде сложен като замисъл и структура. Далече е от класическите образци в прозата, пределно труден е за превод. При него Пространството и Времето са преплетени в един сложен лабиринт, който преводачът трябва да обходи и да представи по един разбираем начин. Такъв превод изисква огромна обща култура от преводача, освен познаването на двата езика, за да бъде пресътворен този свръхтруден текст на четивен български език. Именно това, без съмнение, талантливата преводачка Паулина Мичева е постигнала.
  • Калин Коев – за превода от испански на сборника с поезия на Пабло Неруда Стиховете на Капитана (изд. Колибри). Поезията е онова, което дори на езика, на който е била създадена, няма точен еквивалент, не разполага с други средства, за да се възпроизведе. Но определено може да се каже, че стиховете на Пабло Неруда са пресътворени на български език с вдъхновение и завидно майсторство от Калин Коев.
  • Росица Цветанова – за превода от фински на романа на Юхани Карила На лов за дребна щука (изд. Ай Си Ю). Чувството за ритъма на прозата и за нейното музикално звучене е органично и може да се постигне само когато притежаваш наистина тънко чувство към родния си език. А в този случай става дума за един виртуозно написан, с определен хумор роман, за една любовна драма и митична фантазия, за народна комедия и за актуалната идея – ние и опазването на околната среда, на великата природа, сред която живеем… Росица Цветанова, без съмнение, е надарена с това ценно чувство. Въвежда ни към тази много увлекателна история на един богат, съвършен български език.
  • Жанина Драгостинова – за превода от немски на романа на Даниел Келман Светлина и сянка (изд. Колибри). В романа Светлина и сянка, вдъхновен от историята на живота и творчеството на големия германския кинорежисьор Георг Вилхелм Пабст, Даниел Келман предлага един определено оригинален наратив, чийто майсторски език много умело редува експресионистични филмови сцени с комедийни диалози. Преводът на Жанина Драгостинова на тази трудна творба, изискващ талант, опит, вникване в контекста, е просто блестящ!
  • Кристин Димитрова и Георги Пашов – за превода от английски на сборника със стихове на Филип Ларкин Високи прозорци (изд. Издателство за поезия Да). Поезията на Ларкин е написана на много конкретен, трезв език, силно комуникативна е и се занимава с проблемите на обикновения човек, в чието всекидневие няма кой знае какви събития. Но под „обикновеното“ на Ларкин винаги прозира голямото, онтологичното. Без патос, без позьорство, без баналности, той успява да прониже читателя с истината за човешката ситуация. При това го прави го по много труден – метрически – начин. Всичко това е постигнато в максимална степен в българския превод на тази така странна и нелека за пресътворяване на друг език лирика на особения и невероятен Филип Ларкин. Един голям успех на двамата безспорно талантливи наши преводачи и поети Кристин Димитрова и Георги Пашов!
  • Спас Николов (посмъртно) – за превода от английски на пиесата на Юджин О’Нийл Лед наш грядущий (изд. Панорама). Предизвикателствата пред преводача са няколко, като най-голямото е това да съхрани и „пренесе“ невредим до носителите на „другата“ култура емоционалния заряд на текста, който се гради върху речта на персонажите. О’Нийл е композирал за всички персонажи индивидуални идиолекти, комбинация от американски диалекти и професионален градски жаргон. Определено може да се каже, че изключително надареният Спас Николов (1943–1987), един от ненадминатите майстори на българския превод, е проявил забележителна креативност особено при речевите характеристики на героите, стигнал е до едно съвършенство на изказа.

Специални награди за изключително високи постижения:

  • Александър Шурбанов – за превода от английски език на Инок Ардън от Алфред Тенисън (изд. Лист). Големият наш англицист, шекспировед, литературен историк и майстор на превода, проф. Александър Шурбанов, сред дългата поредицата ценни преводи, и този път ни представя в блестящо пресътворяване на български език непознат шедьовър от класическата английска поезия на XIX век – поемата на Алфред Тенисън Инок Ардън.
  • Евгения Панчева – за превода от английски на Възвърнатият рай от Джон Милтън (изд. Лист). Поемата на Джон Милтън е написана в бял стих – в характерния за автора стил, отличаващ се с липсата на рима, но със строга метрика и изящен език, впечатлява със своите философски размишления и богата символика. И може определено да се каже, че всичко това е постигнато по един забележителен начин във вдъхновения, майсторски превод на проф. Евгения Панчева.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

  • Ина Кирякова – за превода от италиански накнигата с есета Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото от Итало Калвино (изд. Колибри). Тази своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино, един от най-значимите европейски мислители на ХХ век, хуманитар в най-извисения и чист смисъл на понятието, вече е достояние на интелектуално изкушените български читатели по възможно най-добрия и достоен начин – в умелия и компетентен превод на Ина Кирякова. Благодарение на превода на Ина Кирякова българските читатели имат възможността да се срещнат пълноценно с големия Итало Калвино и в качеството му на есеист (като писател той е добре познат у нас), а българската култура несъмнено се обогатява с хуманитаристика.

Годишни награди на СПБ “Борис Миндов”

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА НА КРИМИНАЛНА И ПРИКЛЮЧЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

ОТ АНГЛИЙСКИ И ФРЕНСКИ ЕЗИК

Награди за ярки постижения:

  • Валентина Миланова – за превода от английски на романа на Робърт Торогуд Криминален клуб „Марлоу“ (изд. Бениториал). В своя превод на увлекателния, но никак не лек за пресътворяване на друг език роман на Торогуд Валентина Миланова успява безпогрешно да усети и отрази атмосферата на „уютното криминале“ с „уютен“ български език, отличаващ се с висока чувствителност към живата разговорна реч.
  • Иван Баталов – за превода от френски на романа на Никола Бьогле Последното послание (изд. Ентусиаст) заради умението, точността, вникването в контекста, на места – специализиран, с които пресъздава на български език атмосферата в романа на един от съвременните майстори на криминалния жанр, който в този случай се доближава и до фантастиката. 

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Иглика Василева – за превода от английски на романа на Джон Банвил Тайните гости (изд. Лист). Tандемът „Банвил-Василева“ е добре познат и харесван. И този път преводът улавя духа на времето, носи белега на опита и на трупаните с години познания за Ирландия и за стила на автора, а с хармоничното преплитане на развлекателното и сериозното представя на българския читател пълнокръвна картина на един колкото фикционален, толкова и характерен на онзи преломен исторически момент епизод.

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

Почетни грамоти:

  • Владимир Молев и Стефан Русинов, създатели на сайта „Тоя мост се клати“ – почетна грамота за успешното осъществяване на замисъла за създаване на пространство, посветено само на литературния превод – на неговите достойнства, особености и несполуки, забелязвани от преводачи, филолози, любители на стойностния литературен материал, от хора с усет за естественото звучене и богатство на българския език и за утвърждаването му като специализиран форум за разговор за превода и преводаческия труд.
  • Георги Цанков – почетна грамота за изключителните му заслуги и съществения му принос в българската литература и култура като критик, изследовател и историк на преводите на френската класическа и съвременна литература и на нейната рецепция у нас, както и по повод неговия юбилей.

Награда за изключително високи постижения:

  • Жоржета Чолакова – за превода на Българската драматургия от чешкия проф. Франк Волман (изд. Колибри) – уникално академично издание, което с богатата си историко-културологична информация за останалите южнославянски драматургии, съпоставени с българската драматургия, очертава националната ни идентичност. Написан на остарял и донякъде съчинен чешки език, изпъстрен с лексика от другите славянски езици, този труд е сериозно предизвикателство за преводача, преодоляно с талант и научно прозрение от проф. Чолакова, с тънък усет за смисъла и употребата на думи и фрази.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

  • Светла Мутафова (посмъртно) – почетна грамота за нейната всеотдайна преводаческа дейност от и на няколко езика (английски, немски руски) в продължение на няколко десетилетия, за отговорността, но и за личната ѝ ангажираност при всяка една преводна задача, независимо дали в областта писмения, устния или документния превод, както и за енергията и грижата, която влагаше в съюзния живот, като дългогодишен ръководител на Секция „Научна и техническа литература и заклети преводачи“, но и с поглед към цялата ни професионална общност, която я помни и се опитва да следва примера ѝ.

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

  • Ани Леви (Анушка Хеския Леви) – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното високо преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на испански език, възпитала и поколения устни преводачи испанисти и по повод нейния юбилей.
  • Росица Златарева–Добрева – награда за цялостна дейност в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач с английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз и по повод нейния юбилей.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

  • Сабина Павлова – за забележителната ѝ дългогодишна дейност в полето на теорията, историята и критиката на превода, за научните ѝ приноси в областта на семантиката, лексикологията и лексикографията, за усилията ѝ за утвърждаването на авторитета и видимостта на преводаческия труд и за поддържането на паметта за историята на Съюза на преводачите в България жива, както и по повод нейния юбилей.

СПБ благодари на колегите, участвали в журитата за определяне на наградите: Албена Бакрачева, Ваня Кашлакева, Владимир Молев, Галина Меламед, Дора Янева-Медникарова, Иван Попов, Людмила Миндова, Невена Панова, Недялка Чакалова, Огнян Стамболиев, Сабина Павлова, Силвия Борисова и Тони Николов.

Конкурс за превод на съвременна полска литература

Конкурсът е насочен към всички, които владеят полски език на подходящо ниво и имат интерескъм художествения превод, включително студенти, изучаващи полски език, и полонисти.

Конкурсните работи ще бъдат оценени от жури, съставено от преводачи от полски език, представители на Съюза на преводачите в България и Полския институт в София.

След обявяване на резултатите се предвижда провеждане на работилница по превод, по време на която да бъдат обсъдени преводаческите решения на кандидатите.

Връчването на наградите на отличените участници ще се проведе на тържествена церемония в Полския институт в София.

Условия за участие:

Кандидатите не трябва да имат публикувани книги в свой превод от полски език.

Краен срок:

До 10 октомври 2025 г. желаещите да участват в конкурса трябва да изпратят:

  1. кратка автобиография;
  2. декларация за даване на съгласие за обработване на лични данни (Приложение № 1).

Откъсът за превод се предоставя по имейл след получаване на посочените по-горе документи.

До 16 октомври 2025 г.включително кандидатите трябва да изпратят:

  1. готовите преводи в електронен формат (.doc, .docx);
  2. декларация за авторство и разрешаване на ползването на авторски произведения (Приложение № 2).

Моля, изпращайте необходимите документи и текстове на следните ел. адреси: marina.ognyanova@instytutpolski.pl и office@bgtranslators.org.

Награди:

I -во място: 300 лв

II-ро място: 200 лв

III-то място: 100 лв

Предвидени са и предметни поощрителни награди.

За допълнителна информация пишете на: marina.ognyanova@instytutpolski.pl или се обадете на тел. +359 2 987 21 59.