«Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал» на Жак Дерида е фундаментален труд за съвременната философия. В него Дерида се опитва да отговори на въпроса: «накъде отива марксизмът?», след разпадането на социалистическия блок и установяването на световната хегемония на неолиберализма, и във връзка с това разглежда проблемите за посмъртното съществуване изобщо, темите за живота и смъртта, както и онова, което съпровожда смъртта в представите на живите – призраците, фантомите, духовете.

Преводът е дело на Михаил Събев и Тодорка Минева. Книгата е наскоро издадена от “Рива”. Предлагаме откъс от първа глава. 

Continue reading →

Още един голям румънски писател проговаря на български

Поезията и драматургията на Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев.

проф. д-р Александър Шурбанов

В едно интервю, дадено на българския преводач Огнян Стамболиев няколко месеца преди смъртта си през август 1996 г., известният румънски поет Марин Сореску казва:

„Ние сме всъщност толкова близки, от един корен, разделят ни само езиците, които имат и доста сходни неща, а не се познаваме. И това е т. нар. провинциален комплекс на по-малките народи. Да гледат към т. нар. големи на Запад, а да не виждат онова, което е до тях. А нерядко то е по-интересно и стойностно. Затова мисля, че трябва да се опознаем отблизо, както е било в миналото, през 19 век, когато българи и румънци са били по-близо и реално без граница (делил ни е само Дунава, а не безполезни граничари и алчни митничари!).”

Слава богу, през последните години работа в тази посока се върши, но тя не е организирана в рамките на някаква междунационална програма, както предлага в същия разговор самият Марин Сореску, а лежи изцяло върху раменете на отделни ентусиасти, посветили живота си на една толкова значителна, но всъщност лична кауза.

Continue reading →

„Физика на тъгата“ е абсолютно гениална във всяко едно отношение… става въпрос за нещо повече от чиста литература …. не роман, а същинска поезия“ .
Така испанското литературно списание OcultaLit описа романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, издаден на испански език в превод на Мария Вутова и Андрес Барба и представен тази есен в Мадрид и Сеговия.

На 18 декември Институт Сервантес организира  в Литературен клуб “Перото” дискусия  за испанския превод на „Физика на тъгата“. Заедно с автора Георги Господинов и преводачката на книгата Мария Вутова разговаряхме за прочита, публиката и превода на “Физика на тъгата” в Испания. В разговора взеха участие Лиляна Табакова и Теодора Цанкова. Запис можете да видите на сайта на Artlive.

Публикуваме анкетата на Емил Басат с Мария Петкова в легендарната му рубрика “Клуб Пикуик” по случай 80 годишния юбилей на преводачката.

Мария Петкова е родена на 11.11.1938 г. в сърцето на Родопите – в с. Райково, сега централен квартал на гр. Смолян.

Завършва с отличие известната Райковска гимназия „Васил Левски”.

През 1962 г. завършва руска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Още през студентските години проявява интерес към изкуството на превода и оттогава, където и да работи – като преподавател по руски език или като  писмен и устен преводач в сферата на туризма и външната политика – неотлъчно я съпътства любовта към художествения превод. През 1977 г., след едногодишна специализация в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”, започва да превежда, освен от руски, и от украински език. От двата езика е превела близо 30 книги на руски и украински писатели, някои от тях преиздавани два и повече пъти (мемоарите на първата в света жена дипломат Александра Колонтай „Из моя живот”, историческият роман на украинския писател Павло Загребелни „Роксолана” и др.).

От 2003 до 2010 г. е председател на Съюза на преводачите в България.

 Ето част от преводите ѝ:

І. ПРЕВОДИ НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТ. И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

1. РОДРИГО РОХАС. НЯМА ДА ПАДНЕМ НА КОЛЕНЕ (разказ на затворник на чилийската хунта). ”Партиздат”, София, 1976 г., 111 стр., превод от руски
2. Е. А. БАГРАМОВ.  КПСС – ПАРТИЯ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИ–ЛЕНИНЦИ. ”Партиздат”, София, 1975 г., 126 стр., превод от руски (с Е. Тодорова)
3. АЛЕКСАНДРА КОЛОНТАЙ. ИЗ МОЯ ЖИВОТ. Спомени и дневници. ”Партиздат”, София, 1977 г., 440 стр., превод от руски език
4. ЕВГЕН ГУЦАЛО. РАЗКАЗИ – в сборника ”ЗОВ”, изд. ”Народна култура”, София, 1979 г., превод от украински език
5. ЕВГЕН ГУЦАЛО. РАЗКАЗИ – в сборника ”КАКВО ЗНАЕМ ЗА ЛЮБОВТА”, изд. ”Народна култура”, София, 1979 г., превод от украински език
6. АЛЕКСАНДРА КОЛОНТАЙ. ИЗ МОЯ ЖИВОТ. Спомени и дневници. ”Партиздат”, София, 1980 г., 448 стр., превод от руски език
7. ПАВЛО ЗАГРЕБЕЛНИ. ЛЪВСКО СЪРЦЕ – хумористичен роман за украинското село. ”Партиздат”, София, 1982 г., 380 стр., превод от украински
8. ЕВГЕН ГУЦАЛО. РАЗКАЗИ – в сборника ”ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА КРАСОТА”, изд. ”Народна култура”, София, 1982 г., превод от украински език
9. С. Г. АЙРАПЕТОВ. ЗДРАВЕ, ЕМОЦИИ, КРАСОТА. Изд. ”Медицина и физкултура”, София, 1983 г. , 68 стр., превод от руски език
10. ПАВЛО ЗАГРЕБЕЛНИ. РОКСОЛАНА. Роман. Изд. ”Радуга”, Москва и Издателство на Отечествения фронт, София, 1987 г. 560 стр., превод от украински език. ЗА ПРЕВОДА НА РОМАНА  „РОКСОЛАНА”  Е ПРИСЪДЕНА НАГРАДА НА  СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ  ЗА 1987 г.  
11.  Д. МЕЛНИКОВ, Л. ЧОРНАЯ.  ИМПЕРИЯТА НА СМЪРТТА. Апаратът за насилие в нацистка Германия 1933/1945.  ”Партиздат”, София, 1989 г.,  530 стр., превод от руски език
12. ПАВЛО ЗАГРЕБЕЛНИ. РОКСОЛАНА. Роман. Изд. ”Радуга”, Москва, 1989 г. 560 стр., второ издание, превод от украински език
13. СТАНИСЛАВ ГОВОРУХИН. ВЕЛИКАТА КРИМИНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ. Издателска къща ”Христо Ботев”, София, 1995 г., 202 стр., превод от руски
14. ДИМИТЪР ГАЧЕВ. ПИСМА ОТ ОНЯ СВЯТ. Изд. ”Захарий Стоянов”, София, 2002 г.  220 стр., превод от руски език
15. ДМИТРИЙ ГАЧЕВ. КОЛыМСКИЕ ПИСЬМА. Изд. ”Захарий Стоянов”, София, 2003 г., 208 стр., съставителство и редакция
16. РОЙ МЕДВЕДЕВ. ВРЕМЕТО НА ПУТИН. Русия на границата на два века. Изд.  ”Булкорени” и  ”Български дипломатически преглед”, София, 2003 г., превод от руски
17.  КАСТУС ТАРАСОВ. ЧЕРНИЯТ ПЪТ. Повест. Антология на белоруската проза. Изд. ”Илинда – Евтимов”, София, 2005 г.
18. ОЛЕГ ЖАДАН. ИМАШЕ ЕДНО ВРЕМЕ. Съвременни белоруски приказки.   Антология на белоруската проза. Изд. ”Илинда – Евтимов”, София, 2005 г.
19. ЛИНА КОСТЕНКО. ХУМАНИТАРНАТА АУРА НА НАЦИЯТА, или ДЕФЕКТЪТ НА ГЛАВНОТО ОГЛЕДАЛО. Сп. ”Панорама”, ХІІ, 2007 г.
20. ПАВЛО ЗАГРЕБЕЛНИ. РАЗМИСЛИ. Сп. ”Панорама”, ХІІ, 2007 г.
21. ЕВГЕНИЯ КОНОНЕНКО. КАРОЛИНА. Разказ.  Сп. ”Панорама”, ХІІ, 2007 г.
22. ДМИТРИЙ БИКОВ. БОРИС ПАСТЕРНАК. БИОГРАФИЯ. Изд. ”РИВА”, София, 2009 г. 992 стр., превод от руски съвместно с Христо Попов
23. Акад. ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ. РУСКАТА КУЛТУРА. Изд. „Изток-Запад”, София, 2018 г., 480 стр. 

ІІ. ПРЕВОДИ НА ПУБЛИЦИСТИКА И МАТЕРИАЛИ  ЗА СЛУЖЕБНИ НУЖДИ –  от руски на български и от български на руски – общо над 10 хиляди страници: 

• публикувани в книги и сборници без отбелязване на името на преводача;
• публикувани във ведомствени издания и бюлетини;
• непубликувани.

ІІІ.  ДОКЛАДИ ПО ВЪПРОСИ НА ПРЕВОДА, ПРЕДГОВОРИ И ПОСЛЕСЛОВИ, РЕЦЕНЗИИ, СЪСТАВИТЕЛСТВО  

Познавам се с г-жа Мария Петкова от повече от десет години. Изпратих и въпросите си за тази „юбилейна” анкета на нейния имейл. Ето нашия „виртуален” разговор.

– Разкажете ми за себе си, за рода си, за родителите си, за Вашите учители?

– Щастлив човек съм по рождение – дошла съм на белия свят в сърцето на магнетичната планина Родопа, в живописното село с богата история Райково, което сега е централен квартал на град Смолян.  И, макар че животът ми премина в София, винаги в мен е живяла родопската същност. Мисля, че планината ме е заредила с космическа енергия, с много позитивизъм и склонност да помагам на хората в нужда. Заобикалящата ме в детството природа разви твърде рано у мен способността да изпитвам радост и да се възхищавам или по-точно да се прехласвам пред красивите неща – пред малкото нежно цвете, пред трелите на пъстроцветната птичка, пред стройните ели, обсипани с шишарки. Толкова са силни и ярки детските ми спомени, че дори и сега, за да избягам от шума и праха на разкопаната ни столица, понякога се „пренасям” сред великолепието на обсипаните с цветя или ухаещи на прясно окосено сено родопски поляни. Особено често изплува пред мен един спомен. Родителите ми бяха отишли на пикник с приятели на наша поляна, която се намираше в подножието на един хълм. Тогава – на моите четири години – този хълм ми изглеждаше като много висок планински връх и бях си въобразила, че точно там горе е с лирата си Орфей, за когото големите все говореха. Тичах неудържимо по поляната, радвах се на простора и изведнъж… съзрях едно толкова красиво синьо цвете! До него – още едно, и още едно, и още. Стоях като прикована. Внезапно заваля и всички затичаха към колибата да се скрият. Викаха ме, но аз не помръдвах. Бях като омагьосана. Баща ми дотича и ме хвана за ръката да избягаме от дъжда. Каза ми, че това е метличина. И досега ми е любимо скромното нежно цвете.

Continue reading →