Димана Тодорова Иванова

Работни езици: чешки, словашки, френски, английски

Област на преводаческа дейност: художествена литература – поезия и проза

Кратка биография: Димана Иванова е родена в гр. Варна на 06.08.1979 год. Завършва СУ „Св. Климент Охридски с две специалности: Славянска филология с профил чешки език и литература и Френска филология. През 2011 год. защитава докторска степен към Института по сравнително литературознание към катедрата по чешка литература на Карловия университет в град Прага, Чехия с дисертационна работа върху поезията на чешките декаденти в сравнителен аспект. Автор е на две стихосбирки, поезията й е публикувана във водещи литературни издания и антологии в България, Чехия, Словакия, Англия, Румъния, Канада, Македония, Испания, Латинска Америка, САЩ и др. Сътрудничи на чешкото литературно издание www.iliteratura.cz, както и на сп. „Сънародник“ в Словакия, където от 2014 до 2016 година е и член на редакционния екип на изданието. От 2012 до 2017 година работи като учител по френски език в Словакия. От 2017 година до днес работи като учител по български език и литература в Българско училище „Боян Мага“ в Лондон. Член е на Съюза на българските преводачи, Съюза на чешките журналисти, Чешко-словашката асоциация по сравнително литературознание и поетичните сдружения “Pars Artem” в Словакия и “Poetas del mundo” в Латинска Америка.

Избрани преводи:

  • Тереза Рийдълбаухова. Една дълга нощ в Бискупов. Пловдив, 2011. ИК Жанет-45. Превод от чешки език: Димана Иванова.
  • Петер Били. Светият демон. София, 2011. Изд. „Ерго“. Превод от словашки език: Димана Иванова.
  • Ekaterina Josifovová. Útla knižka. Kopčany, 2017. Vyd. Forza Slovakia. Preklad: Dimana Ivanovová a Igor Krucovčin.

Награди:

  • Трета награда за превод на разказа „Калокагатия“ на Франтишек Гелнер от конкурса „По стъпките на Григор Ленков“ на Чешки център в София;
  • Втора награда за превод на поезия от Катержина Рудченкова от конкурса „По стъпките на Григор Ленков“ на Чешки център в София;
  • Награда на Съюза на преводачите в София за ярки постижения в областта на превода на художествена литература от български на чужд език.

Данни за контакт: dimanaiv@abv.bg

 

Конкурс за участие в Ателие по превод, България, 2018

АТЕЛИЕ ПО ПРЕВОД: СОФИЯ, 11-13 май 2018

Фондация “Елизабет Костова” (ФЕК) и Съюзът на преводачите в България (СПБ) за осма поредна година организират съвместно Ателие по превод, насочено към преводачи в ранен или среден етап на професионално развитие.

I. ПРОГРАМА:

Тазгодишното издание на Ателието по превод ще протече под формата на тридневна интензивна обучителна програма, която ще се осъществи под ръководството на утвърдени специалисти в областта на превода и ще включи лекции и практически упражнения. Работните езици, необходими за участие в програмата, са български и английски.
Програмата за трета поредна година ще включи преводачески слам, отворен за публика.

II. ПРЕПОДАВАТЕЛИ:
Ангел Игов, Анджела Родел, Зелма Каталан, Зорница Христова, Иглика Василева, Кристофър Бъкстън, Манол Пейков, Мария Пипева, Надежда Радулова, Христо Стаменов.

III. ВРЕМЕ И МЯСТО:
Ателието ще се проведе на 11, 12 и 13 май (петък, събота и неделя) 2018 в гр. София.

IV. ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:
1) Попълнен формуляр за кандидатстване (на български език). Формуляра можете да намерите ТУК.
2) Три текста, преведени на български език. Текстовете, които е необходимо да преведете, можете да намерите ТУК.

V. КРАЕН СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:
Попълнения формуляр за кандидатстване и преведените текстове, записани в един файл, изпратете на имейл: silieva@ekf.bg до 17:00 ч. на 27 април (петък) 2018. Моля, въведете като тема на имейла: “Ателие по превод – 2018”.

VI. ОБЯВЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ:
Всички кандидати ще получат известие по имейл, че кандидатурата им е получена.
Одобрените за участие кандидати ще бъдат уведомени по имейл до 4 май (петък) 2018.

VII. ТАКСА-УЧАСТИЕ:
Всеки одобрен кандидат ще трябва да заплати такса-участие в размер на 95.00 лв., която ще се събира от СПБ, с благотворителна цел.
Двама кандидати ще бъдат допуснати до участие в програмата като стипендианти, освободени от заплащане на такса-участие.

VIII. ХРАНА, НАСТАНЯВАНЕ И ТРАНСПОРТ:
ФЕК ще организира обяд и кафе-паузи за всички участници в програмата. Участници от други населени места ще трябва сами да се погрижат за своите транспорт и настаняване в София с цел участие в програмата.

IX. УДОСТОВЕРЕНИЕ:
Всички успешно завършили курса участници ще получат удостоверения.

X. КОНТАКТ:
Симона Илиева, координатор, Фондация “Елизабет Костова”: silieva@ekf.bg.
Ателието по превод се реализира в рамките на програмата СтолицаЛитература (2018) на Фондация “Елизабет Костова” и се осъществява с подкрепата на Столична община и Фондация “Америка за България”. Проектът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

Гергана Иванова Фъркова-Ангелова

Работни езици: немски

Област на преводаческа дейност: художествена литература и филмов превод

Кратка биография:

Гергана Фъркова (1965) завърша Немската езикова гимназия в София през 1984. Завършва немска филология в СУ „Св. Кл. Охридски” през 1990 със специализация в Хумболт Университет (1987-1988), Берлин и Европейски университет Виадрина, Франкфурт (Одер) (2016). Получава докторска степен на Софийски университет през 2017. Първите си преводи на български („Киното като изкуство“ на Рудолф Арнхайм и “От Калигари към Хитлер” на Зигфрид Кракауер) публикува по време на следването си. Посвещава се на литературния превод и превода на филми. Във фокуса на преводаческата й работа е немскоезичната литературата от началото на ХХ век (Франц Кафка, Роберт Валзер, Йозеф Рот) и най-новата немска литература (Илия Троянов, Димитър Динев, Клеменс Й. Зец, Марион Пошман, Михаел Кумпфмюлер, Саша Станишич).

Успоредно с преводаческата си работа се занимава с филмова критика и журналистическа дейност. От 1994 г. е преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ “Св. Кл. Охридски”.

Член е на Съюза на българските филмови дейци, на Съюза на българските журналисти, съучредител и член на Съюза на германистите в България, на Европейския преводачески колегиум (EÜK) в Щрален.

Избрани преводи:

  • Рудолф Арнхайм “Киното като изкуство”, изд. “Наука и изкуство”, 1989
  • Рудолф Арнхайм “Новият Лаокоон. Статии и студии”, изд. “Наука и изкуство”, 1989
  • Зигфрид Кракауер “От Калигари към Хитлер. Психологическа история на германското кино”, изд. “Наука и изкуство”, 1991
  • Франц Кафка “Завръщане у дома. Разкази и фрагменти”, изд. Народна култура
  • Илия Троянов “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” роман, изд. Народна култура, 1993
  • Димитър Динев, “Ангелски езици”, изд. Рива, 2006
  • Паскал Мерсие, „Нощен влак за Лисабон”, изд. Алтера, 2008
  • Роберт Валзер, „Семейство Танер”, роман, изд. Колибри, 2009
  • Йозеф Рот, „Иов”, изд „Фън тези”, 2011
  • Клеменс Й. Зец, „Индиго“, изд „Фън тези”, 2014
  • Марион Пошман, „Слънцестояние“. изд „Фън тези”, 2015
  • Саша Станишич, „Преди празника“, изд „Фън тези”, 2016
  • Роберт Валзер, „В канцеларията“, изд „Фън тези”, 2017

Данни за контакт: gerfyrkova@gmail.com; 0886124782

Представяме „Самсон агонистът“ от Джон Милтън в превод на Александър Шурбанов

„Самсон агонистът“ е лебедовата песен на един от великаните на английската поезия, Джон Милтън (1608-74). В тази поетична драма или драматична поема отново се повдигат неразрешените в предходните му произведения, а вероятно и неразрешими въпроси за онова, което в “Изгубеният рай“ се формулира като „пътищата Божи към човека“. И отново Милтън синтезира цялата европейска култура – древна и нова, библейска и светска, – за да възпее борбата на човека за свобода и достойнство и готовността му за жертва в името на тези идеали. Да ни остави, най-сетне, своя най-вдъхновен автопортрет в един неизличим митичен образ.

Поемата в превод на нашия колега Александър Шурбанов е издание на „Жанет-45″, оформлението е на Кирил Златков. Представянето на изданието ще се състои на 3 април 2018 г. (вторник) от 18.30 ч. в арт център „Фотосинтезис” (бул. Васил Левски 57, София). За „Самсон агонистът” ще говорят Ангел Игов и Александър Шурбанов. Заповядайте! 

Предлагаме откъс от поемата, любезно предоставен ни от преводача:

 

Continue reading →

Втората българо-немска преводаческа работилница Vice Versa (21-27.07.2017)

Vice Versa е инициатива на Германския преводачески фонд и на фондацията „Роберт Бош” за подкрепа на литературния превод. Осъществява се чрез организиране на преводачески работилници за конкретни двойки езици, в които участват преводачи на художествена литература и в двете посоки.

Втората българо-немска преводаческа работилница Vice Versa се проведе в Къща за литература и превод София от 21 до 27 юли  (Първата българо-немска преводаческа работилница ViceVersa се състоя през 2014 г. в Преводаческата къща в Лорен  – Швейцария).

Във Втората преводаческа работилница в София участваха девет преводачи на художествена литература, които бяха избрани чрез конкурс и които са на различен етап от своята кариера; трима от българските участници бяха абсолвенти на магистърската програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет.  Участниците обсъждаха особеностите и предизвикателствата на литературния превод между двата езика и участваха в дискусии, презентации и срещи с български писатели, издатели и други представители на българския книжен сектор. Участниците са както български преводачи, така и преводачи от немско-езичния свят –  от Германия и Люксембург

Всеки от участниците представи свой превод на текст от български на немски или от немски на български, който не е публикуван до момента. В групата бяха обсъдени конкретни преводачески подходи и трудности. Една от целите на работилницата е установените контакти между самите преводачи и представителите на българския книжен сектор да се превърнат в дългосрочно сътрудничество.

Ментори на работилницата бяха Федя Филкова (България) и Андреас Третнер (Германия). Същите ментори ръководиха и работилницата през 2014 г. в Лорен.

В рамките на работилницата се проведоха и вечерни събития, отворени за публика:

„Нови гласове и тенденции в българската литература“ – дискусия с участието на проф. Амелия Личева – 22.07 (събота) от 17.00 ч., Къща за литература и превод,  ул. Латинка 12  (на български език).

„Преводачът като литературен агент по неволя“ – неформална работилница върху начините за представяне на заглавия на издатели и върху програмите за финансиране на преводи, водещ: Яна Генова – 24.07 (понеделник) от 17:00-19:00, Къща за литература и превод (на български език).

Среща с редакторите на сп. “Страница” Младен Влашки и Борис Минков – 25.07 (вторник) от 17.00 ч., Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1 (на български език).

„Прозрачният преводач“ – преводи „на живо” и дискусия на преводаческите подходи, модератор: проф. Ана Димова – 27.07 (четвъртък) от 18.00 ч., Гьоте-институт България.

Идеята за „прозрачния преводач” е възникнала в скандинавските страни и се практикува често. Обикновено на 30 септември, в деня на преводачите, се „демонстрира” пред публика работата на преводача, който превежда „прозрачно” : целият процес на превеждане е видим на екран, а публиката може да се намесва с въпроси и коментари. На 27.7.2017 г. в София идеята беше модифицирана. Литературни преводачи от България, Германия и Люксембург превеждаха “на живо”, пред очите на публиката, като на екраните се виждаха различни преводачески версии на един и същи текст. По този начин публиката имаше възможност да влезе в „кухнята” на преводаческата работа, да участва в обсъждането на превода и да се запознае с иначе самотното занимание  на преводачите. Виждаше се колко различни са преводаческите решения на един и същи текст, въпреки че се създават по едно и също време, въпреки почти еднаквата възраст и почти еднаквия културен хоризонт на преводачите.  От немски на български се превеждаше откъс от детския роман на Ерих Кестнер „Малкият мъж” (при анализа беше включен и съществуващият превод на Владимир Мусаков); от български на немски се превеждаше откъс от „Деца играят вън” на Георги Данаилов.

Участваха Елвира Борман (Люксембург), Мария Ямболиева (България), Христо Тодоров (България), Инес Себеста (Германия), Петя Гайдажиева (България) и Андреас Третнер (Германия).

Събитието може да се види в Youtube.

Ана Димова, 27.07.2017