Tag Archives: отворено писмо

Творческият сектор призова България за солидна подкрепа към предложената от ЕП регулация на изкуствения интелект

Дванадесет творчески организации в България, представляващи музикални, аудио-визуални, литературни автори, артисти-изпълнители, художници, писатели, преводачи, книгоиздатели, музикални и филмови продуценти и професионални фотографи,  се обединиха в призива си България да подкрепи предложението на Европейския парламент за въвеждане на задължения за прозрачност и отчетност в обсъждания в момента проект за Регламент за изкуствения интелект. По този начин ще се гарантира законното използване на съдържание, защитено от авторски и сродни права.


Творческият сектор застава зад предложението на ЕП на компаниите, разработващи или внедряващи системи, свързани с изкуствен интелект, да бъде вменено задължение за прозрачност и строга отчетност на използваните за „обучение“ на тези системи произведения или други защитени обекти. Компаниите ще трябва да  водят подробна документация, достъпна до носителите на права.


Българските творци са на мнение, че изкуственият интелект и ефективната закрила на авторските и сродните права не се взаимоизключват, а могат да работят в симбиоза. Те вярват, че изкуственият интелект има голям потенциал да играе роля на инструмент за подпомагане на творческия процес, но е от изключително важно значение Регламентът не само да създаде адекватна рамка, стимулираща иновациите в областта на изкуствения интелект, но и да гарантира, че той се развива по начин, който е отговорен и устойчив за творците и творческите индустрии. 


Затова те излязоха с отворено писмо, призоваваща българските институции да заемат категорична позиция в полза на предложението на Европейския парламент по време на провеждащите се в момента тристранни обсъждания. 

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература. Прилагаме текста на писмото по-долу заедно със събраните до момента подписи.

Ако сте преводач на художествена литература или хуманитаристика и желаете да подпишете Отвореното писмо, моля, пишете на pismo10.42@gmail.com с двете си имена и езиците, от и на които превеждате.

Преводачите на художествена литература осъзнават отговорността наравно с издателите да се грижат за родния си език и литература чрез качествени, грамотни и верни на оригинала издания, да вдъхват живот на културната връзка на България със света. Но в последното десетилетия условията им за работа се влошават все повече, което води до отлив от професията и спад в нивото на превода. За да се преобърне тази обезпокоителна тенденция, са нужни солидарни усилия от всички заинтересовани страни – преводачи, издатели, включително държавни институции и ангажирани организации.

Първата стъпка вече е факт: намаляването на ДДС на 9% от 2020 година дава глътка въздух на книгоиздаването в ситуация на криза и нарастваща инфлация. Но тя не е достатъчна. Като следваща стъпка преводачите заявяват, в съгласие с добрите практики на европейските си колеги, че ще работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница и само с договори за отстъпване на авторското право, както и че НЯМА да работят с издателства, които налагат т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се създала възможност да се гарантира по-високо качество на превода и по-голяма видимост на преводачите, като същевременно им се осигурят нужните условия за работа и живот.

10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,

Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.

Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“. 

Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.

Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно… Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност. 

Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.

Continue reading →

Отворено писмо до АБК

Уважаема госпожо Алексиева, 

Водени от убеждението, че партньорството между нашите организации е най-добрият път за постигане на общата ни цел за развитие на книгоиздаването в България, бихме искали да представим на вашето внимание няколко наболели въпроса от ключово значение за бъдещето на всички нас. Вярваме, че с общи усилия натрупалите се проблеми могат да бъдат преодолени и чрез плодотворно сътрудничество да поставим основите на един по-здрав икономически и много по-богат книжен сектор.

На първо място, обръщаме се към Вас във връзка с редица сигнали на преводачи (не само членове на СПБ) за недопустими злоупотреби от страна на някои издатели. Българското законодателство ясно регламентира отношенията издател-преводач, като в ЗАПСП е отделено специално внимание на издателските договори (Глава седма, раздел II), каквито по същество се явяват и договорите, които сключва издателят с преводача. Въпреки това зачестяват опитите на некоректни издатели да налагат сключването на договори по чл. 42 от ЗАПСП и така на практика лишават преводача от всички права върху труда му с изключение на неотчуждимото право на признаване на авторството. Едва ли е нужно да се отбелязва, че налагането на договор по чл. 42 от ЗАПСП представлява грубо нарушение на Етичната харта на българските книгоиздатели, книгоразпространители, литературни агенти, библиотеки и преводачи. Във връзка с това призоваваме АБК да вземе отношение по този казус в най-кратки срокове, като потвърди не само на думи, а и на дела записаната в Етичната харта решимост за спазване на конституцията, законите на страната и принципа на зачитане на правата на участниците в книжния сектор.

Натискът, който понякога издателите упражняват върху преводачите от позицията на силата, е отчетен и в Директива 2019/790 на ЕП и на Съвета, която, както знаете, предстои да бъде въведена в българското законодателство до няколко месеца. СПБ участва в консултациите по изготвянето на промените в ЗАПСП и с радост можем да отбележим, че позициите ни бяха посрещнати с нужното внимание в работната група към Министерство на културата (становището ни е налично на сайта на Министерството на културата). Като отчита неизбежната неравнопоставеност между издателите и преводачите, както и необходимостта от по-справедливо възнаграждение за създателите на културни продукти, Директива 2019/790 отваря широко вратите за установяване на нов модел на отношения между издателите и преводачите, включително колективно договаряне на минимални възнаграждения. Ще се радваме да обсъдим тези възможности и с общи усилия да начертаем план с конкретни стъпки за тяхното осъществяване, което би гарантирало развитието на богата книжовна култура и качествено образование в България. 

И накрая, бихме искали да ви поканим да се присъедините към международната кампания за посочване на името на преводача във всички материали, свързани с преведеното от него произведение (вж. например кампанията на ЕСАЛП). Това би допринесло за повече видимост на преводаческия труд, а това е първа стъпка към оценяването му по достойнство и повишаването на престижа на професията, а оттам и на качеството на преводаческата работа. 

Потвърждаваме още веднъж готовността си да работим заедно в името на общите ни цели. 

С уважение,

УС на СПБ

Отворено писмо до доц. Гено Генов

Уважаеми доц. Генов,

От името на Управителния съвет и на Комисията по прфесионална етика на Съюза на преводачите в България, изразявам нашето недоумение във връзка с недопустимото представяне на значителна част от предговора на г-жа Яна Букова към книгата „Стихотворения“ от Гай Валерий Катул (изд. „Стигмати“, 2009, 5–19) като Ваш авторски текст в личния Ви блог. Освен това, Вие съпровождате теоретичния текст за Катул с няколко стихотворения в превод на г-н Борислав Георгиев (но в случая посочвате името му), докато талантливият и новаторски превод на стиховете на големия римски поет в посоченото издание също е дело на г-жа Букова. Това прави заслугите ѝ за българската рецепция на Катул и на античната поезия като цяло особено значими. Доц. Генов, Вие сте познат сред академичната и преводаческата колегия като дългогодишен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, който познава добре първичната и вторична литература на български език в тези области. Както Ви е известно, научните текстове следват принципа на цитирането и позоваването на чуждия творчески и изследователски труд. Затова, доц. Генов, в качеството си на професионално-творческа организация, сред чиито основни цели е защитата на авторските права, Ви призоваваме да отстраните незабавно от блога си текста на Яна Букова за Катул или, ако авторката е съгласна, да сложите незабавно под нейния текст нейното име като автор.

С уважение: доц. д-р Иво Панов, Председател на СПБ

София, 20.07.2017 г.