Author Archives: М. Попова

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2024 г.

Leave a reply

 

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Красимир Петров за превода от френски език на романа Цялата небесна синева от Мелиса да Коста (изд. Колибри) заради изключително близкото пресъздаване на авторовия текст на български с неговата атмосфера, специфично протичане на времето и изграждане на героите, както и заради умелото боравене със специфичните лексикални нюанси във френския и българския език.
  • Рада Ганкова за превода от испански език на романа Шепотът на пчелите от София Сеговия (изд. Лемур) заради адекватното пресъздаване както стилистично, така и в културно-политическо отношение на атмосферата в Мексико в началото на ХХ век, а също и на поетичното измерение на оригиналния текст и на богатството на литературните и езикови похвати на оригинала.
  • Светлана Комогорова-Комата за превода от английски език на сборника Лотарията и други разкази от Шърли Джаксън (изд. Кръг) заради умелото пресъздаване на съчетанието от всекидневната баналност с жестокостта и ужаса.

Специална награда за изключително високи постижения:

Владимир Молев за превода от английски език на романа Обсадата на Кришнапур от Дж. Г. Фарел (изд. Кръг) заради майсторското пресъздаване на изобилието от историчност и синхрон между комично и зловещо.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

Светла Кьосева –за превода от унгарски език на Меланхолията от Ласло Ф. Фьолдени (изд. Сонм), специализиран културологичен текст, разкриващ безкрайните хоризонти на ерудицията на автора в областта на историята, изкуството и културата, пресъздаден изключително професионално и плавно на български.

Специална награда за изключително високи постижения:

Тони Николов – за превода от френски език на сборника с есета Несвоевременно християнство от Майкъл Едуардс (изд. Фондация „Комунитас“), превод, който съответства на съдържанието и духа на текста с цялата му културна импозантност и в който българският език разгръща огромния си потенциал и се представя в една блестяща, вдъхновена и въздействаща реализация.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

Специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на научна литература

Ангелин Мичев – за цялостното умело и професионално представяне на един от най-известните австрийски учени психотерапевти и психиатри Виктор Франкъл и на най-големия жив американски психотерапевт и психиатър Ървин Ялом, и специално за превода на Теория и практика на груповата психотерапия от Ървин Ялом и Молин Леш (изд. Изток-Запад).

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

Албена Бакрачева – награда за цялостна дейност в областта на превода като преводач на знакови произведения от американската художествена литература и философска мисъл, като изследовател американист със съществен принос в литературната теория и критика, а също и за заслугите ѝ за изграждане на редица успешни и вдъхновени млади преводачи.

Ана Димова – награда за цялостна дейност в областта на превода за изключитения ѝ принос като германист, чиито научни трудове и рецензии по теория и критика на превода са образец за литературен и лингвистичен анализ, както и за преводите ѝ на художествена литература от немски и на българска литература на немски, високо оценявани като преводаческо майсторство, а също и за умението ѝ като университетски преподавател да изгражда успешно млади преводачи германисти.

Емил Басат – награда за цялостна дейност в областта на превода за неговия принос към развитието на теорията, историята и критиката на превода, започнал с инициираната и поддържана рубрика в сп. Панорама – „Клуб Пикуик“, продължил в книгите с интервюта: поредицата „Преводът лица и маски“ (3 книги), посветена на преводачите от ХХ век, утвърдили българското преводаческо дело и обогатили литературата ни с най-стойностните художествени чуждоезични творби; поредицата, посветена на преводачите от отделни езици (3 книги), множество рецензии в списания и различни медии за новоизлезли преводни книги или авторски творби на нашите преводачи – богат извор за съхраняване на българското културното наследство чрез представяне на развитието на превода в България.  

Илка Бечева – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното високо преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на испански език и по повод нейния юбилей.

Пенка Ангелова – награда за цялостна дейност в областта на превода за изключитения ѝ принос в развитието на германистиката с академичното представяне на немската литература и философия чрез подбор и преводи на трудовете на Елиас Канети и на значими творци в немскоезичната култура, за разширяване на съвременното културно пространство като основател и ръководител на Международното дружество „Елиас Канети“, на Австрийските библиотеки във Великотърновския университет и в гр. Русе и за подготвяне на млади германисти – преводачи и хуманитаристи.

Почетна грамота за големи заслуги към развитието на преводаческото изкуство в България 

Любомир Николов-Нарви (посмъртно) – почетна грамота за големи заслуги към развитието на преводаческото изкуство в България за посветеността, ерудицията и забележителния му принос като преводач, редактор и автор, за дългогодишната му вдъхновена работа, благодарение на която поколения почитатели на жанровете фентъзи и фантастика четат и препрочитат с любов Толкин, Робърт Шекли, Франк Хърбърт, Клифърд Саймък и много други автори.

Ново браншово споразумение дава на датските преводачи по-добра основа за преговори с издателите

Датското общество на авторите, част от което е и Съюзът на преводачите в Дания, договори колективно споразумение с Асоциацията на датските издатели за произтичащото от въвеждането на Директивата на ЕС от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар задължение за прозрачност. Съгласно споразумението издателите носят отговорност за пълната икономическа прозрачност на договорите с автори: възнаграждения, приходи, постъпления от продажби на книги, производни произведения и т.н. Това важи с особена сила при договорите с автори (включително преводачи) за еднократно възнаграждение, при които преводачът няма информация за приходите, които генерира неговата работа за издателя. Без подобна информация авторите трудно могат да претендират за съразмерното и справедливо възнаграждение, визирано в чл. 20 от Директивата.

Датското общество на авторите, Датската асоциация на авторите на художествена литература и Асоциацията на датските издатели единодушно се споразумяха за обхвата на колективното споразумение: разпоредбите му се прилагат за договорите за произведения на художествена и нехудожествена литература, за учебници, за детски и юношески книги, както и за договорите за илюстрации/оформление и договорите за превод. Разпоредбите обхващат и дигиталните издания. Споразумението уточнява каква информация и колко често да се предоставя, както и по какъв начин задължението за предоставяне на информация се влияе от вида на договора (за еднократно възнаграждение, за периодично възнаграждение и хибридни варианти).

Новината е публикувана на сайта на ЕСАЛП.

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост честитим наградите на нашите колеги преводачи, които бяха сред отличените от Министерството на културата творци и дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

С почетна награда „Златен век – огърлие“ беше удостоена ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, която превежда от немски език от 1964 г. до ден днешен. Член е на СПБ още от основаването му. Занимава се с всякакъв вид превод, което я определя като един от малкото професионални преводачи, които превеждат специализирана техническа, медицинска и научна литература редом с публицистика, художествена проза и поезия. Чрез нейните преводи българската култура се запознава за първи път с произведения на ценени и известни автори от немскоезичния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Стефан Цвайг, Кафка, Патрик Зюскинд и др.

С почетна натрада „Златен век – звезда“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Преводач на художествена литература от полски език; сред превежданите от нея автори са Людвик Йежи Керн, Ян Парандовски, Бохдан Чешко, Ян Бжехва, Ярослав Ивашкевич, Мария Кунцевичова, Йежи Путрамент. Лилия Рачева е автор на четири книги за деца, а също така известен специалист по детска литература, автор на над 100 статии по въпросите на детската литература, печатани освен на български, и на английски, френски, немски, полски, китайски, унгарски и други езици. През 1996 и 1998 година е член на международното жури за наградата “Андерсен”, най-голямата международна награда за детска литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Преводач, поет, есеист, белетрист. Негови творби са публикувани в 20 страни, един от създателите на Съюза на преводачите в България, Румен Стоянов е доайен на испанистиката и португалистиката в България. Сред превежданите от него десетки автори са Маркес, Кортасар, Борхес, Карпентиер, Алейсандре, Де Отеро, Песоа, Бандейра, Друмонд де Андраде. Автор е на над 30 книги, над 50 превода, на десетки предговори и послеслови.

Тук можете да прочетете статия на Явор Чучков за творческия път и достиженията на Румен Стоянов.

“Да превеждаш непреводимото”

По случай Международния ден на преводача работната група „Видимост“ към ЕСАЛП създаде кратък филм, озаглавен „Да превеждаш непреводимото“, с който се отбелязва и стогодишнината от публикуването на „Одисей“ на Джойс. Нашата секция участва с радост в това начинание; благодарим от сърце на Иглика Василева, която можете да видите във филмчето.
Повече информация можете да прочетете на сайта на ЕСАЛП на адрес: https://www.ceatl.eu/ceatl-presents-translating-the-untranslatable.

In memoriam: Анна Лилова

АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съюзът на преводачите в България с дълбока скръб и тъга се прекланя пред паметта на човека, учения и преводача Анна Лилова, която е не само един от първите учредители на нашата организация, а и двигател и главна опора за нейното основаване и творческо изграждане през годините.

Благодарение на Анна Лилова, германистка и самата тя талантлив преводач на висока немска литература, българската читателска публика се запознава често за пръв път с творби на Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Юри Брезан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Еберхард Паниц, Иоханес Р. Бехер, Ханс Носак, Хелмут Айсенде и др.

Своята богата литературна култура и задълбочени новаторски проучвания в областта на теорията и практиката на превода А. Лилова систематизира в монографията си „Увод в общата теория на превода“ (1981).
Неспрестанният ѝ стремеж да споделя знанието с четящите хора в полза на културния обмен в света доведе до основаната от нея дисциплина по теория и практика на превода в Софийския университет. Поколения български преводачи и българската преводаческа наука получиха от Анна Лилова изключително ценната 6-томна поредица „Изкуството на превода“.

Приносни за българската наука и преводно дело, за европейското културно наследство остава и нейното участие (1979 – 1990) като редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание Babel, издание на ЮНЕСКО.

Анна Лилова беше високо ценена и от своите колеги във ФИТ и остави с мъдрото си ръководене на тази авторитетна международна организация (1979 – 1990) човешки и културни следи, запомнени до днес.

Знаем, че Анчето, както я наричаме ние, колегите ѝ от СПБ, с неудобство и притеснение би се усмихнала на тези редове, за да ни насочи само да осмислим онова, което ни остави в своите книги, научни разработки и в своите преводи.

С признателност към съдбата, че общувахме с Анна Лилова и с много обич се прекланяме пред паметта ѝ!

От колегите в СПБ