Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Андрей Манолов – за съставителството и превода от френски език на сборника „Химн на легналия дракон“ от Виктор Сегален. Андрей Манолов подхожда към поезията на Виктор Сегален с дълбоко познаване на авторовия език, стил и културен хоризонт, резултат от дългогодишната му работа над този автор и неговата литературна епоха. Преводът съчетава филологическа взискателност с поетическа свобода и убедително предава срещата между френската литературна традиция и духовния свят на Изтока. Изд. СОНМ, 2025

• Мартин Христов – за превода от унгарски език на „Уча се да живея“ от Петер Кантор. Мартин Христов изгражда на български жив и цялостен поетически свят, в който делничната реч естествено преминава във философско вглъбяване, ирония и болезнена равносметка. Преводачът владее еднакво убедително кратката стегната форма и дългото повествователно стихотворение, като запазва отчетливия ритъм и тон на всяка творба. Работата на Мартин Христов отчитаме като една рицарска битка за място на унгарската поезия в българската култура. Изд. Ерго, 2025

• Емил Минчев – за превода от английски език на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис. Най-голямото предизвикателство при превеждането на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис е специфичният език на 80-те години на XX в. с разговорната си непринуденост и жаргона, множеството препратки към света на киното, музиката и литературата. Емил Минчев преодолява това предизвикателство и намира точен български израз за привидно хладния и прост стил на Елис, зад който постепенно нарастват напрежението и параноята. Умело са съхранени ритъмът, повторенията и колебанието между спомен, действителност и фантазия, а културните реалии на Лос Анджелис остават едновременно разбираеми и исторически убедителни. Изд. Кръг, 2025

• Владимир Германов (посмъртно) – за превода от английски език на „Северните води“ от Иън Макгуайър. Владимир Германов прави осезаеми суровата материалност и мрачната атмосфера на романа с висока езикова култура и усет към неговия напрегнат ритъм. Моряшката и китоловната лексика, както и речта на английската работническа среда от XIX век, звучат достъпно за съвременния читател, без да се губят историческата достоверност и контрастът между природно величие и човешка жестокост. Изд. Кръг, 2025

• Зорница Китинска – за превода от френски език на на „Сънят на Ягуара“ от Мигел Бонфоа. Зорница Китинска убедително предава културната многопластовост на роман, в който южноамериканската действителност и традицията на магическия реализъм са изразени на френски език. Преводът запазва флуидността на изключително дългите изречения, свободните преходи между времената, както и цветната емоционалност на авторовия изказ, без да затруднява читателя, и не на последно място – оставя цялостно усещане за усмивка в наратива. Изд. Леге Артис, 2025

• Боряна Даракчиева – за превода от английски език на „Хендерсън – кралят на дъжда“ от Сол Белоу. Романите на Сол Белоу са голямо предизвикателство и за преводача, и за читателя. Всяко изречение е трудност и изисква интелектуално усилие. Боряна Даракчиева си е поставила за задача да не спестява това усилие на читателя. Старае се да не се отклонява от оригинала синтактично, за да не изгуби стила, ритъма и напрежението. Същевременно се опитва да постигне плавност и лекота и да предаде сякаш невъзможни за описание състояния и прозрения, да адаптира много идиоми и фрази, за да се запази емоционалната сила на текста, а читателят да се насочи някак естествено към философския или исторически контекст. Намерен е точният български тон за богатия и сложен език на Белоу, в който иронията, философската рефлексия и комичното постоянно се преплитат. Изд. Лист, 2025

• Венцислав К. Венков – за превода от английски език на „Пътникът“ от Кормак Маккарти. Венцислав К. Венков пренася на български с прецизност, но и със специфично вдъхновение, сложния художествен свят на Кормак Маккарти, включително суровия изказ и оскъдната пунктуация. В мащабния и жанрово многопластов роман преводачът удържа трудното равновесие между привидна простота, поетичност и философска дълбочина, като съхранява единството и тона на повествованието. Изд. Кръг, 2025

Специални награди за изключително високи постижения:

• Кирил Кадийски (посмъртно) – за подбора и превода от френски език на „Антология на френската поезия в три тома (ІХ – ХХІ век)“. Внушителното издание „Антология на френската поезия (IX – XXIв.)“ е колосален труд, делото на един живот! Монументалният преводачески принос на Кирил Кадийски обхваща повече от дванадесет века френска поезия и изисква изключителна способност за преминаване между различни епохи, школи и поетически гласове. Преводите съчетават смислова проникновеност с виртуозно овладяване на ритъма, мелодията и образността, като дават на всеки автор пълноценен и естествен живот на български език. Изд. Колибри, УИ Св. Климент Охридски, 2025

• Крум Крумов – за превода от полски език на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук. Лексикалният диапазон и на оригинала, и на превода е забележителен: той съчетава архаични, диалектни и съвременни думи, терминология от различни сфери – от еврейски мистицизъм и религиозна философия, през географски и исторически реалии, до предметния свят и бита на една гъсто населена от народи, езици и култури част на Европа в навечерието на Просвещението. Особено значимо постижение на превода на Крум Крумов е способността му да води читателя през различните езикови регистри на множеството разказвачи, без да се губи вътрешната цялост и ритъма на текста. Мащабът на труда е над 1040 страници, превеждани в продължение на две години; трябва да се спомене и обемният и внимателен преводачески паратекст, който подпомага четенето, но не натрапва интерпретация. Изд. Ай Си Ю, 2025

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

Николай Костов – за съставителството и превода от гръцки език на „Пътешествайки: Испания и Англия“ от Никос Казандзакис. След излизането на „Пътешествайки“, книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата продължава с непубликувани до момента в България текстове, посветени на Англия и Испания, като събира проникновени мисли за двете страни и откроява философската дълбочина на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Николай Костов улавя не само езика, но и динамичния ход на мисълта на „пътешественика“. С езикова прецизност и чувствителност към авторовия стил преводът оживява едновременно наблюденията върху Испания и Англия и размислите за свободата, вярата, изкуството и човешката съдба. Изд. Ентусиаст, 2025

НАГРАДА ЗА ПРЕВОД НА

БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

Андреас Третнер – за превода от български на немски език в двуезичното издание „Gedichte vom blauen Jungen“ / „Стихотворения за синьото момче“ от Александър Вутимски. Андреас Третнер, един от водещите съвременни преводачи на българска поезия на немски, този път вдъхновено представя пред немскоезичната публика Александър Вутимски чрез широк и внимателно изграден подбор от поезия, проза и автобиографични текстове, улавяйки умело специфичните за автора поетика, образност и естетика. Преводачът е включил в сборника и свое развълнувано есе за живота и творчеството на Вутимски под заглавие „Поет в собствения живот“ и така дългогодишната
преводаческа работа бива подкрепена от задълбоченото биографично проучване, което осветлява поета, неговото време и стара София, превръщайки изданието в значим акт на литературно посредничество. Изд. Arvo Verlag, Вупертал, 2025

НАГРАДА „ЕЛЕНА МУТЕВА“

за ярко постижение на млад преводач
на художествена литература

• Светла Стоянова – за превода от исландски език на „Белези“ от Ойдур Ава Олавсдотир. Още с този превод Светла Стоянова разкрива рядко съчетание между езикова прецизност, литературен усет и зрялост в работата с текст, чиято сила е в тихите напрежения, недоизказаното и фината смяна на тоновете. В превода си на „Белези“ тя съхранява особената лаконичност, специфичния хумор и емоционалната сдържаност на оригинала, без да ги превръща в студенина или неяснота. Така Светла Стоянова проявява рядка за млад преводач зрялост при работа с проза, изградена от тишина, недоизказаност и деликатни смени на регистъра. Българският текст запазва авторовия индивидуален стил, а директният превод от исландски има и важен културен принос към родната преводна продукция. Изд. Ай Си Ю, 2025

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ
В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

Росица Ташева – като доказан и високо ценен от колегите си и от читателите професионалист с дългогодишна практика и мащабен преводачески и авторски принос, както и по случай нейната кръгла годишнина. Росица Ташева е българска преводачка от френски и английски език и авторка на три хумористични романа. Съоснователка е на издателство Колибри. Превела е повече от 60 книги на автори като Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер, Луи-Фердинанд Селин, Жан Жьоне, Милан Кундера, Емил-Мишел Чоран, Фред Варгас, Филип Джиан и други. Четирикратна носителка е на награди на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013), лауреат е и на наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2018). През декември 2010 г. получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Многоуважаеми господин Ладислав Цветков, вдъхновител и учител на поколения преводачи в изкуството на превода, членовете на Съюза на преводачите в България Ви поздравяват най-сърдечно по повод Вашата 85-годишнина!
Приемете нашата благодарност за Вашия висок професионализъм в превода от и на български и чешки, както и от и на словашки език – незаменима съкровищница за усъвършенстване на знанията и уменията в устния превод на младите преводачи. Пиесите и поезията във Ваш превод дадоха възможност на българския зрител и читател да се запознае с непознати образци на чешката литература и култура, пресътворени от Вас с изящна и богата художествена словесност, неподвластна на времето. Достатъчно е да споменем преводът на чешката класика „Моето отечество“ от Иван Скала. Вашите прецизни преводи съдействаха за реализирането на много
технически проекти. Организационният Ви талант направи възможен успеха на много международни форуми в България. Синхронните преводачи са Ви благодарни за това. Още в зората на дейността на Съюза на преводачите в България Вие бяхте инициатор за създаването на Секция „Синхронен и консекутивен превод“. Без да жалите сили и време, работехте за квалифицирането на младите устни преводачи в секцията, за преводачите от групата „Редки езици“, за административната и професионална дейност на целия съюз, за поддържане на високото ниво на българската преводаческа школа.
Възхищаваме се и се прекланяме пред Вашия преводачески талант и неуморната Ви работа като организатор и вдъхновител на преводното дело у нас. Благодарим Ви за всеотдайността към живота на СПБ и за отзивчивостта към разностранните проблеми на преводачите. От все сърце Ви пожелаваме здраве, дълголетие и творческа енергия!

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Паулина Мичева – за превода от английски на Авиньонски квинтет: Констанс • Себастиан • Квинкс от Лорънс Дърел (изд. Колибри). Пенталогията на Лорънс Дърел е твърде сложен като замисъл и структура. Далече е от класическите образци в прозата, пределно труден е за превод. При него Пространството и Времето са преплетени в един сложен лабиринт, който преводачът трябва да обходи и да представи по един разбираем начин. Такъв превод изисква огромна обща култура от преводача, освен познаването на двата езика, за да бъде пресътворен този свръхтруден текст на четивен български език. Именно това, без съмнение, талантливата преводачка Паулина Мичева е постигнала.

• Калин Коев – за превода от испански на сборника с поезия на Пабло Неруда Стиховете на Капитана (изд. Колибри). Поезията е онова, което дори на езика, на който е била създадена, няма точен еквивалент, не разполага с други средства, за да се възпроизведе. Но определено може да се каже, че стиховете на Пабло Неруда са пресътворени на български език с вдъхновение и завидно майсторство от Калин Коев.

• Росица Цветанова – за превода от фински на романа на Юхани Карила На лов за дребна щука (изд. Ай Си Ю). Чувството за ритъма на прозата и за нейното музикално звучене е органично и може да се постигне само когато притежаваш наистина тънко чувство към родния си език. А в този случай става дума за един виртуозно написан, с определен хумор роман, за една любовна драма и митична фантазия, за народна комедия и за актуалната идея – ние и опазването на околната среда, на великата природа, сред която живеем… Росица Цветанова, без съмнение, е надарена с това ценно чувство. Въвежда ни към тази много увлекателна история на един богат, съвършен български език.

• Жанина Драгостинова – за превода от немски на романа на Даниел Келман Светлина и сянка (изд. Колибри). В романа Светлина и сянка, вдъхновен от историята на живота и творчеството на големия германския кинорежисьор Георг Вилхелм Пабст, Даниел Келман предлага един определено оригинален наратив, чийто майсторски език много умело редува експресионистични филмови сцени с комедийни диалози. Преводът на Жанина Драгостинова на тази трудна творба, изискващ талант, опит, вникване в контекста, е просто блестящ!

• Кристин Димитрова и Георги Пашов – за превода от английски на сборника със стихове на Филип Ларкин Високи прозорци (изд. Издателство за поезия Да). Поезията на Ларкин е написана на много конкретен, трезв език, силно комуникативна е и се занимава с проблемите на обикновения човек, в чието всекидневие няма кой знае какви събития. Но под „обикновеното“ на Ларкин винаги прозира голямото, онтологичното. Без патос, без позьорство, без баналности, той успява да прониже читателя с истината за човешката ситуация. При това го прави го по много труден – метрически – начин. Всичко това е постигнато в максимална степен в българския превод на тази така странна и нелека за пресътворяване на друг език лирика на особения и невероятен Филип Ларкин. Един голям успех на двамата безспорно талантливи наши преводачи и поети Кристин Димитрова и Георги Пашов!

• Спас Николов (посмъртно) – за превода от английски на пиесата на Юджин О’Нийл Лед наш грядущий (изд. Панорама). Предизвикателствата пред преводача са няколко, като най-голямото е това да съхрани и „пренесе“ невредим до носителите на „другата“ култура емоционалния заряд на текста, който се гради върху речта на персонажите. О’Нийл е композирал за всички персонажи индивидуални идиолекти, комбинация от американски диалекти и професионален градски жаргон. Определено може да се каже, че изключително надареният Спас Николов (1943–1987), един от ненадминатите майстори на българския превод, е проявил забележителна креативност особено при речевите характеристики на героите, стигнал е до едно съвършенство на изказа.

Специални награди за изключително високи постижения:

• Александър Шурбанов – за превода от английски език на Инок Ардън от Алфред Тенисън (изд. Лист). Големият наш англицист, шекспировед, литературен историк и майстор на превода, проф. Александър Шурбанов, сред дългата поредицата ценни преводи, и този път ни представя в блестящо пресътворяване на български език непознат шедьовър от класическата английска поезия на XIX век – поемата на Алфред Тенисън Инок Ардън.

• Евгения Панчева – за превода от английски на Възвърнатият рай от Джон Милтън (изд. Лист). Поемата на Джон Милтън е написана в бял стих – в характерния за автора стил, отличаващ се с липсата на рима, но със строга метрика и изящен език, впечатлява със своите философски размишления и богата символика. И може определено да се каже, че всичко това е постигнато по един забележителен начин във вдъхновения, майсторски превод на проф. Евгения Панчева.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

• Ина Кирякова – за превода от италиански накнигата с есета Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото от Итало Калвино (изд. Колибри). Тази своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино, един от най-значимите европейски мислители на ХХ век, хуманитар в най-извисения и чист смисъл на понятието, вече е достояние на интелектуално изкушените български читатели по възможно най-добрия и достоен начин – в умелия и компетентен превод на Ина Кирякова. Благодарение на превода на Ина Кирякова българските читатели имат възможността да се срещнат пълноценно с големия Итало Калвино и в качеството му на есеист (като писател той е добре познат у нас), а българската култура несъмнено се обогатява с хуманитаристика.

Годишни награди на СПБ “Борис Миндов”

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА НА КРИМИНАЛНА И ПРИКЛЮЧЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

ОТ АНГЛИЙСКИ И ФРЕНСКИ ЕЗИК

Награди за ярки постижения:

• Валентина Миланова – за превода от английски на романа на Робърт Торогуд Криминален клуб „Марлоу“ (изд. Бениториал). В своя превод на увлекателния, но никак не лек за пресътворяване на друг език роман на Торогуд Валентина Миланова успява безпогрешно да усети и отрази атмосферата на „уютното криминале“ с „уютен“ български език, отличаващ се с висока чувствителност към живата разговорна реч.

• Иван Баталов – за превода от френски на романа на Никола Бьогле Последното послание (изд. Ентусиаст) заради умението, точността, вникването в контекста, на места – специализиран, с които пресъздава на български език атмосферата в романа на един от съвременните майстори на криминалния жанр, който в този случай се доближава и до фантастиката. 

Специална награда за изключително високи постижения:

• Иглика Василева – за превода от английски на романа на Джон Банвил Тайните гости (изд. Лист). Tандемът „Банвил-Василева“ е добре познат и харесван. И този път преводът улавя духа на времето, носи белега на опита и на трупаните с години познания за Ирландия и за стила на автора, а с хармоничното преплитане на развлекателното и сериозното представя на българския читател пълнокръвна картина на един колкото фикционален, толкова и характерен на онзи преломен исторически момент епизод.

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

Почетни грамоти:

• Владимир Молев и Стефан Русинов, създатели на сайта „Тоя мост се клати“ – почетна грамота за успешното осъществяване на замисъла за създаване на пространство, посветено само на литературния превод – на неговите достойнства, особености и несполуки, забелязвани от преводачи, филолози, любители на стойностния литературен материал, от хора с усет за естественото звучене и богатство на българския език и за утвърждаването му като специализиран форум за разговор за превода и преводаческия труд.

• Георги Цанков – почетна грамота за изключителните му заслуги и съществения му принос в българската литература и култура като критик, изследовател и историк на преводите на френската класическа и съвременна литература и на нейната рецепция у нас, както и по повод неговия юбилей.

Награда за изключително високи постижения:

• Жоржета Чолакова – за превода на Българската драматургия от чешкия проф. Франк Волман (изд. Колибри) – уникално академично издание, което с богатата си историко-културологична информация за останалите южнославянски драматургии, съпоставени с българската драматургия, очертава националната ни идентичност. Написан на остарял и донякъде съчинен чешки език, изпъстрен с лексика от другите славянски езици, този труд е сериозно предизвикателство за преводача, преодоляно с талант и научно прозрение от проф. Чолакова, с тънък усет за смисъла и употребата на думи и фрази.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

• Светла Мутафова (посмъртно) – почетна грамота за нейната всеотдайна преводаческа дейност от и на няколко езика (английски, немски руски) в продължение на няколко десетилетия, за отговорността, но и за личната ѝ ангажираност при всяка една преводна задача, независимо дали в областта писмения, устния или документния превод, както и за енергията и грижата, която влагаше в съюзния живот, като дългогодишен ръководител на Секция „Научна и техническа литература и заклети преводачи“, но и с поглед към цялата ни професионална общност, която я помни и се опитва да следва примера ѝ.

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

• Ани Леви (Анушка Хеския Леви) – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното високо преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на испански език, възпитала и поколения устни преводачи испанисти и по повод нейния юбилей.

• Росица Златарева–Добрева – награда за цялостна дейност в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач с английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз и по повод нейния юбилей.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

• Сабина Павлова – за забележителната ѝ дългогодишна дейност в полето на теорията, историята и критиката на превода, за научните ѝ приноси в областта на семантиката, лексикологията и лексикографията, за усилията ѝ за утвърждаването на авторитета и видимостта на преводаческия труд и за поддържането на паметта за историята на Съюза на преводачите в България жива, както и по повод нейния юбилей.

СПБ благодари на колегите, участвали в журитата за определяне на наградите: Албена Бакрачева, Ваня Кашлакева, Владимир Молев, Галина Меламед, Дора Янева-Медникарова, Иван Попов, Людмила Миндова, Невена Панова, Недялка Чакалова, Огнян Стамболиев, Сабина Павлова, Силвия Борисова и Тони Николов.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Мария Коева – за превода на „Калигула” на Албер Камю, София: ФАМА+, 2022;

„Калигула”, драма в четири действия от Албер Камю, публикувана през 1944 г., е
вдъхновена от безумието на младия римски император, убит през 41 г. сл. Хр., и от
историите, разказани от римския историк Светоний. Но авторът го превръща в герой на абсурда, наред със Сизиф, Мерсо от Чужденеца, действащи лица на онова, което той нарича „цикълът на абсурда“.
След смъртта на своята сестра и любовница Друзила, Калигула осъзнава, че „хората умират и не са щастливи“ и решава да доведе до крайност бунта си срещу тази истина за човешкия жребий, като се опита да замести абсурдната съдба. Чрез униженията, нанесени на патрициите, безсмислените убийства, той успява да предизвика бунт срещу себе си, срещу абсурда, който олицетворява. Не прави нищо, за да предотврати заговора за убийство, който се подготвя срещу него, защото също така осъзнава, че „убийството не е решението“. Признава провала на своята програма, на своето управление.
Текстът на Камю е труден поради особеното отношение между думите и фактите:
императорът изглежда безумен, но всъщност всичко, което казва е напълно разумно и дори звучи като общоприета истина. Така че майсторството на преводача се състои в това с обикновени думи да създаде един напълно абсурден текст, който изглежда съвсем нормален. Изчезва всякаква разлика между това което е прието да се казва и всички езикови задръжки.
Мария Коева се е справила забележително с тези трудности и ни предоставя един
много точен и издържан превод на прочутата пиеса на Албер Камю.

• Илияна Чалъкова – за превода на „Пещерата”, София: Колибри, 2023;

Преводачката се е справила превъзходно с пресъздаването на български на плътния стил на големия португалски писател. В превода си е успяла да съхрани почерка, като намери най-хубава форма за предаване на особения синтактичен ритъм на Сарамаго, който е известен с дългите си изречения, с вплитането на диалози в потока на едно изречение, с реторичните натрупвания (синатроезми) и обратите на изказа. И това е постигнато на един четивен и красив български език, образец за преводаческо майсторство.

• Цветелина Лакова – за превода на „Евангелие на отровното дърво” на Барбара Кингсолвър, София: Ерове, 2023;

Романът на Кингсолвър играе с различни повествователни стилове, като единият от гласовете допълнително експериментира езиково с палиндроми и други фигури. Действието започва в Конго в края на 1950-те години и предполага познания за ситуацията в Африка, като цяло, и в описваната страна, в частност. Към това трябва да се добавят постоянните експлицитни и имплицитни препратки към библията, както и към различни произведения. Преводът на този роман е истинско предизвикателство за превод. Преводачката се е справила великолепно. Намерила е чудесни решения за игрите на думи, за огледалните изрази при палиндромите, предала е уникалността на всеки от петте повествователни гласа, пресъздала е и стила, и атмосферата. При това на гладък български, четивен и благозвучен, който увлича читателя.

• Петя Петкова -за превода на „Стълба към небето” на Джон Бойн, София: Лабиринт, 2023;

Младата, но все по-опитна преводачка Петя Петкова, затвърждава доброто
впечатление от уменията си да пресътворява англоезична проза, полагайки я
подобаващо в българския езиков свят. Същото се случва и в „Стълба към небето“ – роман от Джон Бойн, написан през 2018 г. За отбелязване е прецизността в подхода към многопластовия стил на оригинала, голямото място на диалога, в който са опазени особеностите на участващите в него събеседници, умелото съчетаване на висока и разговорна реч, както и убедително пресъздадената езикова фактура на различни исторически пластове. Романът на Бойн е не само лек и приятен за четене, но и лично постижение на Петя Петкова.

Специална награда за изключително високи постижения:

• Силвия Вагенщайн – за превода на „Поезия” на Пол Елюар (Съставителство, предговор и превод Силвия Вагенщайн), София: Колибри 2023.

Преводачката Силвия Вагенщайн ни поднася концептуално томче с избрана
поезия от Пол Елюар, необременена от идеологически напластявания, каквито се
натрупват през живота му и които са били най-честото оправдание за редките му и не особено запомнени появи на български език. Издържан и великолепно
изтълкуван, настоящият Елюар е избор и лична антология на Вагенщайн, която тя
иска да сподели с читателите си. В своето време нещо подобно прави и самият
френски поет, поднасяйки на сънародниците си стихотворенията на Христо Ботев. А Ботев винаги е достатъчно основание тук, в България, да забележим неговия
чуждестранен популяризатор. В случая обаче това е по-незначителна и периферна подробност. Далеч по-важни са езиковите и образни енергийни конвулсии, трептения и трусове, оцелели в превода, мелодиката и особено личното, интимно послание, успоредено с компетентния предговор от преданата преводачка. Не е маловажен и фактът, че една откровено мъжка поезия е интерпретирана от дама, придала особена рафинираност на стиха, без да го изравнява, манипулира или „феминизира“. Елюар звучи убедително, възприемателят не го чете, а събеседва с него, слуша го и съпреживява довереното му като свое.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

• Мариана Неделчева – за подбора и превода от английски на книгата „Изящното изкуство на критиката” от Хенри Джеймс (изд. „Колибри“);

Романното творчество на Хенри Джеймс е добре познато на българския читател от преведените и неколкократно издавани у нас негови белетристични произведения като „Портрет на една дама“, „Бостънци“, Европейците“, Примката на призрака“ и други. Известно е, че Джеймс е и един от най-задълбочените литературни критици на своето време, оставил около 800 литературнокритически творби. Публикуването на сборника „Изящното изкуство на критиката“ дава възможност да се добие представа за тази важна страна от творческата дейност на писателя, у когото, по думите на белгийската изследователка Жан Делбер-Гаран, критикът и романистът са в постоянно взаимодействие.
Англицистката Мариана Неделчева, на която дължим първия досег с критическото творчество на американския писател, се е справила блестящо с тройната задача на съставител, автор и преводач. В книгата, която се състои от три части, са включени три основополагащи литературно-теоретични статии („Изкуството на белетристиката“, „Критиката“, „Бъдещето на романа“), портрети на известни писатели и критици, съвременници на Хенри Джеймс, както и два от предговорите, писани към собствени романи, в които изпъкват умението на писателя да се самонаблюдава и критическата проницателност, проявявана към личното му творчество.
Езикът на Хенри Джеймс се отличава с изключително богатство, жив и полемичен, на места обагрен от фина ирония, той е далеч от скучното теоретизиране. Преводът предава майсторски всички черти на авторовия стил, в който фразите се открояват със своята точност и красота, а лекотата на изложението не накърнява мисловната прецизност.
Благодарение на задълбочения предговор, представителния подбор и проникновения превод първото представяне на литературнокритическото
творчество на Хенри Джеймс заслужава да се оцени като безспорен принос към нашата култура. Водено от това убеждение, журито предлага да бъде присъдена на Мариана Неделчева награда на СПБ за ярки постижения в раздел „Хуманитаристика“.

• Александър Донев и Гергана Фъркова – за превода от немски на книгата „Съчинения по естетика на медиите от Валтер Бенямин” (изд. „ФънТези“).

Книгата събира на едно място различни по-кратки текстове (както и откъси от по-обемни произведения) на немския теоретик, в които той излага разбиранията си за функционирането на различните изкуства и съответно на технологиите за създаване и рецепция на художествено творчество в епохата на масовото общество от първите десетилетия на ХХ век.
Преводът на подобен тип теоретична литература представлява предизвикателство в много отношения. На първо място следва да се спомене изключителната разностранност на Бенямин, който разисква едва ли не всички налични – както и новопоявилите се в началото на века – художествени форми, позовавайки се върху изключително широк спектър от заглавия и автори. Така на преводачите се е паднала трудната задача да издирят и обяснят в бележки под линия немалка част от въпросните препратки, което за пореден път доказва, че успешният превод винаги излиза извън рамките на езиковата компетентност, превръщайки се понякога – такъв е настоящият случай – в коментар на изходния текст.
В чисто езиков план следва да бъде отбелязан асоциативният начин на писане на Валтер Бенямин, който от своя страна изисква пълното мобилизиране на езиковите и стилистични умения при превода. За немския автор именно фрагментарността на възприятието, потокът от визуални впечатления, който залива жителя на модерния „голям град”, представлява обект на рефлексия, чиято задача е не само да анализира, но и да съдейства за успешното довеждане до край на редица процеси от културен и социален характер, започнали с индустриализацията и образуването на т.нар. „работническа класа” в западноевропейските общества. Тук преводачите е трябвало да овладеят скоковете в авторовата мисъл в оригинала, за да могат да го предадат адекватно на български.
Може да се каже, че както в езиков, така и в интелектуален план преводът на книгата представлява достижение.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

• Анджела Родел – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература за особени заслуги в превода на английски език на значими произведения от съвременната българска проза и поезия, за нейните многостранни приноси в популяризирането на българските литература и култура в англоезичния свят и специално за превода ѝ на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов, отличен с наградата Международен Букър за 2023 година.
• Елвира Борман-Насонова – награда за особени заслуги в областта на превода на художествена литература за преводите ѝ на съвременна българска литература от български на немски език и за популяризирането на българските език и култура в чужбина.
• Благородна Филевска-Панагу – награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература за превода ѝ от български на гръцки език на романа „Майките“ от Теодора Димова (изд. „Енастрон”).

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

• Рада Ганкова – награда за ярки постижения в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като конферентен преводач с испански и английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

• Антон Татаров – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на научна и техническа литература за дългогодишната му работа като преводач на детски енциклопедии за издателство „Фют“.
• Наталия Недялкова – награда за ярки постижения в областта на превода за нейната висококвалифицирана дългогодишна преводаческа дейност като консекутивен преводач от и на руски език, съдебен преводач, преводач на специализирана научна и техническа литература и на официални документи от и на руски и от полски език.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

• Васил Самоковлиев – награда за цялостна дейност в областта на превода за неговите майсторски преводи на значими романи от съвременната чешка литература и за дългогодишната му преподавателска дейност по теория и практика на превода на български и чуждестранни студенти.
• Мариана Ревенска – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на английски език, за преводите ѝ на художествена проза и поезия и за активното ѝ участие в живота на СПБ, допринасящо за утвърждаване на престижа на организацията.

С радост честитим наградите на нашите колеги преводачи, които бяха сред отличените от Министерството на културата творци и дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

С почетна награда „Златен век – огърлие“ беше удостоена ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, която превежда от немски език от 1964 г. до ден днешен. Член е на СПБ още от основаването му. Занимава се с всякакъв вид превод, което я определя като един от малкото професионални преводачи, които превеждат специализирана техническа, медицинска и научна литература редом с публицистика, художествена проза и поезия. Чрез нейните преводи българската култура се запознава за първи път с произведения на ценени и известни автори от немскоезичния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Стефан Цвайг, Кафка, Патрик Зюскинд и др.

С почетна натрада „Златен век – звезда“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Преводач на художествена литература от полски език; сред превежданите от нея автори са Людвик Йежи Керн, Ян Парандовски, Бохдан Чешко, Ян Бжехва, Ярослав Ивашкевич, Мария Кунцевичова, Йежи Путрамент. Лилия Рачева е автор на четири книги за деца, а също така известен специалист по детска литература, автор на над 100 статии по въпросите на детската литература, печатани освен на български, и на английски, френски, немски, полски, китайски, унгарски и други езици. През 1996 и 1998 година е член на международното жури за наградата “Андерсен”, най-голямата международна награда за детска литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Преводач, поет, есеист, белетрист. Негови творби са публикувани в 20 страни, един от създателите на Съюза на преводачите в България, Румен Стоянов е доайен на испанистиката и португалистиката в България. Сред превежданите от него десетки автори са Маркес, Кортасар, Борхес, Карпентиер, Алейсандре, Де Отеро, Песоа, Бандейра, Друмонд де Андраде. Автор е на над 30 книги, над 50 превода, на десетки предговори и послеслови.

Тук можете да прочетете статия на Явор Чучков за творческия път и достиженията на Румен Стоянов.