Предлагаме откъс от романа “Химера” на Джон Барт в превод на нашата колега Надежда Розова. Романът е скорошно издание на Лист”.

Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета The Literature of Exhaustion и The Literature of Replenishment, където определя литературния реализъм и отчасти модернизма като „изчерпана“ традиция, а собствените си произведения – според мнозина самата постмодернистична сърцевина, нарича „романи, които имитират формата на романа, написани от автор, който имитира ролята на автор“.

Барт владее до съвършенство техниката на метапрозата – проза, която непрекъснато напомня на читателя какъв е реалният й статут, тоест, че е произведение на изкуството. Известен е с умението си виртуозно да играе с текста, да въвлича и читателя в диалога и да го превръща в част от повествованието. Всъщност романът „Химера“ (за който е удостоен с Националната литературна награда на САЩ за 1973 г.) е истински метароман: роман за собственото си създаване. Героите притежават върховно, почти сковаващо самосъзнание, те съзнават, че разказват разкази в разказите. Понякога дори е трудно да се определи коя е по-голямата рамка и кои са по-малките вмъкнати текстове. Самият Барт се появява лично (като джина, като Джером Брей). Част от историите повтарят мотиви и дори изречения от по-ранни негови произведения. Белерофонт дори се превръща в страниците на собствената си история, доплувала в блатата на Бартовия Мериланд.

Джон Барт не крие, че въображението му намира сложността за усладителна, затова в най-експерименталната си книга – сборника с кратка проза „Изгубени в залата на смеха“ (1968) – се посвещава на решаването на конкретна формална задача: да напише разказ под формата на лента на Мьобиус; да разработи модел за писател, който пише за писател, който пише за…; да изгради най-дългата възможна поредица „разказ в разказа“ и т.н.

Романът „Химера“ пък се състои от три новели („Дунязадиад“, „Персеида“ и „Белерофонтиада“) с дълбоки корени в митичното повествование. Въздействието и подредбата на трите части напомнят едноименното огнедишащо чудовище – с лъвска глава, тяло на коза и опашка на змия. В текста реалният свят на бъдещето нахлува в света на митичното минало и някогашните истории черпят съдържание от предстоящите, утвърждава се преобразяващата способност на словото, а срещата между идеалния разказвач и идеалния читател се превръща в магичен и съзидателен любовен акт.

Continue reading →

Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.

Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г., и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието, се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.

Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.

Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище.

Приложение: Експертно становище на д-р Гергана Фъркова-Ангелова

Предлагаме откъс от есеистичната книга на Дубравка Угрешич “Европа в сепия” в превод на нашата колега Жела Георгиева. Книгата е предстоящо издание на “Панорама”. Художник на корицата е Капка Кънева.

Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич – “Европа в сепия”, е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде  изненадан от умението й да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го заразява със своята меланхолия, но и гняв и ярост, ирония и хумор спрямо  абсурдите в заобикалящия ни свят.

Continue reading →