Преводачът Огнян Стамболиев разговаря с преводачката Дора Янева-Медникарова по повод 70- годишния й юбилей

Дора Янева- Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски и автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас, са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „естонската Ана Ахматова”, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, от Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, неин е първият превод на български на Мика Валтари (Нобел, 1965г.)

Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка и мъхеста брада” от Ено Рауд, вписан в списъка на Ханс Кристиан Андерсен за съвременни разказвачи, отдавна е в българските читанки и претърпя четири издания от 1980 година насам.

Член е на Съюза на преводачите в България, който през 2014 г. я удостои с награда за цялостна творческа дейност за преводите ѝ на поезия, проза и драматургия от естонски, фински и руски и за дейността й като заклет преводач.

Дора Янева е и поетеса и журналистка, автор на шест стихосбирки и много стихове в печата, а също и на две пиеси.

– Уважаема Дора Янева, да започнем с началото. Учихте в русенското земеделско училище в „Образцов чифлик”, първото у нас, после икономика в Свищовската академия, работихте като програмист в родния Русе, а станахте преводач, при това известен и ценен.

– Всичко е любов към труда и човека. имах много благородни учители и изключително човечни колеги. Човекът никога не е сам. Изкуството ни дава сили да живеем смислено. А любовта към природата е неизчерпаем извор на висши помисли и вселенска мъдрост.

– Посветихте се на един от най-трудните езици в света и го научихте, без да следвате филология в Талин. Не е ли подвиг това? Continue reading →

Октавиан Палер, “Живот на една гара”, роман, превод и предговор Огнян Стамболиев, изд. „Г. Либрис”, С., 2019.

С алегоричния роман „Живот на една гара”, Октавиан Палер (1927–2007) прекъсва своята интересна и ценна поредица от реалистични опуси („Сърдечни полемики”, „Въображаеми писма”, „Дон Кихот на Изток”, „Защитата на Галилей, „Автопортрет в счупено огледало”) и се насочва към жанра на екзистенциалния роман- есе. Като размишлява върху съдбата на човека в съвременния свят и смисъла на живота, той се обръща към литературата на абсурда и продължава търсенията на своите именити предшественици: Франц Кафка („Процесът”), Албер Камю („Чумата” и „Погнусата”), Дино Будзати („Татарската пустиня), Йожен Йонеско („Носорозите”), Самюел Бекет („В очакване на Годо”).

От друга страна, фактът, че това е извършено с конкретна цел, в случая завоалирана, заради жестоката цензура в Румъния, критика на тоталитарното комунистическо общество от най-страшните години за северната ни съседка през ХХ век, цинично назовани от диктатора Чаушеску „Златната епоха”, му отрежда достойно сред неколцина от неговите колеги – автори на подобни романи: А. Е. Баконски („Черната църква”), Бужор Неделкович („Вторият пратеник”), Йон Йеремия („Гъливер в страната на лъжите”) и познатия у нас Йон Дезидериу Сърбу („Адио, Европа!”). Continue reading →

Антологията „Ята сред безкрая“ е ново издание на „Стилует“. Съставителството и преводът са дело на Иванка Павлова и Николай Тодоров, които представят книгата по следния начин:

Настоящата антология е опит да се обхванат всички открояващи се автори за период от близо два века и половина с поне по едно значимо стихотворение.
Предимство имат по-малко познати или непревеждани произведения, но са включени и нови преводи на емблематични творби, като някои творци присъстват с повече текстове – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Евгений Баратински, Александър Блок и др. Главна цел на съставителите е да се очертае руската поетическа мисъл в нейните динамика, пъстрота и разнообразие, макар мнозина от подбраните автори да остават слабо познати в България, а неколцина да са напълно забравени.
В миналото историческият контекст често се е оказвал подвластен на мъгляви обобщения, неточни оценки и идеологически залитания. Времевата дистанция спрямо подбраните произведения спомага да се подходи с по-голяма критическа яснота към силно въздействащия канон, който те изграждат.

Предлагаме няколко стихотворения от антологията.

АЛЕКСАНДЪР С. ПУШКИН

* * * …

Аз помня онзи миг прекрасен:
пред взора ми яви се ти –
на красотата образ ясен,
мираж с божествени черти.

Сред горестите безнадеждни,
в света на шумна суета
си спомнях думите ти нежни,
сънувах твойта красота.

Но мина време. Дял метежен
разсея прежните мечти.
Забравих аз гласа ти нежен
и ангелските ти черти.

И в мрачното ми заточение
течаха ден след ден едвам –
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без любовен плам.

Но стресна се от сън душата:
пред мене пак яви се ти –
ваяние на красотата,
мираж с божествени черти.

Заби сърцето в упоение:
възкръснаха като в жив храм
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и любовен плам.

1825

Превод Иванка Павлова

Continue reading →