Представяме “Чистота”, последния роман на Джонатан Франзен, който “Колибри” наскоро издаде в превод на нашия колега Владимир Молев.

След завършването на колежа, вместо най-сетне да поеме пътя си в „истинския живот”, Пип Тайлър се озовава в безпътица. Обременена от огромен студентски заем, който няма как да върне със зле платената си и ужасно скучна работа, от тайната си любов към женения, на всичкото отгоре с петнайсет години по-възрастен от нея Стивън, и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й, Пип сграбчва случайно изскочилата възможност да обърне гръб на всичко и да замине за Южна Америка. Там тя ще изкара стаж в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света. Както и в предишните си две книги, „Поправките” и „Свобода”, съвременният класик на американската литература Джонатан Франзен проникновено изследва човешките връзки и непостижимия стремеж за чистота в отношенията помежду ни и с околния свят. Той не само вкарва пълноценно в голямата литература новите интернет технологии – мрежите за общуване Фейсбук и Туитър, разследващите сайтове и хакерските атаки – като среда, оформяща ежедневието ни, но и поставя въпроса за тяхното въздействие върху същината на днешната цивилизация и всеобщата надежда за справедливост. И макар че авторът сам намига иронично към амбицията си да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс (многобройни са заиграванията с „Големите надежди”, а и главният персонаж неслучайно е кръстен Пип), той не просто обрисува мащабните обществени движения и процеси, а поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, продължава по стъпките на Достоевски, тъй като и тук, зад бляна по „Чистота”, се крие едно престъпление и неговото наказание.

Предлагаме откъс от романа.

Continue reading →

Предлагаме откъс от романа “Смъртта е твар перната” на Макс Портър в превод на нашия колега Владимир Молев. Романът е включен в списъка на 100-те най-значими книги на 2016 г. на „Ню Йорк Таймс“. Книгата е скорошно издание на “Лабиринт”.

Това е една необичайна история. Но не по-необичайна от нашия живот.

Това е притча. Стон. Стих. И малко проза. И малко бит, след като две момчета остават без майка, един баща остава без любов и всички ние оставаме с вечните въпроси какво е да обичаш, как да преглътнеш скръбта от загубата и да продължиш нататък.

Съпругът – литературовед, посветил се на творчеството на Тед Хюз, – и децата му са на ръба на отчаянието след внезапната смърт на майката. И точно тогава на вратата в лондонското им жилище изниква Вран, който сякаш е излязъл от стихосбирката на Хюз (препратките към нея и към стиховете на Емили Дикинсън са много и който ги обича, бързо ще ги разпознае). Вран се заканва, че ще остане при осиротялото семейство, докато то има нужда от него. Следва низ от нелепи ситуации –  кои трагични, кои комични, – докато накрая безутешността и болката се сливат със спомените и започва да звучи най-мощният житейски рефрен: всичко е тленно, всичко отминава. Скръбта също има край.

С този блестящ дебют МАКС ПОРТЪР (р. 1981 г.) навлиза дръзко в литературата, бързо се нарежда сред най-ярките нови имена и е удостоен с наградата „Дилан Томас“  за 2016 г.

Continue reading →