Днес изпратихме в последния й път нашата скъпа колежка и приятелка Людмила Петракиева – изтъкнат испанист, работила дълги години и всеотдайно като преводач и редактор от и на испански в София прес и Предавания на испански език на БНР, а също и като хоноруван преподавател към Катедра „Испанистика и португалистика” в СУ. След нея остават блестящите й художествени преводи на произведения от Ортега-и-Гасет, Мигел де Унамуно, Алехо Карпентиер, Марио Варгас Льоса и редица други видни испански и латиноамерикански писатели. Компетентен и високообразован специалист, тя беше и чудесна колежка – скромна, акуратна и съпричастна към хората в професионален и личен план. Скърбим за нея.
Monthly Archives: May 2018
In memoriam: Дора Барова
С болка споделяме вестта, че след тежко боледуване си отиде Дора Барова (1948 – 2018), едно от големите имена в японистиката у нас, преводач на първия японски роман, който излиза на български език („Денят на жестокостта” от Сейчо Мацумото, 1978 г.), дългогодишен редактор в издателство „Народна култура”, преподавател в СУ по японски език и култура, познавач на англоезичната литература и специалист в Българо-американската комисия „Фулбрайт”. Нейно дело са десетки блестящи преводи на най-известните творби на японски класици и съвременни автори като Ясунари Кавабата, Юкио Мишима, Рампо Едогава, Джуничиро Танидзаки, Харуки Мураками и др., както и на ценни романи за японската култура от английски и американски автори.
Дора Барова е носител на наградата за превод на СПБ, 1987 г., за „Разговор в мрака” от Рюноске Акутагава и „Сърце” от Нацуме Сосеки. Удостоена е и с най-високото отличие на Япония за популяризиране на японската култура – Ордена на изгряващото слънце – златни лъчи с розетка, 2009 г.
Българската култура изгуби един вдъхновен и всеотдаен творец, който имаше още много планове за нашия художествен живот, а ние, нейните колеги и приятели – един сърцат човек, вярващ в литературата, музиката и радостта от съзиданието.
Светла да е паметта й!
Опелото ще се състои на 11 май, петък, 12.00 ч., в църквата „Св. Седмочисленици”.
Съюз на преводачите в България
Поезия в метрото: Янис Рицос в превод на Здравка Михайлова
На 26 март стартира официално проектът “Поезия в метрото”, трета подред културна акция, която се провежда в София и в други европейски столици. Става дума за проекта “ПОЕЗИЯ В МЕТРОТО”. Всеки, който пътува със софийското метро от 26 март до 6 май, ще има възможност да прочете гръцкото, и не само, стихотворение, включено в него.
Културната акция е организирана от Генерална дирекция “Преводи” на Европейската Комисия, координатор е Полският културен институт. Стихове от 12 европейски поети ще пътуват два месеца в софийското метро. Организаторите избраха стихотворението “Отчаянието на Пенелопа” от Янис Рицос, включено в Антологията на балканската поезия “ХЕМУС” (изд. “Приятели на сп. Анди”, Атина, български том, 2007, преводачески колектив) и в поетичната антология “Писмената на зрящия” (изд. Стигмати, 2009, София, прев. Здр. Михайлова), отличена с Държавната награда на Гърция за превод (2010).
Повече за проекта “Поезия в метрото” на линковете по-долу:
http://evropaworld.eu/stihotvorenieto-na-yanis-ritsos-ot-poeziya-v-metroto-2018/
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/poezie-v-metru-2018/
Ето и самото стихотворение на Рицос, което “пътува” в метрото:
ЯНИС РИЦОС
ОТЧАЯНИЕТО НА ПЕНЕЛОПА
Не че не го разпозна в светлината на огнището; не заради
просяшките дрипи, в които беше преоблечен – не; съзря ясни знаци;
белега на коляното му, яките му плещи, хитроумния поглед. Ужасена,
облегна гръб на стената, търсеше някакво оправдание,
още една кратка отсрочка да не отговори,
да не се издаде. И тъй, тя бе пожертвала за него двайсет години,
за този подгизнал в кърви белобрад мъж? Хвърли се безмълвна на стола,
огледа бавно избитите женихи по пода, сякаш гледаше
мъртви собствените си желания. И „добре дошъл” му рече,
а гласът й стори й се чужд, далечен. Станът й в ъгъла
хвърляше решетъчни сенки върху тавана; а птиците, изтъкани
с ярка червена прежда върху зелен листак, изведнъж
помръкнаха в тази нощ на завръщане – пепеляви и черни,
летейки ниско в плоското небе на последното й търпеливо очакване.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова