Tag Archives: гръцка литература

Здравка Михайлова с наградата „Дедалос“

Атинският вестник „То Вима“ съобщи в публикация на 18 октомври със заглавие „Обнародвани бяха големите награди на Съюза на писателите“:
„Днес бяха обявени наградите на Съюза на гръцките писатели. С тазгодишните награди „Дидо Сотириу“ (на името на известната гръцка писателка, авторка на, наред с други заглавия, и на романите „Мъртвите чакат“ и „Окървавени земя„ (превод на български Г. Куфов) и „Дедалос“ (по името на героя от романа „Одисей“ на Дж. Джойс Стивън Дедалус) са удостоени, съответно, неоелинистът Янис Далас и българката преводачка Здравка Михайлова.

Представянето на победителите и церемонията по връчването на наградите ще се състаоят в четвъртък, 21 ноември, 18:30-21:00 ч., в зала „Андонис Трицис“ на Културния център към Атинската община (бул. „Акадимиас“ 50). На същото събитие Съюзът на писателите ще посрещне новоприетите си членове и ще представи календара си с авторски текстове за 2020 г. на тема «Литература и революция: 1821-2021» по повод 200-годишнината от Гръцката национална революция.

Покана за среща с гръцкия автор Макис Цитас

На Детския фестивал на книгата в НДК (28 май-2 юни) ще бъде представена детската  книга на Макис Цитас “Бездомният Костас” (изд. “Изида”, прев. Здравка Михайлова). Представянето на „Бездомният Костас” е в НДК на 28 май, 13.00-13.45 ч. Заповядайте!

Макис Цитас е познат на читателската публика у нас с българското издание на романа му “Бог ми е свидетел”, отличен с Европейската награда за литература (2013), (изд. Изида, 2017, прев. Здравка Михайлова), което бе представено в София и Пловдив.

Излезе и сборник с негови разкази „Облечи си жилетката” (изд. “Персей”, прев. Здравка Михайлова). Разказите скицират съвременния живот в Гърция, а героите, които срещаме тук, са въплъщение на балканската душевност в цялата ѝ разнообразна палитра и всеки от нас с лекота би могъл да се разпознае в тях.

Диригентът, на когото предстои концерт в Литва, но е неизменно преследван от притеснението на майка си, че е зиморничав и задължително трябва да си облече жилетка, за да не се разболее. Бабата, която всеки ден е пребивана и обиждана от семейството си и решава сама да търси справедливост за мъките си, макар и никой да не ѝ вярва. Мария, която от десет години планира погребението на все още живия си мъж. Пати и Такис, които намират един в друг временна разтуха от света на задълженията, неуморната работа, недостига на пари и трудно постижимите мечти. Тъжната Евгения, която не е приета от нито един манастир и не може да реализира призванието си да бъде монахиня. Убиецът Кицос, който се изповядва пред свещеника не защото изпитва вина за убийството на съпругата си, а защото му липсва селската идилия. Различни герои, различни съдби, различни сюжети – ту тъжни, ту забавни, ту чудати – всички те се напасват помежду си като парчета от един и същ сложен пъзел, за да образуват в крайна сметка една многопластова картина на гръцката действителност.