Становище

относно проект за Наредба за реда за водене на Регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата;

относно проект за Списък с кодове на професиите съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) за целите на проекта на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал.4а от Закона за закрила и развитие на културата;

По предложените проекти изразяваме следното становище:

Наредбата се издава в изпълнение на чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Заявените цели са идентифициране на практикуващите в сферата на изкуствата и културата лица. Списъкът трябва да включва професионалните артисти и специалисти в областта на културата. „Култура“ съгласно легалната дефиниция на §1, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата е дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност. Художественият превод е изрично посочен като такава дейност в §1, т. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.

1. Предлагаме да отпадне вписването в Регистъра на основание за осигуряване. Такова изискване не следва от Закона за закрила и развитие на културата. Освен това данъчната и осигурителната информация са тайна и не могат да бъдат част от публичен регистър.

Алтернативно считаме, че основанията за осигуряване, посочени в чл. 5, ал. 2 от Проекта за Наредба са силно ограничени. По този начин на част от преводачите ще им бъде невъзможно да се впишат в Регистъра и така този Регистър няма да изпълни заявените в мотивите към документа цели. Посочените основания са прекалено тесни, тъй като не обхващат преводачите на свободна практика, които получават доходи само от авторски права и поради това се осигуряват само по Закона за здравното осигуряване. Художественият превод е обект на авторско право. Доходите от авторски права не пораждат задължение за Обществено осигуряване, поради което, както и поради изключително ниските си доходи, част от преводачите, извършващи художествен превод, не се осигуряват по Кодекса за социално осигуряване. Посочените в проекта основания също така не обхващат преводачите, чиято основна професия е друга (университетски преподаватели, изследователи, учители, издатели), но които извършват художествен превод. Посочените в проекта основания не обхващат и пенсионерите, които извършват художествен превод и се осигуряват само по Закона за здравното осигуряване. 

По тази причина би било подходящо да се разширят основанията за осигуряване по чл. 5, ал. 2 от Проекта за Наредба, като се включат осигуряващите се по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, поради което предлагаме към чл. 5, ал. 2 да се създаде т. 8 със следното съдържание:

„8. Осигурено лице съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.“

2. Съгласно НКПД с код 2643 са включени „Преводачи и други езиковеди“. Настоящото обществено обсъждане не е за НКПД, а кои кодове и професии от НКПД да се включат в Регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата. Въпреки това е добре да се има предвид, че код 2643 6006 – „Преводач“ надхвърля пределите на художествения превод. Поради това предлагаме кодът да се прецизира съобразно вида преводи, защитени с авторско право, по следния начин: „Преводач на художествена литература, хуманитаристика и научна литература“. Кодът 2643 6007 – „Преводач-редактор“ създава неяснота и би било по-прецизно да е формулиран – „Редактор, преводи“ (подобно на 2641 6008 – „Редактор, книги“).

доц. д-р Антония Пенчева

Председател на Съюза на преводачите в България

15.04.2026 г., София

---

*Становището е изпратено по надлежния ред в Министерството на културата.

Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи наблюдава бързо променящата се картина с използването на генеративен ИИ в издателската индустрия, прави свои проучвания по този въпрос и подписва съвместни изявления със сродни организации. В условията на продължаващи разисквания ето какви са нашите убеждения и искания.

Никой да не бъде пренебрегван: нашите правни изисквания

• Литературният превод съществува чрез разрешение за ползване, възнаграждение, прозрачност 

Всяко използване с комерсиална цел на материали, защитени с авторски права, в това число за обучение на ИИ, трябва да бъде договорено с автора, като той да има право на отказ.

• Прозрачност както при създаването, така и при разпространението на литературни произведения

Изискванията за прозрачност към компаниите, работещи с ИИ, трябва да бъдат прилагани строго. Също така, ако се планира използването на генеративен ИИ в който и да е момент от издателския процес, това трябва да бъде ясно посочено в крайния продукт. Освен това всеки участник в производствената верига трябва да носи отговорност за използването от своя страна на ИИ и да получава справедливо възнаграждение за работата си.

• Да няма обществено финансиране за издания, при които е използван генеративен ИИ

Обществените политики са от решаващо значение за издателската индустрия: пазарът не може сам да поддържа оживения културен живот на една модерна държава. Няма нужда икономическите интереси, стоящи зад ИИ, да получават стимули.

Никой език да не бъде пренебрегван: нашата професионална гледна точка

• Машините са не преводачи, а „преводоиди“. Те не превеждат; те генерират текстови материал.

Използването на ИИ стандартизира преводите, води до обедняване на писмените култури и на езиците като цяло посредством – наред с други неща – “ефекта на подсказката” (склонността да се приема първият вариант, даден от машината) и самозамърсяването (машината се учи от себе си).

• Всеки жанр заслужава да бъде превеждан от човек

Идеята, че някои книги са по-подходящи за обработка от генеративен ИИ, води до опасно разграничаване между висока литература и другите текстове и възпрепятства общественото развитие чрез четене. 

• Всеки език заслужава да бъде превеждан от човек

Ние оспорваме идеята за ИИ като инструмент за по-лесен достъп до редките езици. Напротив – предупреждаваме, че има опасност езиците хегемони да бъдат използвани като посредници. Без преводачите издателите ще зависят още повече от пазарните механизми при избора на произведения за превод. 

Никоя книга да не бъде пренебрегвана: нашето хуманистично верую

• Литературният превод не е препис

Литературните преводачи превеждат текстове, вписани в своя културен, социален и исторически контекст, за читатели, които също са вписани в свой специфичен контекст. Преводът изисква разбиране на тези контексти и умения за писане. Това е непосилно за машините без значителна човешка намеса.

• Творчеството ни прави хора

Човешко е да се съмняваш, а машините не го правят. ИИ предлага „функционални“ решения, които никой не може нито да проследи, нито да оспори. Хората трябва да имат право да творят – и да получават справедливо възнаграждение, ако това е тяхната работа, – да се наслаждават на произведенията и да обогатяват ума и душата си. 

• Литературният превод е литературно произведение

 Художественият превод трябва да се разглежда като литературна ценност от национален и международен мащаб и заслужава да бъде защитен като такава ценност. Практиките на извличане и събиране на информация, използвана за обучение на ИИ, само за целите на финансовата печалба, не само нарушават законите за авторското право, но и увреждат културното наследство на човечеството.

Превод Милена Попова, Владимир Молев, Теодора Цанкова 

През последните дни сме свидетели на немислима за XXI век военна агресия в суверенна държава. Съюзът на преводачите в България (СПБ) осъжда остро военните действия на руския президент Владимир Путин в Украйна и призовава за незабавното им прекратяване.

Изказваме съболезнования на близките на жертвите и изразяваме своята съпричастност към всички страдащи от ужасите на войната в Украйна.

Уверени в това, че истината и диалогът са единствените оръжия за разрешаване на конфликти, се надяваме в най-скоро време нормалният мирен ход на живота да бъде възстановен.

На своите колеги украинските преводачи желаем кураж и вяра в непобедимата сила на словото за изграждане на мостове между хората.

УС на СПБ

Членове на СПБ, подкрепили позицията на УС:

Албена Бакрачева

Албена Стаменова

Албена Стоянова

Александър Шурбанов

Ана Димова

Ангелина Димитрова

Андрей Манолов

Анета Данчева-Манолова

Анжелина Пенчева

Анна Златкова

Весела Еленкова

Веселина Райжекова

Владимир Атанасов

Владимир Молев

Владимир Пенчев

Галина Меламед

Георги Рачев

Горяна Ленкова

Даниела Илиева

Дарин Тенев

Дария Карапеткова

Десислава Чешмеджиеа-Стойчева

Димитрина Лесневская

Добромир Григоров

Евелина Хайн

Елена Метева

Елена Поптодорова

Елена Рачева

Елица Иванова

Емил Басат

Жела Георгиева

Зорница Китинска

Иванка Павлова

Иво Панов

Иглика Василева

Ладислав Цветков

Лариса Петрова

Лиляна Табакова

Людмил Димитров

Мариана Ревенска

Марина Арнаудова

Мария Петкова-Базелкова

Мая Генова

Мая Ценова

Меглена Боденска

Милена Попова

Невена Панова

Недялка Чакалова

Нина Венова

Олга Стоянова

Петър Паскалев

Правда Спасова

Рада Ганкова

Рада Шарланджиева

Райна Камберова

Росица Ташева

Румяна Бикс

Румяна Л. Станчева

Румяна Мл. Станчева

Румяна Стоянова

Сабина Павлова

Светла Мутафова

Силвия Борисова

Силвия Вагенщайн

Слава Янакиева

Таня Батулева

Таня Попова

Теодора Цанкова

Тодорка Янева-Медникарова

Толя Радева

Хайри Хамдан

Христина Балабанова

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на Съюза на преводачите в България (СПБ) взимат повод от едно ново разкритие за заимстване на превод, за да изразят още веднъж своето категорично  становище относно кражбата на интелектуална собственост.

В писмо до председателя на СПБ доц. д-р Иво Панов изтъкнатият германист, драматург, белетрист и преводач Константин Илиев съобщава за неподлежащо на съмнение плагиатство на негов превод на Брехтовата пиеса „Сватбата на дребния буржоа“ от страна на проф. Владко Мурдаров. Към писмото си г-н Илиев прилага двата превода – своя, публикуван в „Избрани творби на Бертолт Брехт“, т. ІІІ, изд. „Народна култура“, 1985, и превода на В. Мурдаров, включен в сборник с творби на Брехт, изд. „Рива“, 2009, където пиесата е със заглавието „Сватбата“, дадено  в определен период от самия Брехт. Със съгласието на г-н Илиев писмото му е публикувано в бр. 3, 26 януари 2018 г., на вестник „Култура“.

След безспорно установените сериозни заимствания от предишни преводи на произведения на Йозеф Рот и Артур Шницлер очевидното посегателство върху труда на такъв виден творец и дълбок познавач на Брехтовата драматургия като Константин Илиев не може да не затвърди у специалисти и преводачи  убеждението, че заимстването присъства като своеобразен подход в преводаческата практика на проф. Мурдаров.

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ отново изразяват категоричното си неприемане на такова явление като плагиатството, което по смисъла на действащия Наказателен кодекс е престъпно деяние, и осъждат поредното присвояване на чуждо преводаческо постижение от страна на проф. Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България, който извършва своята дейност съобразно Конституцията на Република България, законите на страната и своя Устав, и занапред ще реагира решително срещу всяко нарушение на авторските права на преводачите и ще продължи да защитава своите членове и цялото преводаческо съсловие.

 

Управителен съвет на СПБ

Комисия по професионална етика на СПБ