Представяме романа “Плячка” на Георги Гроздев (1957-), наскоро преведен на френски от нашия колега Красимир Кавалджиев и публикуван от издателство Le Soupirail.
Среща с автора Георги Гроздев, преводача Красимир Кавалджиев и издателката Еманюел Моазан се състоя на 27 септември, вторник, в книжарница Librebook в Брюксел от 19 ч.
Място на действието на романа е ловен резерват, в близост до който има изоставено село с двама жители – Михал Белия и Еню Тъпана. След като ловният надзирател загива по време на лов от ранен глиган в резервата идва негов заместник по прякор Хънтъра. Той е избрал този затънтен край и с надеждата , че може би ще успее да избяга от проблемите си. Съпругата му го изоставя заради друг, а после иска да се върне отново при него, но той й отказва. Дъщеря му Анастасия безследно изчезва. Негови помощници са Данчо и Ахмед.
В резервата идват много ловци от широкия свят – като Ханс и Вилхелм, като американката Мери, като бракониера Кебо, който е сержант от полицията, като рускинята Людмила.
Появяват се случайно и пациентите на д-р Лина Бижева – Ния Нестинарката, Мълчаливата, Генерала и Кукера. Майката на лекарката е починала в изоставеното село преди години. Тя търси макар и временно спасение за болните си, които изведнъж са станали излишни и непотребни.
Усойното и диво място е привлякло и Злютю Змея, който краде моми, за да ги продава. Тук е неговата бърлога. Пътищата на всички герои се преплитат с тези на Хънтъра, но и с мечката “Фу”, с Бързата красива кошута, с Глигана, който изпразва семето си, миг преди да загине, със Заека, с чакалите, със самотната дива гъска, с вълкодава Горбачов, със змията и нейните посестрими в корените на дъба и още много представители на дивата природа.
Ния Нестинарката научава, че точно от това място черпи сили за своята дарба да предугажда бъдещето и да разчита миналото. Църквата, превърната в кочина навремето, както и училището, обитавано от мечка и глиган сега, според нея ще бъдат отново обитавани от хора, които в момента са изпаднали в беда и търсят спасение. Тя пожелава да остане тук и в момент на откровение казва на Хънтъра, че дъщеря му е жива. Ловецът се усъмнява, че дъщеря му е отвлечена, а по-късно Златю Змея потвърждава цинично неговите догадки. Набезите на бракониера Кебо, умело маскирани, непрекъснато продължават. Кебо убива Михал Белия, който го разкрива без да иска.
Мери се влюбва в Хънтъра и той в нея, но и двамата се надхитрят. Той я оставя да стреля на добра цена по обречени мечки, които доскоро са били в клетки, тя го предава по свой начин като осквернява чувството му за девственост. Приключенията си в резервата тя изпраща по интернет на списанието, което я е финансирало.
Във времето на развръзките Хънтъра убива със снайпера на Кебо Златю Змея. Кебо е застрелян преди това по време на нощен лов от Хънтъра.
Още по-объркан и отчаян, Хънтъра застава между внезапно изникналата дива мечка и Мери, за да спаси и жената, и мечката.
Предлагаме откъс от романа, избран от преводача, и послеслова на френската издателка.
Continue reading →
Сборникът с разкази на Здравка Евтимова в превод на френски на нашия колега Красимир Кавалджиев D’un bleu impossible. Contes et nouvelles insolites („Невъзможно синьо. Странни разкази и приказки“) беше публикуван наскоро във Франция от издателство Le Soupirail. Сборникът е издаден с помощта на Националния център за книгата към НДК. 
Тези дни излезе за пръв път на френски език романът „Дилетант“ на Чавдар Мутафов. Преводач е нашият колега