Творческият сектор призова България за солидна подкрепа към предложената от ЕП регулация на изкуствения интелект

Дванадесет творчески организации в България, представляващи музикални, аудио-визуални, литературни автори, артисти-изпълнители, художници, писатели, преводачи, книгоиздатели, музикални и филмови продуценти и професионални фотографи,  се обединиха в призива си България да подкрепи предложението на Европейския парламент за въвеждане на задължения за прозрачност и отчетност в обсъждания в момента проект за Регламент за изкуствения интелект. По този начин ще се гарантира законното използване на съдържание, защитено от авторски и сродни права.


Творческият сектор застава зад предложението на ЕП на компаниите, разработващи или внедряващи системи, свързани с изкуствен интелект, да бъде вменено задължение за прозрачност и строга отчетност на използваните за „обучение“ на тези системи произведения или други защитени обекти. Компаниите ще трябва да  водят подробна документация, достъпна до носителите на права.


Българските творци са на мнение, че изкуственият интелект и ефективната закрила на авторските и сродните права не се взаимоизключват, а могат да работят в симбиоза. Те вярват, че изкуственият интелект има голям потенциал да играе роля на инструмент за подпомагане на творческия процес, но е от изключително важно значение Регламентът не само да създаде адекватна рамка, стимулираща иновациите в областта на изкуствения интелект, но и да гарантира, че той се развива по начин, който е отговорен и устойчив за творците и творческите индустрии. 


Затова те излязоха с отворено писмо, призоваваща българските институции да заемат категорична позиция в полза на предложението на Европейския парламент по време на провеждащите се в момента тристранни обсъждания. 

ЕСАЛП изразява загриженост във връзка с транспонирането на Директивата за цифровия единен пазар в България и други държави

Като част от процеса по проследяване на прилагането на Директивата за цифровия единен пазар, работна група „Авторско право“ на ЕСАЛП събра информация за отделни случаи (България, Франция, Италия, Полша) и изпрати писмо, изразяващо загриженост, до звено „Авторско право“ към ЕК.

Писмото описва случаи, в които неправилното прилагане не би защитило литературните преводачи и други автори от нежелано и несправедливо еднократно плащане, както и от други нарушения на правата им, в това число правото им на прозрачност.

Писмото завършва с препоръка ЕК да изясни, че:

  • Няма да бъде допускана никаква дискриминация между авторите (например преводачи срещу писатели) и не може да има клауза, която изключва някои категории от прилагането на принципите на Директивата.
  • Еднократно плащане на автори е допустимо като изключение, ограничено до определени случаи.
  • Според Бернската конвенция преводачите са автори на преводите си, поради което техният принос към произведението не може да се смята за незначителен.
  • Всяка съществуваща норма в националните законодателства за авторското право, която след транспонирането на Директивата може да се окаже в цялостен или частичен конфликт с новите норми, следва да бъде преработена.

Обявен е конкурсът за годишните награди на СПБ за 2023 г.

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) има удоволствието да Ви покани да направите своите предложения за Годишните национални награди на СПБ за превод в различни области и категории, като номинирате преводни книги, издадени между 01 юли 2022 и 30 юни 2023 г.
Носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години (информация за носителите на награди от предишните години ще откриете тук: 20202021 и 2022).
Краен срок за подаване на заявки 30 юни 2023 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.
По-долу ще видите и формуляра на заявката за номиниране. В него ще намерите подробности за условията на конкурса.
Ще се радваме да получим Вашите номинации и да се срещнем на Международния ден на преводача, 30 септември, когато по традиция връчваме и Годишните награди за превод!

Поздрави,
Управителен съвет на СПБ

З А Я В К А

ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА ЗА ГОДИШНИТЕ НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ ЗА ПРЕВОД НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ – 2023

Информация за номиниращия:
Издател / Организация / Физическо лице:
Координати (лице за контакт, електронна поща, телефон):
Информация за изданието:
Автор:
Заглавие:
Език на оригинала:
Преводач:
Издателство:
Редактор:
Дата на издаване:
Област на превода (моля, подчертайте)
1. Превод на художествена литература – проза / поезия;
2. Превод в областта на хуманитаристиката;
3. Превод на научна и техническа литература;
4. Синхронен и консекутивен превод;
5. Превод на заклет преводач;
6. Теория, история и критика на превода;
7. Превод от български на чужд език.
Категории:
А. За конкретно произведение:
1. За ярки постижения;
2. Специална награда (за изключително високи постижения).
Б. За цялостна дейност (присъжда се само на членове на СПБ).
В. „Елена Мутева“ – награда на СПБ за художествен превод на млад преводач.
Мотивация за номинацията (до 1000 знака):

Заявката, придружена с PDF файл на оригиналния език на произведението, се подава на e-mail: office@bgtranslators.org до 30 юни 2023 г.
Книжните издания в 3 екземпляра и ако нямате PDF файл, книжното тяло на оригиналния език се предават в офиса на СПБ: София 1000, пл. „Славейков“ 4, Столична библиотека, стая 609, в работните дни от 5 юни до 30 юни от 13 до 17 часа, или се изпращат по пощата.
Два от депозираните екземпляра се връщат след връчването на наградите на 30 септември.
Издателствата внасят по 50 лв. за рецензирането на всяко номинирано заглавие (за преводи от български на чужд език – 80 лв.), а за индивидуални предложения от физически лица – 30 лв. (за преводи от български на чужд език – 45 лв.) на банковата сметка на СПБ: 
IBAN: BG63STSA93000023960090, BIC: STSABGSF, БАНКА ДСК.
Моля, в платежните си нареждания за преведените суми за рецензиране на номинираните от Вас издания, при „основание“ впишете техните заглавия.
За въпроси и уточнения: Невена Панова: 0885846579; Сабина Павлова: 0895688331.

Българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Имаме удоволствието да съобщим, че благодарение на усилията на Мая Ценова, арабист и преводач, от 2023 г. българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и разбирателство“.

Ето какво разказва Мая Ценова:

След 33-те ми часа в Париж за Световния ден на арабския език в ЮНЕСКО в средата на декември пакистански колега прводач и университетски преподавател по арабски изпратил интервюто, което записа с мен там, на администраторите на „Наградата Шейх Хамад за превод и международно разбирателство” в Доха. Така малко преди Нова година получих покана от Катар да присъствам на връчването на наградите за 2022 г. в края на януари. И тръгнах на път, след като направих всичко възможно да отговоря на интереса на организаторите към превода в България от и на арабски език – написах петнайсетина страници, в които се постарах да спомена всички известни ми издания досега (повечето от които имам в собствената си библиотека, защото повечето от първите преводачи бяха мои преподаватели в СУ – Лотос Бораджиева, Веселина Райжекова, Кирияк Цонев…) И, разбира се, приложих двайсетте страници на английски език, резултат от проучването на колегата и моя приятелка Неделя Китаева по поръка на Фондация NextPage за преводите от арабски на български език през двете десетилетия от 1990 до 2010.

Целта на организаторите беше да им бъде предоставена първоначална информация. А моята надежда – преводите от арабски на български език и обратно да бъдат включени в кръга на вниманието на администраторите на Наградата „Шейх Хамад”.

На 2 март получих поздравления от румънския колега проф. Георги Григоре, който бе награден тази година в Доха за постиженията си в превода от арабски на румънски език. Той ми изпрати линк към обявяване начало на номинациите за тазгодишното издание на наградата. Поздравленията бяха за включването на българския език в регламента на Наградата „Шейх Хамад” за 2023 г.

Представям на вашето внимание превод на тази част от регламента:

Категория ПОСТИЖЕНИЯ

Тази категория е предназначена да удостои дългосрочните усилия, полагани от отделни лица и институции в сферата на превода от и на арабски език. Наградата се връчва на базата на поредица от издания, осъществени в сферата на превода от и на арабски език и допринесли за обогатяване на общуването в областта на културата и познанието.

Подкатегории за ПОСТИЖЕНИЕ за сесията 2023 г.:

*Превод от арабски на испански език

*Превод от испански на арабски език

*Превод от арабски на английски език

*Превод от английски на арабски език

*Превод от арабски на български език

*Превод от български на арабски език

*Превод от арабски на синдски език

*Превод от синдски на арабски език

*Превод от арабски на сомалийски език

*Превод от сомалийски на арабски език

Стойността на наградата във всяка подкатегория е 100.000 щатски долара

Условия за номиниране и самономиниране за наградата за постижение:

* Номинирането и самономинирането е ограничено в рамките на официално оповестените дати. (1 март 2023 – 31 юли 2023 -бел.прев.)

* Понастоящем номинирането и самономинирането е ограничено до областта на хуманитаристиката и социалните науки.

* Номинирането се извършва от институции (издателства, изследователски центрове, институти, университетски катедри и пр.) или чрез самономиниране.

* Номинирането и самономинирането следна да бъде за лица, които са живи към момента на обявяване на резултатите.

* Творбите на номинирания/самономиниралия се – лице или институция – не трябва да съдържат расистки или обидни становища.

* Преводите трябва да бъдат издадени и да имат международен стандартен номер на книга ISBN.

* Няма ограничения във времето относно датата на издаване на преводите.

* Журито за определяне на наградите има правото да номинира преводачи или творби, които не са били номинирани.

* Журито за определяне на наградите има правото да се възползва от наградените творби и преводачи в сферите на запознаване с Наградата и популяризирането ѝ.

* Получилият която и да е от наградите „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“ няма право да е кандидатира отново за никоя от категориите, преди да са изминали пет години.

* Специализираните журита си запазват правото да не присъдят наградата във всяка от категориите (ако представените творби не са на ниво, или не отговарят на условията за удостояване), или да коригират стойността ѝ според забележките на журиращите, или да отнемат наградата след присъждането ѝ, ако с налице причини за това.

* В случай на спор компетентност имат единствено съдилищата в Държавата Катар, като за база се приема арабският текст на Устава на Наградата.

За номиниране или самономиниране в категорията Постижения е необходимо:

• Да се попълни електронният формуляр на официалния сайт и да се изпратят в електронен вид най-ярките поне пет превода на номинирания или самономиниралия се. За предпочитане е да се изпрати възможно най-голям брой преводи (заедно с оригиналите), които отразяват нивото на постижението и приноса в областта на превода от и на арабски език.

• След завършване на процеса на номиниране/самономиниране по електронен път разпечатаният формуляр следва да се изпрати заедно с копия от приложените преводи заедно с оригиналните книги на следния адрес:

• Награда „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Квартал на културата (Каттара), сграда №28

Пощ. Кутия 12231

Доха, Катар

В случай, че имате въпроси относно начина на номиниране /самономиниране, или се сблъскате с каквито и да било технически проблеми при попълване на електронния формуляр, молим да контактувате единствено със следния електронен адрес: Award@hta.qa

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература. Прилагаме текста на писмото по-долу заедно със събраните до момента подписи.

Ако сте преводач на художествена литература или хуманитаристика и желаете да подпишете Отвореното писмо, моля, пишете на pismo10.42@gmail.com с двете си имена и езиците, от и на които превеждате.


Преводачите на художествена литература осъзнават отговорността наравно с издателите да се грижат за родния си език и литература чрез качествени, грамотни и верни на оригинала издания, да вдъхват живот на културната връзка на България със света. Но в последното десетилетия условията им за работа се влошават все повече, което води до отлив от професията и спад в нивото на превода. За да се преобърне тази обезпокоителна тенденция, са нужни солидарни усилия от всички заинтересовани страни – преводачи, издатели, включително държавни институции и ангажирани организации.

Първата стъпка вече е факт: намаляването на ДДС на 9% от 2020 година дава глътка въздух на книгоиздаването в ситуация на криза и нарастваща инфлация. Но тя не е достатъчна. Като следваща стъпка преводачите заявяват, в съгласие с добрите практики на европейските си колеги, че ще работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница и само с договори за отстъпване на авторското право, както и че НЯМА да работят с издателства, които налагат т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се създала възможност да се гарантира по-високо качество на превода и по-голяма видимост на преводачите, като същевременно им се осигурят нужните условия за работа и живот.


10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,

Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.

Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“. 

Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.

Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно… Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност. 

Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.

Continue reading