Monthly Archives: June 2019

Хуан Едуардо Сунига с орден „Св. св. Кирил и Методий“

По ини­ци­а­ти­ва на Посол­с­т­во­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Крал­с­т­во Испа­ния и на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия пре­зи­ден­тът на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия Румен Радев награ­ди г‑н Хуан Еду­ар­до Суни­га – испан­с­ки бъл­га­рист, пре­во­дач и писа­тел с орден „Св. св. Кирил и Мето­дий“ пър­ва сте­пен за голе­ми­те му заслу­ги и зна­чим при­нос в област­та на кул­ту­ра­та, лите­ра­ту­ра­та, обра­зо­ва­ни­е­то и изкуството.

Цере­мо­ни­я­та се със­тоя на 27 юни в Посол­с­т­во­то на Бъл­га­рия в Крал­с­т­во Испания.

Чес­ти­то!

Представяме: „Бестиарий“ на Хулио Кортасар в превод на Лиляна Табакова

Пред­ста­вя­ме „Бес­ти­а­рий“, пър­вия сбор­ник с раз­ка­зи на Хулио Кор­та­сар, в пре­вод на Лиля­на Таба­ко­ва. Кни­га­та е изда­де­на през 2018 г. от Агата‑А и спе­че­ли награ­да­та Хрис­то Г. Данов в област­та „пре­вод­на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра“ за 2019 г.

Хулио Кор­та­сар (1914–1984) е сред пле­я­да­та лати­но­а­ме­ри­кан­ци, оста­ви­ли своя отпе­ча­тък вър­ху цяла­та све­тов­на лите­ра­ту­ра на XX век. Роден е в Брюк­сел в семейс­т­во­то на аржен­тин­с­ки дип­ло­мат, кое­то през 1918 г. се завръ­ща в Аржен­ти­на. Там той пре­кар­ва дет­с­тво­то и мла­дост­та си. Там учи и рабо­ти. Там започ­ва да пише. От 1951 г. до смърт­та си живее и рабо­ти в Париж. Ненад­ми­нат майс­тор на раз­ка­за: „Бес­ти­а­рий“ (1951), „Край на игра­та“ (1956), „Тай­ни­те оръ­жия“ (1959), „Исто­рии за кро­но­пи и фа-ми“ (1962) и др. Автор на рома­ни­те „Лота­ри­я­та“ (1960), „Игра на дама“ (1963) — един от програм­ни­те рома­ни на XX век, „62/ Модел за сгло­бя­ва­не“ (1968) и др. Поет, пре­во­дач. В ори­ги­нал­ния си вид „Бес­ти­а­рий“ изли­за за пър­ви път на бъл­гар­с­ки език.

 

Пред­ла­га­ме раз­ка­за „Далеч­на“, любез­но пре­дос­та­вен ни от пре­во­дач­ка­та и издателството. 

 

 

Continue reading

Високо отличие за Огнян Стамболиев

На със­то­я­ли­те се наско­ро в Румъ­ния „Дни на Михай Еми­нес­ку — 2019”, орга­ни­зи­ра­ни от Мемо­ри­а­ла „Еми­нес­ку”, в град Яш и в род­но­то мяс­то на кла­си­ка на румън­с­ка­та лите­ра­ту­ра, Ипо­тещ, наши­ят пре­во­дач и кри­тик Огнян Стам­бо­ли­ев полу­чи най-висо­ка­та румън­с­ка награ­да за худо­жес­т­вен пре­вод. Наско­ро той пред­ло­жи за пър­ви път на бъл­гар­с­ки­те чита­те­ли под­бор­ка от фан­тас­тич­на­та про­за и пуб­ли­цис­ти­ка­та на „послед­ния роман­тик в евро­пейс­ка­та поезия”, под над­слов „Бед­ни­ят Дио­нис” (изда­ние на „Аван­гард­принт”). Пре­во­дът полу­чи висо­ка оцен­ка от жури от три румън­с­ки уни­вер­си­те­та – от еми­нес­ко­ло­зи и про­фе­со­ри-сла­вис­ти. В отго­во­ра си след при­вет­с­тви­е­то на жури­то, Огнян Стам­бо­ли­ев спо­де­ли, че сре­щи­те му с румън­с­ка­та поезия и поети са били „най- щас­т­ли­ви­те дни в живо­та му”, а „вели­ко­леп­на­та про­за на поета Еми­нес­ку за него е била истин­с­ко откри­тие”. За същия пре­вод Огнян Стам­бо­ли­ев беше отли­чен и на Петия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес на еми­нес­ко­ло­зи­те през сеп­тем­в­ри м.г. с награ­да от Ака­де­ми­я­та на науки­те на Репуб­ли­ка Молдова.

Игли­ка Пеева

Предстоящо издание: „Лисица“ на Дубравка Угрешич в превод на Русанка Ляпова

Пред­ста­вя­ме послед­ния роман на Дуб­рав­ка Угре­шич „Лиси­ца“ в пре­вод от хър­ват­с­ки на Русан­ка Ляпо­ва. Кни­га­та е пред­сто­я­що изда­ние на „Колиб­ри“.

сним­ка: Wikipedia

Дуб­рав­ка Угре­шич (1949) е сред воде­щи­те писа­те­ли на съв­ре­мен­на­та хър­ват­с­ка лите­ра­ту­ра и като все­ки истин­с­ки зна­чим тво­рец не оста­на затво­ре­на в рам­ки­те на сво­я­та наци­о­нал­на лите­ра­ту­ра, а отдав­на е заслу­жи­ла пра­во­то си да се наре­че све­то­вен автор. Напи­са­ла е над два­де­сет кни­ги и е пре­веж­да­на поне на тол­ко­ва ези­ци. Доб­ре позна­та е и на бъл­гар­с­ки­те чита­те­ли как­то с рома­ни­те си, така и с есе­ис­тич­ни­те си твор­би. Послед­ни­ят й роман „Лиси­ца”(2017) еди­но­душ­но беше про­въз­г­ла­сен и от кри­ти­ка­та, и от чита­те­ли­те за ней­на­та най-зря­ла, най-лич­на и най-изстра­да­на кни­га, напи­са­на иро­нич­но, кри­тич­но и с раз­мах, със завид­на еру­ди­ция и висо­ка про­ба реф­лек­сив­ност. В жан­ро­во отно­ше­ние твор­ба­та е хиб­рид­на, със­та­ве­на от шест час­ти със самос­той­но зву­че­не, препле­те­ни уме­ло в една обща тъкан, коя­то съдър­жа в себе си и роман, и авто­би­ог­ра­фия, и пъте­пис, и есе, и феми­нист­ки мани­фест, и кри­ти­чес­ки очерк вър­ху съв­ре­менност­та. Кни­га­та е неу­ло­ви­ма и зага­дъч­на като сама­та лиси­ца, коя­то се появя­ва ту като мета­фо­ра, митич­но същес­т­во, тотем на писа­те­ли­те, ту като истин­с­ка плаш­ли­ва живо­тин­ка. Редом с всич­ко оста­на­ло „Лиси­ца” е и посве­ще­ние на писа­не­то и писа­те­ли­те, на рус­ки­те аван­гар­дис­ти, на твор­ци­те, писа­ли „под угро­за­та на меча”, на тези, чии­то раз­ка­зи про­ме­нят читателите.

Пред­ла­га­ме откъс, под­бран от преводачката.

Continue reading

Дискусия „Стари и нови преводи“, част 1

На 27 май 2019 г. се про­ве­де Дис­ку­сия на тема „Ста­ри и нови пре­во­ди“, част 1, орга­ни­зи­ра­на от Сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и хума­ни­та­рис­ти­ка“ към Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия и Изда­тел­с­т­во „Колиб­ри“ по повод новия пре­вод на „Пер­сийс­ки пис­ма“ на Шарл дьо Мон­тес­кьо, дело на Гали­на Мела­мед, и новия пре­вод на „Една любов на Суан“ на Мар­сел Пруст, дело на Роси­ца Таше­ва. В нея учас­т­ва­ха Гали­на Мела­мед, Роси­ца Таше­ва, Вла­ди­мир Ата­на­сов, проф. Сто­ян Ата­на­сов, Сил­вия Ваген­щайн и др. Моде­ра­тор беше Тео­до­ра Цан­ко­ва. Бла­го­да­рим на всич­ки учас­т­ни­ци и гости!

Пълен ауди­о­за­пис на дис­ку­си­я­та може­те да наме­ри­те на новия виде­о­ка­нал на Сек­ци­я­та в „Ютюб“.