„Добрите разкази се пишат сами. Лошите трябва да ги напишеш“ – това са думи на известния американски писател Франсис Скот Фицджералд. Но са между по-малко известните негови афоризми. Изобщо, цялата му литературна кариера е като шахматна дъска: бялото са известните му произведения. Известни са неговите романи, като „Великият Гетсби“, „Нежна е нощта“… Черното са неговите почти неизвестни творби. Почти неизвестни са неговите разкази, един от които ви представяме. Подсказани от личната му съдба (през 1937-1938 г. Фитцджералд работи за „Метро-Голдуин-Майер“), те разкриват таланта му на насмешлив наблюдател в „кухнята“ на гигантската холивудска филмова индустрия. Сега тези разкази стават достъпни и за българските читатели, благодарение на новия сборник на ФАМА+ „Пат Хоби“, сценарист в Холивуд“ (София, 2018) в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева.

Предлагаме на Вашето внимание разказа “Излишен” в превод на нашата колега Аглика Маркова.

Continue reading →

Предлагаме откъс от романа „Пламтящият свят” на Сири Хуствет в превод на нашата колега Милена Попова. Романът е скорошно издание на „Колибри”, които любезно ни предоставиха откъса.

Подобно на „Какво обичах“, и в шестия роман на Сири Хуствет сцена на действието е арт общността на Ню Йорк, а основна тема е изкуството. Формата обаче е необичайна: фикционална антология от текстове на и за художничката Хариет Бърдън, вдовица на прочут арт дилър – ерудирана, талантлива и ексцентрична. Гневна заради дългогодишното пренебрежение на света към работата й, Бърдън измисля сложна мистификация, за да изследва особеностите на възприятието и да изобличи сексизма на арт общността.  Множеството, често противоречиви фрагменти – откъси от дневниците на Бърдън, рецензии, спомени на роднини и приятели, интервюта със специалисти, свидетелства на „съучастници“ – градят интригуващ разказ за гениалност, амбиция и отмъщение, за деликатното и сложно функциониране на ума, за разликите между половете. „Пламтящият свят“ е плътен, енигматичен, ироничен и разтърсващ роман за творчеството, идентичността и копнежа.

Continue reading →

Предлагаме откъс от романа “Химера” на Джон Барт в превод на нашата колега Надежда Розова. Романът е скорошно издание на Лист”.

Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета The Literature of Exhaustion и The Literature of Replenishment, където определя литературния реализъм и отчасти модернизма като „изчерпана“ традиция, а собствените си произведения – според мнозина самата постмодернистична сърцевина, нарича „романи, които имитират формата на романа, написани от автор, който имитира ролята на автор“.

Барт владее до съвършенство техниката на метапрозата – проза, която непрекъснато напомня на читателя какъв е реалният й статут, тоест, че е произведение на изкуството. Известен е с умението си виртуозно да играе с текста, да въвлича и читателя в диалога и да го превръща в част от повествованието. Всъщност романът „Химера“ (за който е удостоен с Националната литературна награда на САЩ за 1973 г.) е истински метароман: роман за собственото си създаване. Героите притежават върховно, почти сковаващо самосъзнание, те съзнават, че разказват разкази в разказите. Понякога дори е трудно да се определи коя е по-голямата рамка и кои са по-малките вмъкнати текстове. Самият Барт се появява лично (като джина, като Джером Брей). Част от историите повтарят мотиви и дори изречения от по-ранни негови произведения. Белерофонт дори се превръща в страниците на собствената си история, доплувала в блатата на Бартовия Мериланд.

Джон Барт не крие, че въображението му намира сложността за усладителна, затова в най-експерименталната си книга – сборника с кратка проза „Изгубени в залата на смеха“ (1968) – се посвещава на решаването на конкретна формална задача: да напише разказ под формата на лента на Мьобиус; да разработи модел за писател, който пише за писател, който пише за…; да изгради най-дългата възможна поредица „разказ в разказа“ и т.н.

Романът „Химера“ пък се състои от три новели („Дунязадиад“, „Персеида“ и „Белерофонтиада“) с дълбоки корени в митичното повествование. Въздействието и подредбата на трите части напомнят едноименното огнедишащо чудовище – с лъвска глава, тяло на коза и опашка на змия. В текста реалният свят на бъдещето нахлува в света на митичното минало и някогашните истории черпят съдържание от предстоящите, утвърждава се преобразяващата способност на словото, а срещата между идеалния разказвач и идеалния читател се превръща в магичен и съзидателен любовен акт.

Continue reading →

Представяме “Чистота”, последния роман на Джонатан Франзен, който “Колибри” наскоро издаде в превод на нашия колега Владимир Молев.

След завършването на колежа, вместо най-сетне да поеме пътя си в „истинския живот”, Пип Тайлър се озовава в безпътица. Обременена от огромен студентски заем, който няма как да върне със зле платената си и ужасно скучна работа, от тайната си любов към женения, на всичкото отгоре с петнайсет години по-възрастен от нея Стивън, и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й, Пип сграбчва случайно изскочилата възможност да обърне гръб на всичко и да замине за Южна Америка. Там тя ще изкара стаж в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света. Както и в предишните си две книги, „Поправките” и „Свобода”, съвременният класик на американската литература Джонатан Франзен проникновено изследва човешките връзки и непостижимия стремеж за чистота в отношенията помежду ни и с околния свят. Той не само вкарва пълноценно в голямата литература новите интернет технологии – мрежите за общуване Фейсбук и Туитър, разследващите сайтове и хакерските атаки – като среда, оформяща ежедневието ни, но и поставя въпроса за тяхното въздействие върху същината на днешната цивилизация и всеобщата надежда за справедливост. И макар че авторът сам намига иронично към амбицията си да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс (многобройни са заиграванията с „Големите надежди”, а и главният персонаж неслучайно е кръстен Пип), той не просто обрисува мащабните обществени движения и процеси, а поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, продължава по стъпките на Достоевски, тъй като и тук, зад бляна по „Чистота”, се крие едно престъпление и неговото наказание.

Предлагаме откъс от романа.

Continue reading →

Наскоро издателство “Апостроф” публикува за пръв път на български език романа “Итън Фром” на американската модернистка Едит Уортън. Преводът е на нашия колега Йордан Костурков.

Предлагаме откъс от произведението, подбран и предоставен от преводача.

За автора

 Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. Уортън е родена в Ню Йорк, а сред нейните най-близки приятели са Жан Кокто и Андре Жид, Синклер Луис, президентът Теодор Рузвелт и Скот Фицджералд. Специално място в живота й заема великият американски романист Хенри Джеймс. „Итън Фром“ е сред най-силните й творби, несъмнено повлияна от Джеймс, което личи в необичайния и оригинален сюжет.

За автора

Поразяващ роман за забранената любов

Невъзможна, но споделена любов. Един доблестен мъж и две жени. Съдбовен избор. Унищожителна ревност. Горчивина, която поражда желание за мъст. Отмъщение, прошка, съдба…

Опустошителна, сковаваща сърцето история, разкриваща на какво са готови една за друга душите, които се обичат истински.

Възхитителен роман за най-трагичния любовен триъгълник, описан в американската литература.

Continue reading →