18 май, сряда, 18.00 ч.

Унгарски културен институт

Книгата е издадена от МД „Елиас Канети“, Русе през 2014 г.

Преводач: Светла Кьосева

Ноеми Киш (1974) учи сравнително литературознание, социология и унгарска литература в университета в Мишколц, където след завършването си започва работа като преподавател. През 2003 г. защитава докторска дисертация върху творчеството на Паул Целан, по време на работата върху която специализира две години в университета в Констанц, Германия. Наред с научната си работа тя пише проза, през 2014 г. излезе нейната четвърта прозаична книга „Майка на близнаци“, а през 2015 г. – романа „Кльощави ангели“. „Парцалива съкровищница. Пътувания на изток“ излиза през 2009 г. и е сборник с разкази за една непозната Източна Европа. Пътуването като стимул: да тръгнеш, призован от непознатото, да напуснеш дома си, за да потърсиш познатото и домашния уют в онова, което те е привлякло с чуждостта и другостта си. Няма пътуване без спомени. Тръгваме със спомена за дома и се връщаме със спомените на промяната.

Предлагаме откъс от сборника, подбран от преводачката.

 

Черновци

Ако искате да пътувате без прехвърляне за Ню Йорк, Канада, Южна Африка, Ла Плата, Източна Азия, обърнете се към Туристическа агенция Буковина.
Черновци, Херенгасе № 16.

(Illustrierter Führer durch die Bukowina 1901, Mandelbaum Verlag, Wien)

 

Колко просторен е светът, ако го гледаме от една от най-малките му точки. И колко е малък, когато сме застанали на най-прочутата точка на световната карта. Къде точно се намират тези точки? Къде е центърът на света и къде се намира най-забутаният град на планетата?

Центърът на света (в посока Буковина) се намира някъде на средата на пътя и горе-долу на същото място е разположен и най-забутаният град на планетата. На юг от Галиция, на изток от Марамарош[1], на северозапад от Молдва. Пътят дотам е прав, минава през долините и урвите на Предкарпатието и никак не е далеч от акнаслатинските солници. Движим се по пътя, който ще ни откара от Берегсас[2],,  право в Черновци. С влак е седемнайсет часа, но с кола или автобус може да се стигне за пет-шест. Не вземаме влака, понеже по тези места той следва извивките на историята, разделяйки света на нещастни и други, още по-нещастни общества. Жп линията преминава ту в румънска, ту в украинска територия, граничните служители те спират многократно, а когато има наводнение, вагоните не помръдват, понякога спират и колите, и автобусите.

Да стигнеш в Черновци се оказа много по-трудно, отколкото си бяхме представяли. Макар че виенският военен Географски институт е правил подробни проучвания на тези територии още през периода 1873-1913. Тогава е направена геодезична мрежа на височинната система и е бил определен центърът на Европа при Горна Тиса срещу връх Барнабас, ала според едно друго писание ставало въпрос за центъра на Централна Европа. Въпреки че простите математически изчисления не подкрепят наличието на какъвто и да било център тук, на границата на двете столетия много бързо бил издигнат обелиск. На него четем следния надпис: Постоянен топоцентър, установен изключително точно с австро-унгарски високопрецизни инструменти в съответствие с европейските географски дължини и ширини. По онова време жителите на източните територии на империята го приели със задоволство и за известно време определено се успокоили.

Разбира се, не казах истината; пътят не е прав, а крив. Уви, колкото и да е тук измисленият център, пътят, макар и отъпкан, е несигурен. Поемайки в посока към Черновци, бързо се оказваме в покрайнините на нещата. Колкото по-нагоре, толкова по-гладко изкачваме височините по поречието на Тиса. Пътуваме към Апшите (Долна Апша, Средна Апша, Горна Апша, Малка Апша), по билото са застанали дървени църкви, застлани с меки килими, излъчват топлота дори в този дъждовен и щипещ студ, червени, пурпурни, лилави. Приличат на мистични дървени бараки, макар да става въпрос за няколкостотингодишни сгради. Минаваме покрай тях и се озоваваме в малки гробища с няколко гроба край църквата, сраснати с основната сграда. Ако продължим нагоре, минаваме край рухнали колиби. От тук могат да се видят новите мостове на Тиса, можем да преминем на зигзаг сред бункерите на някогашната отбранителна линия „Арпад“. Намираме се между две села – Барнабаш и Теребйешфейерпатак. Мястото е забележително за нас, но не заради Европа, а защото приближаваме целта, определена за първия ден. След Рах стигаме в Кьорьошмезьо[3], извора на Черна Тиса, където прекарваме първата нощ. Тук започва – и в същото време свършва – тътенът на реката.

 

[1] Марамарош (на румънски: Maramureş; на унгарски: Máramaros; наукраински: Мармарощина или на украински: Марамарощина; на словашки: Marmaroš) е историко-географска област днес в Румъния и Украйна, заемаща най-северозападните части от днешна Румъния и югоизточната част от Украйна. (Бел. прев.)

[2] Beregszász (унг.), Берегово (рус.), Берегове (укр.), Berehovo (слов., чеш.) – Днес областен град в Закарпатска Украйна. (Бел. прев.)

[3] Кьорошмезьо (укр. Ясіня, слов. Jasyna, рум. Frasin) – град в Закарпаска Украйна. (Бел. прев.)