Monthly Archives: September 2017

Камен Костов

Работни езици: английски, руски

 

Област на преводаческа дейност: художествена литература, драматургия, хуманитаристика, политология, екология

Кратка биография:

Образование

1989-91 – НАТФИЗ “Кр. Сарафов” , кино и телевизионна режисура

1969-73 – ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, драматична режисура

1961-66 – Английска гимназия в Пловдив

Професионална дейност

Преводач за издателствата „Дамян Яков”, „Бард”, „Изток-Запад” и др.

1988-1992 – режисьор в Българска национална телевизия

1973-1988 – режисьор в драматичните театри в Стара Загора, Габрово, Ямбол, Пазарджик, Варна, Русе, Кърджали

Избрани преводи:

  • „Театърът на бунта” от Робърт Брустийн,
  • 4 книги на Ноам Чомски,
  • „Произход на политическия ред” и „Политически ред и политически упадък” от Франсис Фукуяма,
  • „Космос и душа” от Ричард Тарнас,
  • „Адърланд” (6 тома) от Тад Уилямс,
  • „Женитба” от Николай Василиевич Гогол

Награди: за режисура на Съюза на артистите в България

Данни за контакт: https://www.facebook.com/kamen.kostov1; kamkost@abv.bg; тел. 359/988723082

Юбилейна антология на Ана Бландиана в превод на Огнян Стамболиев

Наскоро издателство “Гея Либрис” публикува юбилейната антология на румънската поетеса Ана Бландиана в превод на нашия колега Огнян Стамболиев. Публикуваме отзив за книгата от професор Александър Шурбанов.

 

В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), запознанството ни с творчеството й, казвам, започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, размисли и афористични фрагменти до интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката. Разбира се, извън тези рамки остава нейната белетристика.

Continue reading

Признание за Къщата за литература и превод и за цялата преводаческа общност

В Деня на София Столична община връчи годишните си награди за постижения в областта на културата. Специалната награда на журито бе присъдена на Къщата за литература и превод (инициатива на Фондация “Следваща страница”), номинация на Съюза на преводачите в България. Най-сърдечно честитим наградата на г-жа Яна Генова и нейния екип и се надяваме и на бъдещо ползотворно сътрудничество! Поздравяваме и всички останали носители на награди, както и всички достойни кандидати за тези престижни призове!
Честит празник на нашия град!

Откъс от “Сантименталният мъж” на Хавиер Мариас в превод на Теодора Цанкова

Представяме откъс от ранния роман на Хавиер Мариас “Сантименталният мъж” в превод на нашата колега Теодора Цанкова.  Книгата е тазгодишно издание на “Колибри”.

Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и, очаквано, изплува любовен триъгълник. Ала този класически сюжет, който би могъл да прозвучи банално и мелодраматично, изпод перото на Хавиер Мариас, очаквано, добива оригиналност. Защото „любовта не се изживява, а се предвещава и спомня“. Това е история за една любов преди началото и след края, извън собственото й битие, любов предвкусвана, желана, мислена, сънувана. И изтънченият анализ на „големите чувства“, тънката ирония и множеството емоционални и мисловни детайли се изливат в музикална необятност, която отеква и след като читателят затвори последната страница.

 

Continue reading

Откъс от „Пламтящият свят” от Сири Хуствет в превод на Милена Попова

Предлагаме откъс от романа „Пламтящият свят” на Сири Хуствет в превод на нашата колега Милена Попова. Романът е скорошно издание на „Колибри”, които любезно ни предоставиха откъса.

Подобно на „Какво обичах“, и в шестия роман на Сири Хуствет сцена на действието е арт общността на Ню Йорк, а основна тема е изкуството. Формата обаче е необичайна: фикционална антология от текстове на и за художничката Хариет Бърдън, вдовица на прочут арт дилър – ерудирана, талантлива и ексцентрична. Гневна заради дългогодишното пренебрежение на света към работата й, Бърдън измисля сложна мистификация, за да изследва особеностите на възприятието и да изобличи сексизма на арт общността.  Множеството, често противоречиви фрагменти – откъси от дневниците на Бърдън, рецензии, спомени на роднини и приятели, интервюта със специалисти, свидетелства на „съучастници“ – градят интригуващ разказ за гениалност, амбиция и отмъщение, за деликатното и сложно функциониране на ума, за разликите между половете. „Пламтящият свят“ е плътен, енигматичен, ироничен и разтърсващ роман за творчеството, идентичността и копнежа.

 

Continue reading