Featured post

Ателието по превод за 2014 г. е отворено за кандидатстване

Фондация „Елизабет Костова” (ФЕК) и Съюзът на преводачите в България (СПБ) за четвърта поредна година организират съвместно ателие по превод. Ателието е насочено към преводачи на художествена литература, a работните езици са български и английски.

Continue reading

„История славянобългарска“ за първи път на персийски език

На 22 януари 2018 г. в Института за културно наследство в Техеран, столицата на  Ислямска република Иран, бяха представени сигналните бройки на „История славянобългарска“ на персийски език.

Сред присъстващите на премиерата бяха инж. д-р Сайед Мохаммад Бехешти, директор на Института, г-н Христо Полендаков, посланик на Република България в ИР Иран, доц. д-р Георги Вълчев, зам.-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ към СУ, както и двамата преводачи на книгата, преподавателите в специалност „Иранистика“ към катедра „Класически Изток“ в СУ доц. д-р Иво Панов и гл.ас. Алиреза Пурмохаммад.

През 2012 г. същият преводачески екип преведе на български език първия том на „Шах-наме“ („Книга за царете“) на персийския класик Абулгасем Фердоуси, за което бе отличен от Съюза на преводачите в България със специална награда за изключително високи постижения, а книгата получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект.

Художественото оформление на новоτο ценно издание е дело на проф. Виктор Паунов. Предговорите към него са от проф. дфн Кирил Топалов, проф. дфн Надежда Драгова и доц. д-р Иво Панов.

Книгата ще бъде отпечатана в луксозен вариант за библиофили и в обикновен с по-ниска цена – за студенти и широка читателска аудитория.

Публикуването на „История славянобългарска“ на персийски език в Иран съвпада с 25-та годишнина от създаването на специалност „Иранистика“, 120-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Иран и България и 130-та годишнина от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Дискусия “За превода – практично”

Поредната тематична дискусия, организирана от Национален център за книгата – НДК, се състоя на 10 февруари (събота) от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото”.
В дебата участваха Теодора Цанкова – ръководител на секция „Художествена литература и хуманитаристика” към Съюза на преводачите в България, Дария Карапеткова – доцент по теория и практика на превода в СУ „Св. Климент Охридски” и Яна Генова – директор на Фондация „Следваща страница”. Модератор беше Михаела Петрова, ръководител на Национален център за книгата.

 

Становище на Съюза на преводачите в България по повод плагиатство на драматургичен превод

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на Съюза на преводачите в България (СПБ) взимат повод от едно ново разкритие за заимстване на превод, за да изразят още веднъж своето категорично  становище относно кражбата на интелектуална собственост.

В писмо до председателя на СПБ доц. д-р Иво Панов изтъкнатият германист, драматург, белетрист и преводач Константин Илиев съобщава за неподлежащо на съмнение плагиатство на негов превод на Брехтовата пиеса „Сватбата на дребния буржоа“ от страна на проф. Владко Мурдаров. Към писмото си г-н Илиев прилага двата превода – своя, публикуван в „Избрани творби на Бертолт Брехт“, т. ІІІ, изд. „Народна култура“, 1985, и превода на В. Мурдаров, включен в сборник с творби на Брехт, изд. „Рива“, 2009, където пиесата е със заглавието „Сватбата“, дадено  в определен период от самия Брехт. Със съгласието на г-н Илиев писмото му е публикувано в бр. 3, 26 януари 2018 г., на вестник „Култура“.

След безспорно установените сериозни заимствания от предишни преводи на произведения на Йозеф Рот и Артур Шницлер очевидното посегателство върху труда на такъв виден творец и дълбок познавач на Брехтовата драматургия като Константин Илиев не може да не затвърди у специалисти и преводачи  убеждението, че заимстването присъства като своеобразен подход в преводаческата практика на проф. Мурдаров.

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ отново изразяват категоричното си неприемане на такова явление като плагиатството, което по смисъла на действащия Наказателен кодекс е престъпно деяние, и осъждат поредното присвояване на чуждо преводаческо постижение от страна на проф. Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България, който извършва своята дейност съобразно Конституцията на Република България, законите на страната и своя Устав, и занапред ще реагира решително срещу всяко нарушение на авторските права на преводачите и ще продължи да защитава своите членове и цялото преводаческо съсловие.

 

Управителен съвет на СПБ

Комисия по професионална етика на СПБ

Откъс от “Сахиб” на Ненад Величкович в превод на Русанка Ляпова

Представяме романа “Сахиб. Импресии от депресията” на Ненад Величкович в превод от босненски на нашата колега Русанка Ляпова. Романът е скорошно издание на “Наука и изкуство”.

Интервю на Силвия Чолева с Русанка Ляпова по повод новата книга на Величкович на български език можете да чуете тук.

Представянето на “Сахиб” ще е на 19.02 от 18 ч. в Литературен клуб “Перото”. Заповядайте!

Ненад Величкович (1962 г.) е белетрист от Босна и Херцеговина, пише проза, пиеси, филмови сценарии, литературна критика и научни студии. През 1986 г. завършва югославски литератури и сърбо-хърватски език в университета в родния си град Сараево, където преподава и в момента. Тема на магистратурата му е политическият театър на Душан Ковачевич. От 1999 г. до 2007 г. е собственик на Литературната работилница “Омнибус”, за която редактира над 20 книги от местни и чуждестранни автори. От 2009 г. пише сатирични текстове за портала на „Дойче веле“. Член е на босненския ПЕН център.

Още с дебютния си роман „Квартиранти” (1995 г.) Ненад Величкович заявява една от характерните особености на своя художествен почерк – хумористичната си дарба. Автор е на шест романа и същия брой сборници с кратки разкази и сатирични текстове, сред които са „Сексикон/Секспресионизъм“ (1998 г.), „Сараевски гастронавти” (1999 г.), „Бащата на дъщеря ми” (2002 г.),  „Сто змея” (2007 г), „Примката на времето” (2011 г.), „Рицарят на шведската маса” (2013 г.) и др. Вторият му роман “Сахиб. Импресии от депресията” (2001 г.) – може би най-известната му книга, преведена на английски, немски, италиански, полски, словенски и македонски, – е остър и проникновен поглед към реалността на босненския преход и по думите на Дубравка Угрешич “сатирична деконструкция и деканонизация на националните (и югославски) литературни, културни, политически и идеологически митове “.

Ненад Величкович е добре познат у нас. Сред литературните му отличия е българската награда „Алеко” за хумористичния му разказ „Дяволът в Сараево”, както и специалната награда на Пловдивския фестивал „Златната ракла” за телевизионния му филм „Как си целунах носа”. В списание „Факел” беше публикуван неговият роман „Бащата на дъщеря ми” в превод на Людмила Миндова.

Сахиб“ на Ненад Величкович е книга за литературния и културния превод, както и за несигурността, практическа и психологическа, която ги съпровожда. Романът е оформен като преводи на имейли, изпратени от главния герой – англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори, работещ за международна организация в Босна, – към неговия любовник в Лондон. В бележката към превода, поставена в края, вместо в началото на книгата, Величкович твърди, че се е опитал “да направи езикова снимка на времето, в което живеем”. Следователно на основно ниво романът превежда английския на босненски (макар че е псевдо превод, английският е все пак централен за езиковите снимки на Величкович), европейското в балканско, както и представите на чуждестранната администрация в тези на местните жители. Едновременно с това „Сахиб“ е роман, който отхвърля както традиционното патриархално, националистическо и хомофобско босненско живеене, така и  бруталното, покровителствено, неоколониално европейско администриране. Сред достойнствата на книгата са липсата на дидактичност и пряка авторова намеса, лекотата, с която отношенията между англичанина и неговият подчинен се преливат от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения, както и бликащият хумор – неотделима част от тъканта на творбата. Благодарение на него читателят поглъща неусетно горчивия хап с прозрения за ситуцията на Балканите и докато се смее през сълзи, се пита къде сме ние в нея.

Continue reading

В подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ на Българската национална телевизия

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България се обявява решително в подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ и на ценностите, които  неговият екип представя и защитава (Позиция на екипа от 22.01.2018 г.).

„Денят започва с култура“ е едно от малкото предавания у нас, които предоставят  поле за свободни дискусии. Водещите Анна Ангелова, Димитър Стоянович, Александра Гюзелева и Николай Колев очертават в дебат, с отношение и завидна ерудиция, общите проблеми на българската и световната култура в жанровата им и историческа динамика, като по този начин създават вкусове и формират критерии. Смятаме, че исканията на новия програмен директор за намаляване на дискусионните форми, за „по-лайфстайл звучене“ и „популярен език“ налагат тревожен обрат, който противостои на мисията на Българската национална телевизия да защитава обществения интерес и да доизгражда образована аудитория.

УС на СПБ смята, че тълкуването на този проблем като „комуникационен“ от страна на директора на Националната телевизия г-н Константин Каменаров е крайно неубедително и заобикаля същността на разговора.

УС на СПБ приветства решението  на Съвета за електронни медии да обсъди конфликта, „избухнал около предаването „Денят започва с култура“.

 

                                                                                              УС на СПБ

24.01.2018 г.