През юли месец тази година нашият колега Огнян Стамболиев навърши 70 години. Желаем му здраве, все така нестихваща енергия, много радости и удовлетворение от литературните и преводаческите му занимания!
Публикуваме текста на проф. д-р Румяна Каракостова от БАН по повод юбилея.
Имаме честта и удоволствието да споделим, че нашият колега Петко Хинов бе удостоен с 11-та поред годишна Награда за особен принос към китайската книга.
Наградата за особен принос към китайската книга е национална награда на КНР, учредена през 2005 г. с цел признание на чуждестранни преводачи, писатели и издатели, които имат принос към запознаването, превода и разпространението на китайски книги, както и заслуги за културния обмен между Китай и техните страни.
Церемонията по награждаването се е провела на 22-ри август по време на международния книжен панаир в Пекин.
Честито!
Повече за наградата можете да научите от личния блог на Петко Хинов.
В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 28 юли 2017 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.
Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия). Документите се изпращат по електронната поща на следните адреси: office@bgtranslators.org и panoramapublishers@gmail.com.
Краен срок за подаване на документи – 30 септември 2017 г.
Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои в първата половина на октомври 2017 г.
Главният редактор отговаря за:
Уважаеми доц. Генов,
От името на Управителния съвет и на Комисията по прфесионална етика на Съюза на преводачите в България, изразявам нашето недоумение във връзка с недопустимото представяне на значителна част от предговора на г-жа Яна Букова към книгата „Стихотворения“ от Гай Валерий Катул (изд. „Стигмати“, 2009, 5–19) като Ваш авторски текст в личния Ви блог. Освен това, Вие съпровождате теоретичния текст за Катул с няколко стихотворения в превод на г-н Борислав Георгиев (но в случая посочвате името му), докато талантливият и новаторски превод на стиховете на големия римски поет в посоченото издание също е дело на г-жа Букова. Това прави заслугите ѝ за българската рецепция на Катул и на античната поезия като цяло особено значими. Доц. Генов, Вие сте познат сред академичната и преводаческата колегия като дългогодишен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, който познава добре първичната и вторична литература на български език в тези области. Както Ви е известно, научните текстове следват принципа на цитирането и позоваването на чуждия творчески и изследователски труд. Затова, доц. Генов, в качеството си на професионално-творческа организация, сред чиито основни цели е защитата на авторските права, Ви призоваваме да отстраните незабавно от блога си текста на Яна Букова за Катул или, ако авторката е съгласна, да сложите незабавно под нейния текст нейното име като автор.
С уважение: доц. д-р Иво Панов, Председател на СПБ
София, 20.07.2017 г.
Тигре, тигре,
кой коварно зачерта
твойта дива красота!
Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.
Малко след като се запозна с прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.
Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.
У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews.
Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.
На нас, преводачите, ни остава да му благодарим за тази негова констатация и да заявим, че СПБ ще продължи да осъжда всяка установена злоупотреба с преводи на колеги, чиито текстове се използват, без преводачът да получава дължимото морално и парично възнаграждение. Подобни практики са недопустими и не бива да бъдат толерирани в общественото пространство.
Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.
УС на СПБ