Вчера, 12.XI, по случай Деня на унгарския език (13 ноември) се състоя официалната церемония по обявяване на наградите от конкурса за превод на съвременна унгарска литература. В конкурса взеха участие 9 преводачи с 11 превода – 7 проза и 4 поезия. Журито в състав – председател Светла Кьосева и членове: Лиляна Лесничкова и Юлия Крумова – присъди следните награди:

В категория „Проза“:

• Първа награда – Дора Великова и Елица Климентиева
• Втора награда – Емеше Винарз
• Трета награда не се присъжда

В категория „Поезия“:

• Първа награда не се присъжда
• Втора награда – Елица Климентиева
• Трета награда – Емеше Винарз и Яна Кържина

Текстовете за превод бяха разказ на Дьорд Драгоман и/или стихотворение на Лорант Кабаи.

Благодарим на всички участници в конкурса! Честито на победителите!

Конкурсът за превод на съвременна унгарска поезия и проза бе обявен от Съюза на преводачите в България (СПБ), Унгарския културен институт и специалност “Унгарска филология” към СУ “Св. Кл. Охридски” и се осъществи с финансовата подкрепа на Програма „Гост-преподаватели за унгарската култура” при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария, със съдействието на унгарския лектор в София, и с партньорството на “Литературен вестник” и Къща за литература и превод и Преводаческа къща – Балатонфюред.

На третия семинар за превод на унгарска литература, ориентиран към младите преводачи, участниците превеждаха откъси от романа „Сляпата маймуна” на младия унгарски писател Болдижар Фехер, носител на наградата Марго за дебют през 2019 г. Семинарът се състоя от 17 до 23 февруари в прекрасните условия, които предоставя Къщата за превод в Балатонфюред. Тя функционира от 1998 г., започва работа след близо тригодишна подготовка, неин основен мотор е Петер Рац, преводач и поет, за когото Фондация „Унгарска къща за превод” става смисъл на живота.

В семинара към участниците от предишни години Елица Климентиева, Лилия Дулева, Виктория Андонова и Зорница Виденова, се присъединиха за пръв път Георги Ангелов, Виктория Цанова, Катерина Георгиева и Далия Георгиева. Те бяха подбрани с препоръката на Ирен Банди, унгарска лекторка в СУ „Св. Климент Охридски”.

По време на семинара ни посети писателят Болдижар Фехер, който разказа за себе си и за своя роман, а участниците му зададоха конкретни въпроси във връзка с текста. Гост ни беше и Манол Пейков от издателство „Жанет45”, който разказа за своите издателски виждания, за избора на автори и на преводачи, с което да въведе младото поколение в професията, нейните трудности и очарования. Разговорите с преводача Манол Пейков също бяха много интересни и вълнуващи.

В задачите на участниците в семинара бе и преводът на едно стихотворение от утвърдения унгарски писател Имре Оравец.

Светла Кьосева – преводач, ръководител на семинара

Предлагаме превода на Виктория Андонова на откъса от романа „Сляпа маймуна“ на Болдижар Фехер и превода на Георги Ангелов на стихотворението „Доклад за състоянието на щастието“ на Имре Оравец, любезно предоставени ни от Светла Кьосева.

От 13 до 20 февруари 2019 г. в Унгарската преводаческа къща в Балатонфюред се проведе Второто ателие за превод за унгарска литература с млади български преводачи под ръководството на нашата колега Светла Кьосева. Гост-лектор бе младата писателка и преводачка Велина Минкова. В работата на ателието се включиха Моника Гълъбова (носителка на първа награда в Конкурса за млади преводачи на съвременна унгарска литература, организиран от СПБ), Елица Климентиева, Зорница Виденова, Виктория Андонова и Лилия Дулева.
Участниците в ателието превеждаха цикъл разкази на съвременния унгарски писател Иван Манди от сборника “Киното на старото време”. С тънък усет към детайла, вниманието на Манди се насочва към незначителни на пръв поглед неща: менюто в гостилницата, антракт по време на прожекция, разпоредителката в киното, и изгражда от тях невероятен свят, в който се преплитат сън и действителност. И всичко това с много тънък хумор и ирония.
Втората им задача бе превод на стихотворение от големия унгарски писател, поет и преводач Янош Аран, чиято 200-годишнина бе оттбелязана през 2018 г.  Аран е една от най-значителните фигури на унгарския ХІХ век. Неговите преводи на Шекспир се четат и днес. Тук предлагаме превода на Елица Климентиева, студентка ІV курс по специалността унгарска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Ателието бе осъществено с подкрепата на Фондация “Унгарска преводаческа къща”, Балатонфюред.

Continue reading →

Романът „Жена на фронта“ от унгарската писателка Ален Полц разказва за ужасите на Втората световна война. В него на преден план излизат масовото насилие над човешките индивиди, но и изостреният им инстинкт за самосъхранение; поруганата духовна същност на битието; грубите посегателства върху най-интимните сфери на живота – най-вече върху любовта като еманация на вътрешната свобода и отговорности на жената и мъжа; превръщането на смъртта в банален епизод от ежедневието. Творбата е публикувана на унгарски през 1991 г., когато е обявена за „Книга на годината”, преведена е на множество европейски езици.

Ален Полц (1922–2007) е родена в трансилванския град Коложвар, днес Клуж-Напока в Румъния. Съвсем млада изживява ужасите на войната, след което се установява в Будапеща, където през 1949 г. завършва психология. Работи в детска клиника, занимавайки се и с научна работа; пионер е в изследванията за детските представи за смъртта. Наред с научните публикации, обнародва и художествени книги.

Преводач от унгарски и автор на предговора е Йонка Найденова, редактор – Сабина Павлова, художник на корицата – Огнян Георгиев. Романът е скорошно издание на Панорама. Тук предлагаме авторския послеслов.

Continue reading →

20 май, петък, 18.00 ч.

Унгарски културен институт, ул. “Аксаков” 16

Книгата е издадена от Издателство СОНМ.

Преводач: Светла Кьосева

Представя: Чавдар Ценов

С авторката ще разговаря Беатрикс Виши, научен секретар в Национална библиотека „Сечени“

Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година най-авторитетното унгарско издателство за съвременна литература „Магветьо“ издава третия й сборник с разкази „Най-добрият палач на родината“. „Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Шандор Броди“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, за дистанциите, които ни делят и за отчуждението, но всъщност ни говори за душата, изолираността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.

Откъс от “Брудершафт” можете да прочетете тук.