АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съюзът на преводачите в България с дълбока скръб и тъга се прекланя пред паметта на човека, учения и преводача Анна Лилова, която е не само един от първите учредители на нашата организация, а и двигател и главна опора за нейното основаване и творческо изграждане през годините.

Благодарение на Анна Лилова, германистка и самата тя талантлив преводач на висока немска литература, българската читателска публика се запознава често за пръв път с творби на Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Юри Брезан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Еберхард Паниц, Иоханес Р. Бехер, Ханс Носак, Хелмут Айсенде и др.

Своята богата литературна култура и задълбочени новаторски проучвания в областта на теорията и практиката на превода А. Лилова систематизира в монографията си „Увод в общата теория на превода“ (1981).
Неспрестанният ѝ стремеж да споделя знанието с четящите хора в полза на културния обмен в света доведе до основаната от нея дисциплина по теория и практика на превода в Софийския университет. Поколения български преводачи и българската преводаческа наука получиха от Анна Лилова изключително ценната 6-томна поредица „Изкуството на превода“.

Приносни за българската наука и преводно дело, за европейското културно наследство остава и нейното участие (1979 – 1990) като редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание Babel, издание на ЮНЕСКО.

Анна Лилова беше високо ценена и от своите колеги във ФИТ и остави с мъдрото си ръководене на тази авторитетна международна организация (1979 – 1990) човешки и културни следи, запомнени до днес.

Знаем, че Анчето, както я наричаме ние, колегите ѝ от СПБ, с неудобство и притеснение би се усмихнала на тези редове, за да ни насочи само да осмислим онова, което ни остави в своите книги, научни разработки и в своите преводи.

С признателност към съдбата, че общувахме с Анна Лилова и с много обич се прекланяме пред паметта ѝ!

От колегите в СПБ

С тъга съобщаваме за кончината на 

Кръстьо Иванов Станишев (1933-2019), член на СПБ.

Голям лирик в поезията си за възрастни и деца, талантлив преводач – незабравими са преводите му на Хьолдерлин, Новалис и Дюренмат – Кръстьо Станишев е роден на 12 май 1933 година в град Бургас в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, издателство „Български писател“. Директор е на издателска къща „Цанко Церковски“ от 1991 до 1997 г.

Aвтор e на петнадесет поетични книги, между които „Лицето на света“ (1960), „Виждане“ (1965), „Митология“ (1968), „Любовна грижа“ (1974), „Отворени врати“ (1979), „Крипта“ (1980), „Помилуй нас“ (1998). Ще бъде запомнен и с поетическата си равносметка от последните си стихосбирки „Грабнат на облак“ (1999), „Понтийски елегии“ (2003), „Елегии“ (2008). Издал е над четиридесет книги за деца.

Няколко десетки са книгите му с преводна поезия от немски и руски език. Забележително негово дело е първият пълен превод на Гьотевия „Фауст“ (1980). Превеждал е множество немскоезични автори, между които Мартин Опиц, Андреас Грифиус, Фридрих Готлиб Клопщок, Едуард Мьорике, Николаус Ленау, Николаус Велтер, Рудолф Хенц, Вилхелм Сабо, Йозеф Лайтгеб, Томас Бернхард, Алоис Фогел, Кристине Лавант, Кристине Буста, Рудолф Хенц.

Отличаван е с редица български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. Член е на СБП. Почетен гражданин на град Бургас.

Кръстьо Станишев ни оставя спомен за добър и благороден човек. Да бъде светла паметта му!

Опелото и прощаването с Кръстьо Станишев ще бъде на 11 януари (петък) 2019 г. от 11.30 ч. в църквата “Св. Седмочисленици” в София.