20 май, петък, 18.00 ч.
Унгарски културен институт, ул. “Аксаков” 16
Книгата е издадена от Издателство СОНМ.
Преводач: Светла Кьосева
Представя: Чавдар Ценов
С авторката ще разговаря Беатрикс Виши, научен секретар в Национална библиотека „Сечени“
Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година най-авторитетното унгарско издателство за съвременна литература „Магветьо“ издава третия й сборник с разкази „Най-добрият
палач на родината“. „Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Шандор Броди“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, за дистанциите, които ни делят и за отчуждението, но всъщност ни говори за душата, изолираността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.
Откъс от “Брудершафт” можете да прочетете тук.

20 май, 10.00 – 12.30, 14.00 – 16.30 ч.
излезе нейната четвърта прозаична книга „Майка на близнаци“, а през 2015 г. – романа „Кльощави ангели“. „Парцалива съкровищница. Пътувания на изток“ излиза през 2009 г. и е сборник с разкази за една непозната Източна Европа. Пътуването като стимул: да тръгнеш, призован от непознатото, да напуснеш дома си, за да потърсиш познатото и домашния уют в онова, което те е привлякло с чуждостта и другостта си. Няма пътуване без спомени. Тръгваме със спомена за дома и се връщаме със спомените на промяната.
Гайто Газданов (1903-1971) се налага като оригинален и значим писател още с първия си роман “Вечер при Клер” (1929 г., Париж). Преоткриването на неговото творчество съществено променя цялата картина на руската литература на ХХ век. Той е автор на близо четиридесет разказа и девет романа, два от които “Призракът на Александър Волф” (в превод на Даря Хараланова) и “Пътища в нощта” (в превод на Жела Георгиева), са издадени в превод на български език.