Monthly Archives: May 2016

Представяне на монографията „За PRевода” от Дария Карапеткова

za_prevoda_eventИздателство “Колибри” има удоволствието да ви покани на среща разговор с нашата колега Дария Карапеткова по повод новата й книга, която носи предизвикателното заглавие „За PRевода”.

Събитието ще се състои на 26 май от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”.

Модератор: Марин Бодаков

За книгата ще говорят: Илияна Михайлова, Иво Костадинов, Теодора Иванова, Траян Атанасов, Доля Пипилева, Траян Митев, Нина Серкова. Питате се какво ги свързва? Авторката. Всички те са били нейни студенти.

Дария Карапеткова е добре известна на българската академична и преводаческа общност, а по-наблюдателните читатели със сигурност са оценили преводите й на великолепните книги на Елена Феранте („Дни на самота”), Бепе Севернини („Стратегията Б.) и Изабела Албрици („Портрети”), издадени у нас.

Монографията е резултат от личен преводачески опит и няма как да не е вдъхновена от досега с образци от италианската академична и есеистична традиция. Авторката третира нови световни тенденции и стандарти в превеждането, откроява много практически проблеми и посочва възможни решения, като не пропуска да подчертае, че колкото и безспорен да изглежда един преводен текст като език, звучене, сполучливост на посланията, единственият професионален, надежден и аргументиран способ за оценката му остава сравняването с оригинала.

Колкото до гладкостта на превода, самият Умберто Еко го е обобщил максимално ясно: „Един превод, който стига дотам да „каже повече“, може да е чудесно творение сам по себе си, но не е добър превод“.

Брой на сп. Панорама, посветен на съвременната литература в Босна и Херцеговина

panorama

Литературна мрежа „Традуки”, Националният център за книгата при НДК и Съюзът на преводачите в България ще представят на 24 май от 15.00 ч. в клуб „Перото” новия брой на списание „Панорама”, посветен на съвременната литература в Босна и Херцеговина. За поезията, прозата, авторите, темите и полисемантичността на тази литература ще говорят Хана Стоич, Светлозар Желев и Митко Новков. Преводачите на текстовете в броя Жела Георгиева, Христо Попов, Рада Шарланджиева, Русанка Ляпова и Александър Шурбанов ще участват в разговора.

Ново ръководство

На 16 май 2016 г. на събрание на секция “Художествена литература” към СПБ беше избрано ново ръководство на секцията в следния състав:

председател: Теодора Цанкова;

заместник-председатели: Дарин Тенев, Милена Попова.

Мандатът на ръководството е тригодишен.

Жела Георгиева

Работни езици: сръбски, хърватски, руски

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: Завършва Славянска филология в СУ. Работи като специалист в Народна библиотека, литературен сътрудник в Националното радио, редактор и завеждащ редакция в издателство „Отечество”, преподавател по български език и литература в училище, главен редактор на списание и издателство „Панорама” при Съюза на преводачите в България. Член на СПБ и Българския П.Е.Н.

Избрани преводи:

От сръбски:

  • Иво Андрич. „Мостът на Дрина”. Издателство „Унискорп”, София, 2010, 2016
  • Светислав Басара. „По следите на Свещения Граал”. Издателство „Гея-либрис”. София, 2016
  • Меша Селимович. „Дервишът и смъртта”. Изд. „Блек фламинго пъблишинг”. София, 2012
  • Милорад Павич. „Другата страна на вятъра или роман за Херо и Леандър”; „Другото тяло”; Уникат”. Изд. „Колибри”, София, 2007, 2009
  • Горан Петрович. „Магазинчето Сполука”; „Ближен и други разкази”; „Атлас, описан с небе”; „Разлики”. Изд. „Стигмати”, София,2004, 2005, 2011
  • Данило Киш. „Енциклопедия на мъртвите”. Изд. „Стигмати”, София, 2000; „Лютня и белези”, изд. „Фама”, София, 2012
  • Драгослав Михайлович. „Когато цъфтяха тиквите”. І и ІІ издание. Изд. „Христо Г. Данов”. Пловдив, 1982 и изд. „Стигмати” 2009, София,; „Венецът на Петрия”. І и ІІ издание. Изд. „Народна култура”, София,1985 и изд. „Стигмати” София, 2009 ; „Третата пролет”, изд. „Стигмати”, София, 2009 ; „Злодеи”, изд. „Балкани, София, 2005
  • Огнен Спахич. Глава, пълна с радост. Изд. “Ера”. София, 2016

От хърватски:

  • Дубравка Угрешич. „Култура на лъжата”; „Американски речник”; „Форсиране на романа-река”; „Музеят на безусловната капитулация”; изд. „Стигмати”, София, 1999, 1999, 2002, 2004
  • Предраг Матвеевич. „Средиземноморски молитвеник”. Изд. „Колибри”. София, 2009
  • Велко Барбиери. „Епитафия на императорския сладокусник”. Изд. „Фабер”. Велико Търново, 2010
  • Миленко Ергович. „Буик-ривера”. Изд. „Панорама”, София, 2011
  • Игор Щикс. „Елияховият стол”, изд. „Панорама”, София, 1913
  • Ранко Маринкович. Ръце. Изд. „Народна култура”. София, 1978
  • Антун Шолян. „Кратък излет”. Изд. „Народна култура”. София, 1982
  • Владимир Назор. „Разкази от острова”. Изд. „Георги Бакалов”. Варна, 1976

От руски:

  • Владимир Короленко. „Спомени”. Изд. „Народна култура”, София, 1978
  • Леонид Леонов. „Вале каро”. Повести и разкази. Изд. „Христо Г. Данов”. Пловдив, 1972 (Съвместно със Симеон Владимиров)
  • Вениамин Каверин. „Осветените прозорци”, изд. „Народна култура”, София, 1980
  • Сергеев-Ценски. „Жива вода”. Избрани произведения. Изд. „Народна култура”, София, 1978 и „Валя” (Изд. „Георги Бакалов”, Варна, 1978)
  • Григорий Остер. „Гимнастика за опашката”, изд. „Отечество”, София, 1987
  • Гайто Газданов. „Пътища в нощта”. Изд. „Аквариус”. София, 2015
  • Гайто Газданов. „Вечер при Клер”, изд. „Аквариус”. София, 2016.

Награди:

  • Награди на Министерството на културата на Република България; на Сръбския П.Е.Н.; на Сдружението на сръбските литературни преводачи; на Съюза на преводачите в България.
  • Две номинации за Националната награда „Христо Г. Данов”.

Данни за контакт: тел. 02-898-86-89; 0876-51-79-78, zhelage@mail.bg

“Невидима ръка” от Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова

Наскоро Издателство за поезия “Да” публикува “Невидима ръка” – избрани стихове от големия полски поет Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова. Представяме няколко стихотворения от “Невидима ръка”, подбрани и предоставени от преводачката с любезното съдействие на издателството.

13219803_1618541771799812_403753101_nАдам Загаевски. Поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната Нова вълна, съавтор на прочутия манифест Непредставеният свят (1974, с
Юлиан Корнхаузер). Роден през юни 1945 година в Лвов (град, който след войната  става украински – най-напред в Украинската съветска република, после в независима Украйна). Прекарва детството си в Гливице, Шльонск, където баща му е професор в местната политехника. След завършване на средното си образование заминава за Краков, за да следва психология и философия в Ягелонския университет. В периода 1968 – 1975 г. е свързан с Минно-металургичната академия също в Краков, където преподава пропедевтика на философията, както и марксистка философия. През втората половина на 70-те години се свързва с демократичната опозиция, публикува в независимия печат, води семинар за т.нар. Летящ университет, забранено му е да печата в държавните издателства. От 1979 до 1981 г. е на стипендия в Западен Берлин, през 1982-ра заминава за Париж. Завръща се в Краков за постоянно през 2002 г. От 1988 г. преподава поезия (по един семестър в годината) в Тексас, в рамките на Creative Writing Prоgram в университета в Хюстън. От 2007 г.  преподава история на литературата в Committee on Social Trought в Чикагския университет – винаги в есенния триместър. Член е на редакционния колектив на списание „Зешити литерацке” – тримесечник, основан в емиграция, в Париж, после пренесен във Варшава.  Лауреат на литературни награди, сред които: Награда „Кошчелски (1975, Женева), Еhoing Green Prize (1988, Ню Йорк), Стипендия Гугенхайм (1995, Ню Йорк), международната награда Виленица (Словения, 1996), наградата „Тумас Транстрьомер” (2000, Вестерас, Швеция), наградата „Хорст Бенек” (2002, Мюнхен), международната награда Нойщад (2004, САЩ), европейската награда за поезия (2010, Тревизо, Италия).

 

И така, защо Адам?

Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.

За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.

Чеслав Милош: “Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои – например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.”

.Адам Загаевски е първият полски поет, когото превеждах и превеждам в захлас (а отношението ми към поезията е като към математиката, нейната сродница – уважително, но без екзалтация). Затова ще си позволя да завърша с думи на Пер Вестберг от словото, произнесено при удостояването му с наградата на името на нобелиста Тумас Транстрьомер (2000 г.): „Стиховете на Адам Загаевски са като ключалка, през която си струва да надникнем; като ехо под мостовете на историята или като панорамна площадка над вода, която тече от миналото към бъдещето“.
Силвия Борисова

 

Continue reading