Унгарската писателка Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година унгарското издателство “Магветьо” публикува третия й сборник с разкази „Най-добрият палач на родината“.
„Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Броди Шандор“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, дистанциите, които ни делят, и отчуждението, но всъщност ни говори за душите, затвореността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда внимателно в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеко от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.
Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“ на издателство СОНМ, подкрепен от програма „Креативна Европа“.
Преводачката на тази книга Светла Кьосева живее повече от 30 години в Унгария. Тя е един от основателите на списанието на българите в Унгария „Хемус” (1991), а по-късно негов главен редактор. На нея дължат популярността си в България редица унгарски писатели като Имре Кертес, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Петер Надаш, Дьорд Шпиро, Жужа Раковски, Жужа Бенеи. Работи като директор на Българското училище за роден език в Будапеща. През 2015 г. е удостоена с унгарската държавна награда „За националностите“.
Предлагаме откъс от книгата.