Становище на ЕСАЛП за изкуствения интелект

Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи наблюдава бързо променящата се картина с използването на генеративен ИИ в издателската индустрия, прави свои проучвания по този въпрос и подписва съвместни изявления със сродни организации. В условията на продължаващи разисквания ето какви са нашите убеждения и искания.

Никой да не бъде пренебрегван: нашите правни изисквания

  • Литературният превод съществува чрез разрешение за ползване, възнаграждение, прозрачност 

Всяко използване с комерсиална цел на материали, защитени с авторски права, в това число за обучение на ИИ, трябва да бъде договорено с автора, като той да има право на отказ.

  • Прозрачност както при създаването, така и при разпространението на литературни произведения

Изискванията за прозрачност към компаниите, работещи с ИИ, трябва да бъдат прилагани строго. Също така, ако се планира използването на генеративен ИИ в който и да е момент от издателския процес, това трябва да бъде ясно посочено в крайния продукт. Освен това всеки участник в производствената верига трябва да носи отговорност за използването от своя страна на ИИ и да получава справедливо възнаграждение за работата си.

  • Да няма обществено финансиране за издания, при които е използван генеративен ИИ

Обществените политики са от решаващо значение за издателската индустрия: пазарът не може сам да поддържа оживения културен живот на една модерна държава. Няма нужда икономическите интереси, стоящи зад ИИ, да получават стимули.

Никой език да не бъде пренебрегван: нашата професионална гледна точка

  • Машините са не преводачи, а „преводоиди“. Те не превеждат; те генерират текстови материал.

Използването на ИИ стандартизира преводите, води до обедняване на писмените култури и на езиците като цяло посредством – наред с други неща – “ефекта на подсказката” (склонността да се приема първият вариант, даден от машината) и самозамърсяването (машината се учи от себе си).

  • Всеки жанр заслужава да бъде превеждан от човек

Идеята, че някои книги са по-подходящи за обработка от генеративен ИИ, води до опасно разграничаване между висока литература и другите текстове и възпрепятства общественото развитие чрез четене. 

  • Всеки език заслужава да бъде превеждан от човек

Ние оспорваме идеята за ИИ като инструмент за по-лесен достъп до редките езици. Напротив – предупреждаваме, че има опасност езиците хегемони да бъдат използвани като посредници. Без преводачите издателите ще зависят още повече от пазарните механизми при избора на произведения за превод. 

Никоя книга да не бъде пренебрегвана: нашето хуманистично верую

  • Литературният превод не е препис

Литературните преводачи превеждат текстове, вписани в своя културен, социален и исторически контекст, за читатели, които също са вписани в свой специфичен контекст. Преводът изисква разбиране на тези контексти и умения за писане. Това е непосилно за машините без значителна човешка намеса.

  • Творчеството ни прави хора

Човешко е да се съмняваш, а машините не го правят. ИИ предлага „функционални“ решения, които никой не може нито да проследи, нито да оспори. Хората трябва да имат право да творят – и да получават справедливо възнаграждение, ако това е тяхната работа, – да се наслаждават на произведенията и да обогатяват ума и душата си. 

  • Литературният превод е литературно произведение

 Художественият превод трябва да се разглежда като литературна ценност от национален и международен мащаб и заслужава да бъде защитен като такава ценност. Практиките на извличане и събиране на информация, използвана за обучение на ИИ, само за целите на финансовата печалба, не само нарушават законите за авторското право, но и увреждат културното наследство на човечеството.

Превод Милена Попова, Владимир Молев, Теодора Цанкова 

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2023 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Мария Коева – за превода на „Калигула” на Албер Камю, София: ФАМА+, 2022;

„Калигула”, драма в четири действия от Албер Камю, публикувана през 1944 г., е
вдъхновена от безумието на младия римски император, убит през 41 г. сл. Хр., и от
историите, разказани от римския историк Светоний. Но авторът го превръща в герой на абсурда, наред със Сизиф, Мерсо от Чужденеца, действащи лица на онова, което той нарича „цикълът на абсурда“.
След смъртта на своята сестра и любовница Друзила, Калигула осъзнава, че „хората умират и не са щастливи“ и решава да доведе до крайност бунта си срещу тази истина за човешкия жребий, като се опита да замести абсурдната съдба. Чрез униженията, нанесени на патрициите, безсмислените убийства, той успява да предизвика бунт срещу себе си, срещу абсурда, който олицетворява. Не прави нищо, за да предотврати заговора за убийство, който се подготвя срещу него, защото също така осъзнава, че „убийството не е решението“. Признава провала на своята програма, на своето управление.
Текстът на Камю е труден поради особеното отношение между думите и фактите:
императорът изглежда безумен, но всъщност всичко, което казва е напълно разумно и дори звучи като общоприета истина. Така че майсторството на преводача се състои в това с обикновени думи да създаде един напълно абсурден текст, който изглежда съвсем нормален. Изчезва всякаква разлика между това което е прието да се казва и всички езикови задръжки.
Мария Коева се е справила забележително с тези трудности и ни предоставя един
много точен и издържан превод на прочутата пиеса на Албер Камю.

Преводачката се е справила превъзходно с пресъздаването на български на плътния стил на големия португалски писател. В превода си е успяла да съхрани почерка, като намери най-хубава форма за предаване на особения синтактичен ритъм на Сарамаго, който е известен с дългите си изречения, с вплитането на диалози в потока на едно изречение, с реторичните натрупвания (синатроезми) и обратите на изказа. И това е постигнато на един четивен и красив български език, образец за преводаческо майсторство.

  • Цветелина Лакова – за превода на „Евангелие на отровното дърво” на Барбара Кингсолвър, София: Ерове, 2023;

Романът на Кингсолвър играе с различни повествователни стилове, като единият от гласовете допълнително експериментира езиково с палиндроми и други фигури. Действието започва в Конго в края на 1950-те години и предполага познания за ситуацията в Африка, като цяло, и в описваната страна, в частност. Към това трябва да се добавят постоянните експлицитни и имплицитни препратки към библията, както и към различни произведения. Преводът на този роман е истинско предизвикателство за превод. Преводачката се е справила великолепно. Намерила е чудесни решения за игрите на думи, за огледалните изрази при палиндромите, предала е уникалността на всеки от петте повествователни гласа, пресъздала е и стила, и атмосферата. При това на гладък български, четивен и благозвучен, който увлича читателя.

  • Петя Петкова -за превода на „Стълба към небето” на Джон Бойн, София: Лабиринт, 2023;

Младата, но все по-опитна преводачка Петя Петкова, затвърждава доброто
впечатление от уменията си да пресътворява англоезична проза, полагайки я
подобаващо в българския езиков свят. Същото се случва и в „Стълба към небето“ – роман от Джон Бойн, написан през 2018 г. За отбелязване е прецизността в подхода към многопластовия стил на оригинала, голямото място на диалога, в който са опазени особеностите на участващите в него събеседници, умелото съчетаване на висока и разговорна реч, както и убедително пресъздадената езикова фактура на различни исторически пластове. Романът на Бойн е не само лек и приятен за четене, но и лично постижение на Петя Петкова.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Силвия Вагенщайн – за превода на „Поезия” на Пол Елюар (Съставителство, предговор и превод Силвия Вагенщайн), София: Колибри 2023.

Преводачката Силвия Вагенщайн ни поднася концептуално томче с избрана
поезия от Пол Елюар, необременена от идеологически напластявания, каквито се
натрупват през живота му и които са били най-честото оправдание за редките му и не особено запомнени появи на български език. Издържан и великолепно
изтълкуван, настоящият Елюар е избор и лична антология на Вагенщайн, която тя
иска да сподели с читателите си. В своето време нещо подобно прави и самият
френски поет, поднасяйки на сънародниците си стихотворенията на Христо Ботев. А Ботев винаги е достатъчно основание тук, в България, да забележим неговия
чуждестранен популяризатор. В случая обаче това е по-незначителна и периферна подробност. Далеч по-важни са езиковите и образни енергийни конвулсии, трептения и трусове, оцелели в превода, мелодиката и особено личното, интимно послание, успоредено с компетентния предговор от преданата преводачка. Не е маловажен и фактът, че една откровено мъжка поезия е интерпретирана от дама, придала особена рафинираност на стиха, без да го изравнява, манипулира или „феминизира“. Елюар звучи убедително, възприемателят не го чете, а събеседва с него, слуша го и съпреживява довереното му като свое.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

  • Мариана Неделчева – за подбора и превода от английски на книгата „Изящното изкуство на критиката” от Хенри Джеймс (изд. „Колибри“);

Романното творчество на Хенри Джеймс е добре познато на българския читател от преведените и неколкократно издавани у нас негови белетристични произведения като „Портрет на една дама“, „Бостънци“, Европейците“, Примката на призрака“ и други. Известно е, че Джеймс е и един от най-задълбочените литературни критици на своето време, оставил около 800 литературнокритически творби. Публикуването на сборника „Изящното изкуство на критиката“ дава възможност да се добие представа за тази важна страна от творческата дейност на писателя, у когото, по думите на белгийската изследователка Жан Делбер-Гаран, критикът и романистът са в постоянно взаимодействие.
Англицистката Мариана Неделчева, на която дължим първия досег с критическото творчество на американския писател, се е справила блестящо с тройната задача на съставител, автор и преводач. В книгата, която се състои от три части, са включени три основополагащи литературно-теоретични статии („Изкуството на белетристиката“, „Критиката“, „Бъдещето на романа“), портрети на известни писатели и критици, съвременници на Хенри Джеймс, както и два от предговорите, писани към собствени романи, в които изпъкват умението на писателя да се самонаблюдава и критическата проницателност, проявявана към личното му творчество.
Езикът на Хенри Джеймс се отличава с изключително богатство, жив и полемичен, на места обагрен от фина ирония, той е далеч от скучното теоретизиране. Преводът предава майсторски всички черти на авторовия стил, в който фразите се открояват със своята точност и красота, а лекотата на изложението не накърнява мисловната прецизност.
Благодарение на задълбочения предговор, представителния подбор и проникновения превод първото представяне на литературнокритическото
творчество на Хенри Джеймс заслужава да се оцени като безспорен принос към нашата култура. Водено от това убеждение, журито предлага да бъде присъдена на Мариана Неделчева награда на СПБ за ярки постижения в раздел „Хуманитаристика“.

  • Александър Донев и Гергана Фъркова – за превода от немски на книгата „Съчинения по естетика на медиите от Валтер Бенямин” (изд. „ФънТези“).

Книгата събира на едно място различни по-кратки текстове (както и откъси от по-обемни произведения) на немския теоретик, в които той излага разбиранията си за функционирането на различните изкуства и съответно на технологиите за създаване и рецепция на художествено творчество в епохата на масовото общество от първите десетилетия на ХХ век.
Преводът на подобен тип теоретична литература представлява предизвикателство в много отношения. На първо място следва да се спомене изключителната разностранност на Бенямин, който разисква едва ли не всички налични – както и новопоявилите се в началото на века – художествени форми, позовавайки се върху изключително широк спектър от заглавия и автори. Така на преводачите се е паднала трудната задача да издирят и обяснят в бележки под линия немалка част от въпросните препратки, което за пореден път доказва, че успешният превод винаги излиза извън рамките на езиковата компетентност, превръщайки се понякога – такъв е настоящият случай – в коментар на изходния текст.
В чисто езиков план следва да бъде отбелязан асоциативният начин на писане на Валтер Бенямин, който от своя страна изисква пълното мобилизиране на езиковите и стилистични умения при превода. За немския автор именно фрагментарността на възприятието, потокът от визуални впечатления, който залива жителя на модерния „голям град”, представлява обект на рефлексия, чиято задача е не само да анализира, но и да съдейства за успешното довеждане до край на редица процеси от културен и социален характер, започнали с индустриализацията и образуването на т.нар. „работническа класа” в западноевропейските общества. Тук преводачите е трябвало да овладеят скоковете в авторовата мисъл в оригинала, за да могат да го предадат адекватно на български.
Може да се каже, че както в езиков, така и в интелектуален план преводът на книгата представлява достижение.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

  • Анджела Родел специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература за особени заслуги в превода на английски език на значими произведения от съвременната българска проза и поезия, за нейните многостранни приноси в популяризирането на българските литература и култура в англоезичния свят и специално за превода ѝ на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов, отличен с наградата Международен Букър за 2023 година.
  • Елвира Борман-Насонова – награда за особени заслуги в областта на превода на художествена литература за преводите ѝ на съвременна българска литература от български на немски език и за популяризирането на българските език и култура в чужбина.
  • Благородна Филевска-Панагу – награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература за превода ѝ от български на гръцки език на романа „Майките“ от Теодора Димова (изд. „Енастрон”).

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

  • Рада Ганкова – награда за ярки постижения в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като конферентен преводач с испански и английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

  • Антон Татаров – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на научна и техническа литература за дългогодишната му работа като преводач на детски енциклопедии за издателство „Фют“.
  • Наталия Недялкова – награда за ярки постижения в областта на превода за нейната висококвалифицирана дългогодишна преводаческа дейност като консекутивен преводач от и на руски език, съдебен преводач, преводач на специализирана научна и техническа литература и на официални документи от и на руски и от полски език.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

  • Васил Самоковлиев – награда за цялостна дейност в областта на превода за неговите майсторски преводи на значими романи от съвременната чешка литература и за дългогодишната му преподавателска дейност по теория и практика на превода на български и чуждестранни студенти.
  • Мариана Ревенска – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на английски език, за преводите ѝ на художествена проза и поезия и за активното ѝ участие в живота на СПБ, допринасящо за утвърждаване на престижа на организацията.

Декларация на СПБ относно програма „Преводи“ – 2023 г.

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА КРЪСТЮ КРЪСТЕВ

ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НФК САВА ДРАГУНЧЕВ

ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ АСЕН ВАСИЛЕВ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Уважаеми господа!

Като професионално-творческа организация на преводачите, която активно работи за развитие и утвърждаване на духовните ценности чрез обогатяване на националната култура с най-значимите постижения на световната цивилизация и за представяне на българската култура и литература в чужбина, Съюзът на преводачите в България не може да остане равнодушен към регламента на програма „ПРЕВОДИ ’23“, който изключва от участие юридически лица и организации извън рамките на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария и предлага орязан бюджет за финансиране, който в най-добрия случай би стигнал за превода на български книги на пет езика.

Образът и авторитетът на една страна в чужбина до голяма степен зависи от представянето на нейната култура и литература. Твърдо сме убедени, че подкрепата за издаването на българска литература в чужбина трябва да бъде последователна държавна политика.

Настояваме всички недомислици в регламента да бъдат отстранени, да не бъдат създавани непреодолими условия за участие на чуждестранните издатели и да се отпусне достатъчен бюджет, не по-нисък от миналогодишния.

Българската литература е стойностна, има своите ярки образци и се оценява по достойнство в света! Нека подкрепим преводачиите на българска литература и българските писатели!

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

30.08.2023 г.

Творческият сектор призова България за солидна подкрепа към предложената от ЕП регулация на изкуствения интелект

Дванадесет творчески организации в България, представляващи музикални, аудио-визуални, литературни автори, артисти-изпълнители, художници, писатели, преводачи, книгоиздатели, музикални и филмови продуценти и професионални фотографи,  се обединиха в призива си България да подкрепи предложението на Европейския парламент за въвеждане на задължения за прозрачност и отчетност в обсъждания в момента проект за Регламент за изкуствения интелект. По този начин ще се гарантира законното използване на съдържание, защитено от авторски и сродни права.


Творческият сектор застава зад предложението на ЕП на компаниите, разработващи или внедряващи системи, свързани с изкуствен интелект, да бъде вменено задължение за прозрачност и строга отчетност на използваните за „обучение“ на тези системи произведения или други защитени обекти. Компаниите ще трябва да  водят подробна документация, достъпна до носителите на права.


Българските творци са на мнение, че изкуственият интелект и ефективната закрила на авторските и сродните права не се взаимоизключват, а могат да работят в симбиоза. Те вярват, че изкуственият интелект има голям потенциал да играе роля на инструмент за подпомагане на творческия процес, но е от изключително важно значение Регламентът не само да създаде адекватна рамка, стимулираща иновациите в областта на изкуствения интелект, но и да гарантира, че той се развива по начин, който е отговорен и устойчив за творците и творческите индустрии. 


Затова те излязоха с отворено писмо, призоваваща българските институции да заемат категорична позиция в полза на предложението на Европейския парламент по време на провеждащите се в момента тристранни обсъждания. 

ЕСАЛП изразява загриженост във връзка с транспонирането на Директивата за цифровия единен пазар в България и други държави

Като част от процеса по проследяване на прилагането на Директивата за цифровия единен пазар, работна група „Авторско право“ на ЕСАЛП събра информация за отделни случаи (България, Франция, Италия, Полша) и изпрати писмо, изразяващо загриженост, до звено „Авторско право“ към ЕК.

Писмото описва случаи, в които неправилното прилагане не би защитило литературните преводачи и други автори от нежелано и несправедливо еднократно плащане, както и от други нарушения на правата им, в това число правото им на прозрачност.

Писмото завършва с препоръка ЕК да изясни, че:

  • Няма да бъде допускана никаква дискриминация между авторите (например преводачи срещу писатели) и не може да има клауза, която изключва някои категории от прилагането на принципите на Директивата.
  • Еднократно плащане на автори е допустимо като изключение, ограничено до определени случаи.
  • Според Бернската конвенция преводачите са автори на преводите си, поради което техният принос към произведението не може да се смята за незначителен.
  • Всяка съществуваща норма в националните законодателства за авторското право, която след транспонирането на Директивата може да се окаже в цялостен или частичен конфликт с новите норми, следва да бъде преработена.