Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Мария Коева – за превода на „Калигула” на Албер Камю, София: ФАМА+, 2022;

„Калигула”, драма в четири действия от Албер Камю, публикувана през 1944 г., е
вдъхновена от безумието на младия римски император, убит през 41 г. сл. Хр., и от
историите, разказани от римския историк Светоний. Но авторът го превръща в герой на абсурда, наред със Сизиф, Мерсо от Чужденеца, действащи лица на онова, което той нарича „цикълът на абсурда“.
След смъртта на своята сестра и любовница Друзила, Калигула осъзнава, че „хората умират и не са щастливи“ и решава да доведе до крайност бунта си срещу тази истина за човешкия жребий, като се опита да замести абсурдната съдба. Чрез униженията, нанесени на патрициите, безсмислените убийства, той успява да предизвика бунт срещу себе си, срещу абсурда, който олицетворява. Не прави нищо, за да предотврати заговора за убийство, който се подготвя срещу него, защото също така осъзнава, че „убийството не е решението“. Признава провала на своята програма, на своето управление.
Текстът на Камю е труден поради особеното отношение между думите и фактите:
императорът изглежда безумен, но всъщност всичко, което казва е напълно разумно и дори звучи като общоприета истина. Така че майсторството на преводача се състои в това с обикновени думи да създаде един напълно абсурден текст, който изглежда съвсем нормален. Изчезва всякаква разлика между това което е прието да се казва и всички езикови задръжки.
Мария Коева се е справила забележително с тези трудности и ни предоставя един
много точен и издържан превод на прочутата пиеса на Албер Камю.

• Илияна Чалъкова – за превода на „Пещерата”, София: Колибри, 2023;

Преводачката се е справила превъзходно с пресъздаването на български на плътния стил на големия португалски писател. В превода си е успяла да съхрани почерка, като намери най-хубава форма за предаване на особения синтактичен ритъм на Сарамаго, който е известен с дългите си изречения, с вплитането на диалози в потока на едно изречение, с реторичните натрупвания (синатроезми) и обратите на изказа. И това е постигнато на един четивен и красив български език, образец за преводаческо майсторство.

• Цветелина Лакова – за превода на „Евангелие на отровното дърво” на Барбара Кингсолвър, София: Ерове, 2023;

Романът на Кингсолвър играе с различни повествователни стилове, като единият от гласовете допълнително експериментира езиково с палиндроми и други фигури. Действието започва в Конго в края на 1950-те години и предполага познания за ситуацията в Африка, като цяло, и в описваната страна, в частност. Към това трябва да се добавят постоянните експлицитни и имплицитни препратки към библията, както и към различни произведения. Преводът на този роман е истинско предизвикателство за превод. Преводачката се е справила великолепно. Намерила е чудесни решения за игрите на думи, за огледалните изрази при палиндромите, предала е уникалността на всеки от петте повествователни гласа, пресъздала е и стила, и атмосферата. При това на гладък български, четивен и благозвучен, който увлича читателя.

• Петя Петкова -за превода на „Стълба към небето” на Джон Бойн, София: Лабиринт, 2023;

Младата, но все по-опитна преводачка Петя Петкова, затвърждава доброто
впечатление от уменията си да пресътворява англоезична проза, полагайки я
подобаващо в българския езиков свят. Същото се случва и в „Стълба към небето“ – роман от Джон Бойн, написан през 2018 г. За отбелязване е прецизността в подхода към многопластовия стил на оригинала, голямото място на диалога, в който са опазени особеностите на участващите в него събеседници, умелото съчетаване на висока и разговорна реч, както и убедително пресъздадената езикова фактура на различни исторически пластове. Романът на Бойн е не само лек и приятен за четене, но и лично постижение на Петя Петкова.

Специална награда за изключително високи постижения:

• Силвия Вагенщайн – за превода на „Поезия” на Пол Елюар (Съставителство, предговор и превод Силвия Вагенщайн), София: Колибри 2023.

Преводачката Силвия Вагенщайн ни поднася концептуално томче с избрана
поезия от Пол Елюар, необременена от идеологически напластявания, каквито се
натрупват през живота му и които са били най-честото оправдание за редките му и не особено запомнени появи на български език. Издържан и великолепно
изтълкуван, настоящият Елюар е избор и лична антология на Вагенщайн, която тя
иска да сподели с читателите си. В своето време нещо подобно прави и самият
френски поет, поднасяйки на сънародниците си стихотворенията на Христо Ботев. А Ботев винаги е достатъчно основание тук, в България, да забележим неговия
чуждестранен популяризатор. В случая обаче това е по-незначителна и периферна подробност. Далеч по-важни са езиковите и образни енергийни конвулсии, трептения и трусове, оцелели в превода, мелодиката и особено личното, интимно послание, успоредено с компетентния предговор от преданата преводачка. Не е маловажен и фактът, че една откровено мъжка поезия е интерпретирана от дама, придала особена рафинираност на стиха, без да го изравнява, манипулира или „феминизира“. Елюар звучи убедително, възприемателят не го чете, а събеседва с него, слуша го и съпреживява довереното му като свое.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

• Мариана Неделчева – за подбора и превода от английски на книгата „Изящното изкуство на критиката” от Хенри Джеймс (изд. „Колибри“);

Романното творчество на Хенри Джеймс е добре познато на българския читател от преведените и неколкократно издавани у нас негови белетристични произведения като „Портрет на една дама“, „Бостънци“, Европейците“, Примката на призрака“ и други. Известно е, че Джеймс е и един от най-задълбочените литературни критици на своето време, оставил около 800 литературнокритически творби. Публикуването на сборника „Изящното изкуство на критиката“ дава възможност да се добие представа за тази важна страна от творческата дейност на писателя, у когото, по думите на белгийската изследователка Жан Делбер-Гаран, критикът и романистът са в постоянно взаимодействие.
Англицистката Мариана Неделчева, на която дължим първия досег с критическото творчество на американския писател, се е справила блестящо с тройната задача на съставител, автор и преводач. В книгата, която се състои от три части, са включени три основополагащи литературно-теоретични статии („Изкуството на белетристиката“, „Критиката“, „Бъдещето на романа“), портрети на известни писатели и критици, съвременници на Хенри Джеймс, както и два от предговорите, писани към собствени романи, в които изпъкват умението на писателя да се самонаблюдава и критическата проницателност, проявявана към личното му творчество.
Езикът на Хенри Джеймс се отличава с изключително богатство, жив и полемичен, на места обагрен от фина ирония, той е далеч от скучното теоретизиране. Преводът предава майсторски всички черти на авторовия стил, в който фразите се открояват със своята точност и красота, а лекотата на изложението не накърнява мисловната прецизност.
Благодарение на задълбочения предговор, представителния подбор и проникновения превод първото представяне на литературнокритическото
творчество на Хенри Джеймс заслужава да се оцени като безспорен принос към нашата култура. Водено от това убеждение, журито предлага да бъде присъдена на Мариана Неделчева награда на СПБ за ярки постижения в раздел „Хуманитаристика“.

• Александър Донев и Гергана Фъркова – за превода от немски на книгата „Съчинения по естетика на медиите от Валтер Бенямин” (изд. „ФънТези“).

Книгата събира на едно място различни по-кратки текстове (както и откъси от по-обемни произведения) на немския теоретик, в които той излага разбиранията си за функционирането на различните изкуства и съответно на технологиите за създаване и рецепция на художествено творчество в епохата на масовото общество от първите десетилетия на ХХ век.
Преводът на подобен тип теоретична литература представлява предизвикателство в много отношения. На първо място следва да се спомене изключителната разностранност на Бенямин, който разисква едва ли не всички налични – както и новопоявилите се в началото на века – художествени форми, позовавайки се върху изключително широк спектър от заглавия и автори. Така на преводачите се е паднала трудната задача да издирят и обяснят в бележки под линия немалка част от въпросните препратки, което за пореден път доказва, че успешният превод винаги излиза извън рамките на езиковата компетентност, превръщайки се понякога – такъв е настоящият случай – в коментар на изходния текст.
В чисто езиков план следва да бъде отбелязан асоциативният начин на писане на Валтер Бенямин, който от своя страна изисква пълното мобилизиране на езиковите и стилистични умения при превода. За немския автор именно фрагментарността на възприятието, потокът от визуални впечатления, който залива жителя на модерния „голям град”, представлява обект на рефлексия, чиято задача е не само да анализира, но и да съдейства за успешното довеждане до край на редица процеси от културен и социален характер, започнали с индустриализацията и образуването на т.нар. „работническа класа” в западноевропейските общества. Тук преводачите е трябвало да овладеят скоковете в авторовата мисъл в оригинала, за да могат да го предадат адекватно на български.
Може да се каже, че както в езиков, така и в интелектуален план преводът на книгата представлява достижение.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

• Анджела Родел – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература за особени заслуги в превода на английски език на значими произведения от съвременната българска проза и поезия, за нейните многостранни приноси в популяризирането на българските литература и култура в англоезичния свят и специално за превода ѝ на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов, отличен с наградата Международен Букър за 2023 година.
• Елвира Борман-Насонова – награда за особени заслуги в областта на превода на художествена литература за преводите ѝ на съвременна българска литература от български на немски език и за популяризирането на българските език и култура в чужбина.
• Благородна Филевска-Панагу – награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература за превода ѝ от български на гръцки език на романа „Майките“ от Теодора Димова (изд. „Енастрон”).

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

• Рада Ганкова – награда за ярки постижения в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като конферентен преводач с испански и английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

• Антон Татаров – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на научна и техническа литература за дългогодишната му работа като преводач на детски енциклопедии за издателство „Фют“.
• Наталия Недялкова – награда за ярки постижения в областта на превода за нейната висококвалифицирана дългогодишна преводаческа дейност като консекутивен преводач от и на руски език, съдебен преводач, преводач на специализирана научна и техническа литература и на официални документи от и на руски и от полски език.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

• Васил Самоковлиев – награда за цялостна дейност в областта на превода за неговите майсторски преводи на значими романи от съвременната чешка литература и за дългогодишната му преподавателска дейност по теория и практика на превода на български и чуждестранни студенти.
• Мариана Ревенска – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на английски език, за преводите ѝ на художествена проза и поезия и за активното ѝ участие в живота на СПБ, допринасящо за утвърждаване на престижа на организацията.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Ана Димова – за превода от немски език на романа „Изповед на един убиец, направена за една нощ“ от Йозеф Рот, изд. „Лист”;

„Изповед на един убиец, направена за една нощ“ е един от последните романи на австрийския писател Йозеф Рот, издаден през 1936 година. Както подсказва заглавието, в него един човек разказва за престъплението си, но както може да се очаква от произведение, излязло под перото на голям писател, не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Рот пише с почти кинематографична образност, когато героят разказва историята, не само на убийството, но и на собствения си живот, като същевременно умело са вплетени разсъждения за човешката природа, морала, греховността, любовта и неизбежната слабост. Макар и австриец, Рот избира за главен герой на повествованието руснак и така пренася читателя в последните дни на Руската империя, а също и в Париж, където той се озовава впоследствие и завършва дните си. Рот пише с лекота, като същевременно успява да постигне задълбоченост на внушенията и образите, и именно в това привидно леко, четивно, но в същото време психологично писане проличават уменията на Ана Димова като преводач. Тя безпроблемно се справя с разказа на история за една чужда за немскоговорящия действителност, но от друга страна по-близка до нас, като запазва емоционалния изказ и богатството на палитрата от чувства и мисли, описани в романа. На моменти читателят дори забравя, че чете превод от немски, което свидетелства за лекотата, с която е предаден оригиналът. Богатството на езика, с което борави Рот, е също толкова пълнокръвно и старателно предадено и на български, Ана Димова вещо преминава през различните теми, разгърнати в романа, като демонстрира безспорен професионализъм. Преводът ѝ определено е сред забележителните постижения в тази област през изминалата година.

• Иглика Василева – за превода от английски език на „Синята китара“ от Джон Банвил, изд. „Лист”;

„Синята китара“ е роман на носителя на „Букър“ Джон Банвил, издаден през 2015 година. Той представлява разказ от първо лице на художника на средна възраст Оливър Орме, който разсъждава за живота си, изкуството и собствената си неспособност да му се отдаде напълно, различните видове кражба (на него самия тази слабост не му е чужда) и последната извършена от него – прелъстяването на съпругата на близък приятел. Романът се отличава с тънък психологизъм, философска задълбоченост и нестандартен прочит на различни ситуации и събития в човешкия живот. Оливър е разказвач, който едновременно възхвалява и осмива себе си, като в същото време се опитва да достигне дълбочина на мисълта и прозрения, които да му обяснят собствения му живот и съдба. Преводачката Иглика Василева е предала майсторски този монолог, изпъстрен с увлекателни разкази на случки, разсъждения за изкуството и препратки към големи художници, описания на природни картини и душевни състояния. Тя е успяла да вникне в материята на текста и да го пресъздаде така, че да достигне до читателя в пълната си сложност и богатство на изказа. Самоиронията и хуморът на Оливър не губят нищо от очарованието си в превода, а са находчиво пригодени към „,ухото“ на българския читател. Преводът на „Синята китара“ на Иглика Василева е най-стойностното постижение в областта на превода от английски език през изминалата година, при което се взема предвид сложността на изходния текст и уменията при предаването му.

• Калоян Игнатовски – за превода от английски език на  романа „Шъги Бейн“ от Дъглас Стюарт, изд. „Лабиринт”;

Шъги Бейн“ е удостоеният с наградата „Букър“ за 2020 година дебютен роман на Дъглас Стюарт, написан на основата на собственото му детство в Глазгоу през 80-те години. Това е един много личен разказ за живота на едно дете с майка алкохоличка, изоставено от баща си, тормозено от връстниците си, неприемано заради своята хомосексуалност, но заедно с това романът е своеобразен портрет на времето на тачъризма в Шотландия, на живота на работническите семейства. „Шъги Бейн“ е книга, както тежка със своята тематика за бедност, зависимости, насилие, така и нелека за превод, с богат и разнообразен език, със свой особен стил. Тя изисква от преводача задълбочено познаване на историческите и културните особености на епохата, на реалиите, на всекидневния език. Благодарение на Калоян Игнатовски, претворен на български език, романът е запазил всички свои достойнства, езикът е жив, богат, образен, диалозите звучат естествено. Много добре е отразен емоционалният регистър на текста, предадено е умението на Стюарт да изгради разказа от името на третоличен повествовател, който същевременно сякаш вижда света през очите на персонажите, всеки със своите силни преживявания, със своите мисли и своя език.

• Меглена Боденска – за превода от шведски език на романа „Коларят на Смъртта“ от Селма Лагерльоф, изд. „Лист”;

„Коларят на Смъртта“ на шведската писателка и нобелова лауреатка Селма Лагерльоф е публикуван през 1915 г. – любопитното е, че е написан по молба от Шведското национално дружество за борба с туберкулозата, но в него по нищо не личи да е поръчкова творба, тъй като темата е близка до авторката (загубила е свои близки от болестта) и тя я включва в по-общата рамка на дълбоко хуманното си творчество. Романът може да се разглежда като притча, приказка, готическа история, в която социалното, представено от болестите, бедността, пиянството, е преплетено с вечните теми за опрощението, безсмъртието на душата и изцелителната сила на любовта, която надмогва всички трудности и прегради. Именно неговата многоплановост представлява предизвикателство за преводача и Меглена Боденска демонстрира не само талант и усет към езика, но и задълбочено познаване на авторката, нейното творчество и теми. Сложността на оригинала идва и от необичайната структура, тип „китайска кутия“, в която разказите са поместени един в друг. Меглена Боденска отваря вещо за читателя тези кутии и повествованието се „лее“ непринудено и изтънчено, като предизвиква емоционална реакция и дава множество поводи за размисъл. Разказът за покаялия се грешник е наситен с окултни препратки, за които самата Лагерльоф признава, че я вълнуват, и преводачката ги предава умело и с нужните познания. По превода си личи допълнителната преводаческа работа, която е свършила Боденска, за да може този ключов роман от творчеството на великата писателка (тя самата го определя като любимата си творба) да достигне до читателя в превод от оригинала, тъй като до момента е бил познат в превод, най-вероятно направен от немски. Работата на Меглена Боденска отговаря на най-високите критерии за качество и показва, че тя е достоен продължител на голямата школа на превода от скандинавски езици у нас.

Специална награда за изключително високи постижения:

• Кирил Кадийски – за превода на „Ад“ от Данте Алигиери, издателство „Колибри“;

От гледна точка на българския текст преводът е на брилянтен,
изключително богат съвременен български език, с плавност и звучност
на римите и спазен размер на терцините, с огромно поетическо
въображение и находчивост, с майсторски строеж на стиховете, при които
в значителна степен са избегнати анжамбманите, които са много
капризен похват и понякога силно накъсват ритъма, а понякога, съчетани
с причастия, водят до неразбираемост на текста, но при Кирил Кадийски
там, където ги има, са използвани намясто и допринасят за богатството и
въздействието на стиха. Изобщо поетическата сила и красота на
българския текст се доближават, а може би и са съставна част от
шедьоврите (оригинални и преводни) на поезията, написана на български
език.

Ето защо настоящият превод представлява блестящо пресъздаване
на авторовия текст и по конгениалност се родее с преводите на „Илиада“
от Блага Димитрова по подстрочника на проф. Александър Милев, и с
тези на Шекспир, осъществени от Валери Петров в активни консултации с
проф. Марко Минков. Въпросните преводи на Омир и Шекспир бяха
колосални събития в културния живот през 70-те („Илиада“) и 80-те
години (Шекспир). И оставят незаличима диря в духовното израстване на
поколения читатели.

Книгата е истински шедьовър на книгоиздателското майсторство – с рисунки на Сандро Ботичели, с блестящ предговор на проф. Клео Протохристова и нейни уводни обяснителни думи преди всяка песен, с кратка бележка за автора, с
великолепно оформление както на корицата, така и на вътрешността на
книгата, с калиграфски изписани номера на песните от Костадин
Кокаланов, с твърди корици, отпечатана на великолепна хартия…

• Любомир Илиев – за превода от немски език на романа „Избраникът“ от Томас Ман, изд. „Лист”;

Романът „Избраникът“ от Томас Ман е публикуван през 1951 г. и е последната завършена книга на автора. Той представлява пародия на средновековния текст „Грегориус, или Добрият грешник“ от Хартман фон Ауе, в която се разказва историята на Грегорий, заченат от кръвосмесителната връзка на брат и сестра, а в последствие станал съпруг на собствената си майка. След дългогодишно покаяние той е опростен от Бог и въздигнат до папа. Редица специалисти отбелязват, че забележителното, дори уникалното за немската литература в романа е сътворяването на оригинален език, в който се преплитат архаично и модерно, старите варианти на редица европейски езици, както и древни езици като гръцкия и латинския. Ман описва средновековна история, но я пресъздава модерно, дръзко, разширявайки възможностите на езика до краен предел със словотворчество и архаизиране, „патиниране“, както го нарича в следговора си преводачът Любомир Илиев. Преводът на подобна сложна торба е изключително тежка и отговорна задача, с която Любомир Илиев се е справил блестящо. Не само е открил „залежи“ от съответстваща лексика, но често и сам е прибягвал към словотворчество, което звучи напълно естествено и пълнозначно в контекста на романа. Следва да се отбележи виртуозното предаване на стихотворните части, вплетени в текста, които отговарят на поетиката, търсена от самия автор. Същевременно хуморът, залегнал в основата на пародийността на книгата, е предаден елегантно, ненатрапчиво и остроумно. Личи си доброто познаване и на средновековната епоха и нейната словесност, както и съвестното проучване на християнския канон и терминология, включването на обяснителни бележки, когато е необходимо, но с мярка и уважение към читателя. Отново в следговора Любомир Илиев нарича книгата „празник на езика“ и българската публика би следвало да е благодарна на преводача за таланта и себеотрицанието, с което е претворил романа, за да достигне до нас. С право може да се каже, че това е събитие в българския превод, което заслужава Специална награда за изключително високи постижения.

Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:

• Димитър Атанасов – за превода от португалски език на романа „Лудите от улица „Мазур”“ от Жоао Пинто Коелю, издателство „Лемур“;

Още един роман за Холокоста, който вече толкова десетилетия не спира да изкушава писатели от различни националности и различни поколения. Португалският писател Жоао Пинто Коелю е особено пристрастен към тази тема, близо трийсет години я е проучвал, посещавал е концлагерите и се е запознавал с оцелелите. И трите негови романа, посветени на Холокоста, претворяват художествено част от огромния документален материал, който е натрупал. „Лудите от улица „Мазур” е необикновена и вълнуваща човешка история за този период. Двама възрастни мъже – слепият книжар Янкел и известният писател Ерик в залеза на своя живот, в Париж, се връщат към спомените от своето детство в малко провинциално полско градче и трагичните събития, случили се там и поставили на изпитание приятелството, любовта и съвестта им. Преводачът Димитър Атанасов е успял да предаде тази невероятна човешка история и да постигне вълнението, с което е заредена.

Преводът на книгата е направен професионално и добросъвестно; с верен усет за българския език и неговите регистри е постигната емоционалната атмосфера на повествованието, пластичността и релефността на описанията. Постигнато е внушението на романа и посланията на писателя. Изобщо се усеща увереният преводачески почерк и е трудно да се познае, че става дума за дебют.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

• Албена Бакрачева – за превода от английски език на книгата „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо, издателство „Кръг“;

Както пише самата преводачка в послеписа си: „Кейп Код“ е последната книга на Хенри Дейвид Торо (1817-1862). Първите две – „Седмица по реките Конкорд и Меримак“ (1849) и „Уолдън“ (1854) животът му позволява да види публикувани; вторите две – „Мейнските гори“ и „Кейп Код“ – излизат посмъртно, съответно през 1864 и 1865 г.“

Това не са пътеписи, а философско пресъздаване на природата сама по себе си. Природа, притежаваща самостойна ценност, а също своя динамика, красота, многообразност на формите и вътрешен живот, обикновено недостъпен за множеството хора. Книгите на Хенри Торо са природоцентрични (не наричаме този жанр „натурализъм“, както би подхождало, защото терминът означава нещо съвсем друго), и се родеят с такъв своеобразен жанр като анималистиката. За този жанр поне имаме български постижения със световно измерение – произведенията на Емилиан Станев. Но едно е да описваш животинския свят, който като че ли носи душа, близка до човешката, друго – природата, която като че ли няма такава. Всъщност връзката е в антропоцентризма на автора, който неизменно присъства и който осмисля многобройните пейзажи и движещата се природа.

Хенри Дейвид Торо пресъздава един свят, изискващ наличието на други сетива или най-малкото – на изключително развити сетива. Без подобна сетивност всеки превод би бил тромав и скучен. Дали Албена Бакрачева е по природа с такива сетива, или ги е придобила с продължително вглеждане в текстовете на Хенри Торо, не знаем, но фактът е, че преводът ѝ е адекватен на оригинала. При това трябва да се има предвид времевото отстояние от век и половина, че дори повече, съвършено различните реалии в сравнение с нашите, и все пак книгата не се усеща като чужда и далечна. Антропоцентризмът е неразривно свързан с природоцентризма. Наистина отлична преводаческа работа!

• Катя Диманова – за превода от испански език на автобиографичния роман „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса, издателство „Колибри“;

Варгас Льоса е Нобелов медалист, удостоен с тази най-престижна награда през 2010 г., един от най-талантливите писатели на Латинска Америка наравно с Габриел Гарсия Маркес и Карлос Фуентес. „Зовът на времето“ действително е интелектуалната автобиография на автора, в която той честно и безкомпромисно проследява десетилетното криволичене на своите убеждения, издаващо душа, жадна за истината. От революционното левичарство и кубинската революция той преживява огромно развитие благодарение текстовете на такива колоси като Адам Смит, Хосе Ортега-и-Гасет, Фридрих фон Хайек, Реймон Арон, Карл Попър и др., за да навлезе в друга мисловна сфера, където властва индивидът, а не групата или народът. Става дума, както казва самият автор, за преминаването от „пропитите с марксизъм и Сартриански екзистенциализъм младежки години към либерализма в зрялата възраст.“

За да преведе подобен текст, преводачът трябва да притежава адекватни знания, понятиен апарат и мисловна широта. Нишката на текста, преминаваща през различни епохи, теории, страни и свързаните с тях политически и интелектуални страсти, изисква подобна страст и от нагърбилия се да предаде всичко това на български. За щастие преводът е адекватен, професионален и отговорен към оригиналния разказ и стила на автора. Той има и допълнителното качество да е достъпен и разбираем за българския читател. Имаме пред себе си увлекателно четиво, което звучи като написано на български, а не като превод – едно безспорно забележително постижение на преводачката.

• Крум Крумов – за превода от полски език на книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;
• Силвия Борисова – за превода от полски език на Нобеловата лекция на авторката в книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;

Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература през 2018 г. Творчеството ѝ е богато и разнообразно: разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия. Книгата „Чувствителният разказвач“ включва 11 философски есета и Нобеловата лекция на авторката, на която е кръстена и самата книга.

Произведението на Олга Токарчук е много сложно и разнопланово, изисква задълбочен прочит и активно вникване в материята. Това е дълбока, интелектуална и модерна философия. Както казва Георги Господинов в своя предговор, озаглавен „Да разказваш другия“, „това е книга цялостна и свързана, която те хваща от първата страница и те води до последната. Усещането накрая е наистина за прекосяване на времена и пространства, за перипатетическо изживяване…“

Задълбочавайки се в тези наистина необикновени текстове, журито единодушно реши, че преводът се отличава с богат арсенал от изразни средства, удачни преводни трансформации, предава смисъла и запазва духа на оригинала. Преводачите показват отлично познаване на културните понятия, които са предадени адекватно и логично на български език, справят се с многозначността на посланията, намират точните думи за отразяване на незнаещата граници мисъл на авторката.

Специална награда за изключително високи постижения:

• Дейвид Мосъп – за превода от български на английски език на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ от авторски колектив на български учени с научен ръководител акад. Георги Марков, издателство „ТАНГРА“;

Ако за предишните книги от изключително значение е било съпреживяването и богатият арсенал от артистични изразни средства, то тук най-важното е било максимално точното предаване на строго научния стил.

Авторът се е справил отлично с това. Предал е адекватно цялата научна терминология на оригинала, постарал се е да предаде точно всички имена (лични, топоними и др.), както и българските, балканските и европейските реалии. Макар книгата да излиза в момент на много обтегнати отношения между България и Македония и на големи национални страсти, тя се характеризира с научна почтеност и сдържаност. Какъвто е и преводът.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

• Иван Димитров Тотоманов  – за обогатяването на българската култура с превода на значими произведения на руската и рускоезичната проза от ХХ и ХХІ век;

Името на Иван Тотоманов е познато от десетилетия на всички, които се интересуват от рускоезичната литература, неговата работа е образец за преводаческо майсторство. Той е задълбочен познавач на съветската и руската действителност и литература от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век и претворява значими и многопластови произведения прецизно, с езиково въображение, навлизайки в дълбините на родния ни език и разширявайки неговите хоризонти.

Благодарение на вдъхновените преводи на Иван Тотоманов българската култура се обогатява с произведения на Константин Балмонт, Владимир Войнович, Велимир Хлебников. Йосиф Бродски, Виктор Ерофеев, Виктор Пелевин, Владимир Сорокин и много други. Иван Тотоманов е известен и работата си като редактор, с неизменната си подкрепа и разбиране към всички преводачи, с които работи, и особено – към по-младите. Смятаме, че колегата ни Иван Тотоманов по достойнство е заслужил наградата за цялостна дейност на Съюза на преводачите в България като признание за големия му талант и дългогодишната му работа в полето на превода.

• Нейчо Иванов Тодоров – за неговия професионализъм и за дългогодишната му висококвалифицирана работа като синхронен преводач и по повод неговия юбилей.

• Олга Костова Стоянова – за нейната дългогодишна висококвалифицирана работа като синхронен преводач и като преводач в ефир и по повод нейния юбилей.

• Прокопи Прокопиев Андреев – за цялостната му преводаческа дейност на специализирана научна и техническа литература на английски език и по повод неговия 80-годишен юбилей.

ПОЧЕТНА ГРАМОТА на Съюза на преводачите в България:

• Людмила Григорова (посмъртно) – за особено големи заслуги за развитието на теорията, историята и критиката на превода в България.

За обективната и проникновена оценка на високата българска литература, отразена в огледалото на западноевропейските литератури; за изграждане на образа на българския и чуждия писател в областта на сравнителното литературознание; за нейните статии, монографии и книги като: „Творецът и неговият двойник (Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през ХІХ и ХХ в.)“, „Автобиографизъм и творчество“, „Драма на парадокса (Оскар Уайлд в българския контекст)“, „Димитър Димов: La femme moderne (Български и европейски паралели)“, посветени на авторството, превеждането и голямото вписване на чуждата литература в тъканта на родната; за нейната академична преподавателска дейност на англицист.