Author Archives: М. Попова

Ново браншово споразумение дава на датските преводачи по-добра основа за преговори с издателите

Датското общество на авторите, част от което е и Съюзът на преводачите в Дания, договори колективно споразумение с Асоциацията на датските издатели за произтичащото от въвеждането на Директивата на ЕС от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар задължение за прозрачност. Съгласно споразумението издателите носят отговорност за пълната икономическа прозрачност на договорите с автори: възнаграждения, приходи, постъпления от продажби на книги, производни произведения и т.н. Това важи с особена сила при договорите с автори (включително преводачи) за еднократно възнаграждение, при които преводачът няма информация за приходите, които генерира неговата работа за издателя. Без подобна информация авторите трудно могат да претендират за съразмерното и справедливо възнаграждение, визирано в чл. 20 от Директивата.

Датското общество на авторите, Датската асоциация на авторите на художествена литература и Асоциацията на датските издатели единодушно се споразумяха за обхвата на колективното споразумение: разпоредбите му се прилагат за договорите за произведения на художествена и нехудожествена литература, за учебници, за детски и юношески книги, както и за договорите за илюстрации/оформление и договорите за превод. Разпоредбите обхващат и дигиталните издания. Споразумението уточнява каква информация и колко често да се предоставя, както и по какъв начин задължението за предоставяне на информация се влияе от вида на договора (за еднократно възнаграждение, за периодично възнаграждение и хибридни варианти).

Новината е публикувана на сайта на ЕСАЛП.

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост честитим наградите на нашите колеги преводачи, които бяха сред отличените от Министерството на културата творци и дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

С почетна награда „Златен век – огърлие“ беше удостоена ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, която превежда от немски език от 1964 г. до ден днешен. Член е на СПБ още от основаването му. Занимава се с всякакъв вид превод, което я определя като един от малкото професионални преводачи, които превеждат специализирана техническа, медицинска и научна литература редом с публицистика, художествена проза и поезия. Чрез нейните преводи българската култура се запознава за първи път с произведения на ценени и известни автори от немскоезичния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Стефан Цвайг, Кафка, Патрик Зюскинд и др.

С почетна натрада „Златен век – звезда“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Преводач на художествена литература от полски език; сред превежданите от нея автори са Людвик Йежи Керн, Ян Парандовски, Бохдан Чешко, Ян Бжехва, Ярослав Ивашкевич, Мария Кунцевичова, Йежи Путрамент. Лилия Рачева е автор на четири книги за деца, а също така известен специалист по детска литература, автор на над 100 статии по въпросите на детската литература, печатани освен на български, и на английски, френски, немски, полски, китайски, унгарски и други езици. През 1996 и 1998 година е член на международното жури за наградата “Андерсен”, най-голямата международна награда за детска литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Преводач, поет, есеист, белетрист. Негови творби са публикувани в 20 страни, един от създателите на Съюза на преводачите в България, Румен Стоянов е доайен на испанистиката и португалистиката в България. Сред превежданите от него десетки автори са Маркес, Кортасар, Борхес, Карпентиер, Алейсандре, Де Отеро, Песоа, Бандейра, Друмонд де Андраде. Автор е на над 30 книги, над 50 превода, на десетки предговори и послеслови.

Тук можете да прочетете статия на Явор Чучков за творческия път и достиженията на Румен Стоянов.

“Да превеждаш непреводимото”

По случай Международния ден на преводача работната група „Видимост“ към ЕСАЛП създаде кратък филм, озаглавен „Да превеждаш непреводимото“, с който се отбелязва и стогодишнината от публикуването на „Одисей“ на Джойс. Нашата секция участва с радост в това начинание; благодарим от сърце на Иглика Василева, която можете да видите във филмчето.
Повече информация можете да прочетете на сайта на ЕСАЛП на адрес: https://www.ceatl.eu/ceatl-presents-translating-the-untranslatable.

In memoriam: Анна Лилова

АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съюзът на преводачите в България с дълбока скръб и тъга се прекланя пред паметта на човека, учения и преводача Анна Лилова, която е не само един от първите учредители на нашата организация, а и двигател и главна опора за нейното основаване и творческо изграждане през годините.

Благодарение на Анна Лилова, германистка и самата тя талантлив преводач на висока немска литература, българската читателска публика се запознава често за пръв път с творби на Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Юри Брезан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Еберхард Паниц, Иоханес Р. Бехер, Ханс Носак, Хелмут Айсенде и др.

Своята богата литературна култура и задълбочени новаторски проучвания в областта на теорията и практиката на превода А. Лилова систематизира в монографията си „Увод в общата теория на превода“ (1981).
Неспрестанният ѝ стремеж да споделя знанието с четящите хора в полза на културния обмен в света доведе до основаната от нея дисциплина по теория и практика на превода в Софийския университет. Поколения български преводачи и българската преводаческа наука получиха от Анна Лилова изключително ценната 6-томна поредица „Изкуството на превода“.

Приносни за българската наука и преводно дело, за европейското културно наследство остава и нейното участие (1979 – 1990) като редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание Babel, издание на ЮНЕСКО.

Анна Лилова беше високо ценена и от своите колеги във ФИТ и остави с мъдрото си ръководене на тази авторитетна международна организация (1979 – 1990) човешки и културни следи, запомнени до днес.

Знаем, че Анчето, както я наричаме ние, колегите ѝ от СПБ, с неудобство и притеснение би се усмихнала на тези редове, за да ни насочи само да осмислим онова, което ни остави в своите книги, научни разработки и в своите преводи.

С признателност към съдбата, че общувахме с Анна Лилова и с много обич се прекланяме пред паметта ѝ!

От колегите в СПБ

Конкурс Годишни национални награди на СПБ за превод – 2022 г.

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) Ви кани да направите своите предложения за Годишните национални награди на СПБ за превод в различни области и категории.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка в .doc формат.

Наградите на СПБ се връчват всяка година на Международния ден на преводача, 30 септември.

Номинират се произведения, издадени между 01 юли 2021 и 30 юни 2022 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години. Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайта на СПБза 2019, 2020 и 2021 г.

Краен срок за подаване на заявки: 10 юли 2022 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.

Попълненият формуляр следва да е придружен от: 1. номинирания превод – или в електронен вариант и като книжно тяло в един екземпляр (за предпочитане е този вариант), или само като книжно тяло в три екземпляра, два от които се връщат след конкурса; 2. оригиналния текст в електронен или в хартиен вариант (който също се връща впоследствие).

За всяко номинирано от издател или институция заглавие се внaся такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ, посочена във формуляра), а за индивидуални предложения от отделни лица – 15 лв. При номиниране на превод от български на чужд език таксата се удвоява поради необходимостта от допълнително експертно оценяване.

За въпроси и уточнения: тел. 0877 150 993.