„Персона“ (1966) e едно от най-емблематичните и енигматични произведения на Ингмар Бергман (1918 – 2007). Сценарият на едноименния филм излиза за пръв път на български език в превод на Меглена Боденска и е включен в сборник киноповести от издателство „Лист“, който отбелязва 100-годишния юбилей от рождението на твореца.

„Персона“ е написана през 1965 година в болница, където Бергман е приет поради свръхизтощение. Той е обзет от съмнение в ролята на изкуството, подобно на своята героиня, Елисабет Фоглер, която не може да понесе гледката на самозапалилата се будистка монахиня, защото тя е готова да умре за религията си,  докато Елисабет е изгубила своята вяра в изкуството.

Очарованието на „Персона“ се дължи и на нейното сродството с лириката и музиката. Прологът на произведението е определян като кино-поезия. Самият Бергман нарича двете си героини „различни гласове в concerto grosso на една и съща душа“, а по-късно оприличава творбата на соната. Музиканти изтъкват, че развитието на двата образа напомня за това на музикалните теми в класическа соната.

В сборника са препубликувани също „Сцени от един семеен живот“, „Сарабанда“ и „Есенна соната“  в превод от Васа Ганчева в нова редакция на Гергана Димитрова.

Предлагаме откъси от „Персона”, подбрани и предоставен ни от преводачката.

Continue reading →