На третия семинар за превод на унгарска литература, ориентиран към младите преводачи, участниците превеждаха откъси от романа „Сляпата маймуна” на младия унгарски писател Болдижар Фехер, носител на наградата Марго за дебют през 2019 г. Семинарът се състоя от 17 до 23 февруари в прекрасните условия, които предоставя Къщата за превод в Балатонфюред. Тя функционира от 1998 г., започва работа след близо тригодишна подготовка, неин основен мотор е Петер Рац, преводач и поет, за когото Фондация „Унгарска къща за превод” става смисъл на живота.

В семинара към участниците от предишни години Елица Климентиева, Лилия Дулева, Виктория Андонова и Зорница Виденова, се присъединиха за пръв път Георги Ангелов, Виктория Цанова, Катерина Георгиева и Далия Георгиева. Те бяха подбрани с препоръката на Ирен Банди, унгарска лекторка в СУ „Св. Климент Охридски”.

По време на семинара ни посети писателят Болдижар Фехер, който разказа за себе си и за своя роман, а участниците му зададоха конкретни въпроси във връзка с текста. Гост ни беше и Манол Пейков от издателство „Жанет45”, който разказа за своите издателски виждания, за избора на автори и на преводачи, с което да въведе младото поколение в професията, нейните трудности и очарования. Разговорите с преводача Манол Пейков също бяха много интересни и вълнуващи.

В задачите на участниците в семинара бе и преводът на едно стихотворение от утвърдения унгарски писател Имре Оравец.

Светла Кьосева – преводач, ръководител на семинара

Предлагаме превода на Виктория Андонова на откъса от романа „Сляпа маймуна“ на Болдижар Фехер и превода на Георги Ангелов на стихотворението „Доклад за състоянието на щастието“ на Имре Оравец, любезно предоставени ни от Светла Кьосева.

Светлината като едно от чудесата на света

„Светлина, повече светлина!”

Й. В. Гьоте

Има ли нещо по-красиво от вярата в чудесата? Тази способност, която ни прави по-добри, закодирана само у някои от нас, в мечтателите, не може да не подлежи на възпитание, тъй както на възпитание подлежат и чувствата („Възпитание на чувствата” – Г. Флобер), без които вярата в чудесата би била невъзможна. С тази вяра човек се чувства пълноценен от най-ранно детство, когато навън бушува зимната стихия, а малкото дете заспива с красивата приказка за чудесата. С вярата в чудесата човек не само се различава от животинския свят, но и укрепва своите емоции, надежди, стремления и съпротивителни сили за срещата с реалния живот, която често е дълбоко драматичен и дори трагичен сблъсък .

Книгата „Поеми на светлината” – избрани стихове на Лучиан Блага в превод на известния наш преводач Огнян Стамболиев в поредицата „Поетичен атлас” на издателство „Авангард принт”, се открива със стегнат, но достатъчно богат и аналитичен предговор от преводача. Лучиан Блага (1895-1961), наричан „бащата на модерната румънска лирика”, поет, драматург, публицист, преводач и философ, един от най-ярките европейски писатели на XX век, е роден в красиво трансилванско село с име на сълза, Ланкрам – от „лакрима”. Той завършва институт по теология и педагогика в Сибиу, получава докторска степен във Виена, чете курс по философия на културата като университетски преподавател и член на Румънската академия, стъпва и на дипломатическото поприще. Continue reading →

Преводачът Огнян Стамболиев разговаря с преводачката Дора Янева-Медникарова по повод 70- годишния й юбилей

Дора Янева- Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски и автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас, са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „естонската Ана Ахматова”, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, от Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, неин е първият превод на български на Мика Валтари (Нобел, 1965г.)

Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка и мъхеста брада” от Ено Рауд, вписан в списъка на Ханс Кристиан Андерсен за съвременни разказвачи, отдавна е в българските читанки и претърпя четири издания от 1980 година насам.

Член е на Съюза на преводачите в България, който през 2014 г. я удостои с награда за цялостна творческа дейност за преводите ѝ на поезия, проза и драматургия от естонски, фински и руски и за дейността й като заклет преводач.

Дора Янева е и поетеса и журналистка, автор на шест стихосбирки и много стихове в печата, а също и на две пиеси.

– Уважаема Дора Янева, да започнем с началото. Учихте в русенското земеделско училище в „Образцов чифлик”, първото у нас, после икономика в Свищовската академия, работихте като програмист в родния Русе, а станахте преводач, при това известен и ценен.

– Всичко е любов към труда и човека. имах много благородни учители и изключително човечни колеги. Човекът никога не е сам. Изкуството ни дава сили да живеем смислено. А любовта към природата е неизчерпаем извор на висши помисли и вселенска мъдрост.

– Посветихте се на един от най-трудните езици в света и го научихте, без да следвате филология в Талин. Не е ли подвиг това? Continue reading →