Втората българо-немска преводаческа работилница Vice Versa (21-27.07.2017)

Vice Versa е инициатива на Германския преводачески фонд и на фондацията „Роберт Бош” за подкрепа на литературния превод. Осъществява се чрез организиране на преводачески работилници за конкретни двойки езици, в които участват преводачи на художествена литература и в двете посоки.

Втората българо-немска преводаческа работилница Vice Versa се проведе в Къща за литература и превод София от 21 до 27 юли  (Първата българо-немска преводаческа работилница ViceVersa се състоя през 2014 г. в Преводаческата къща в Лорен  – Швейцария).

Във Втората преводаческа работилница в София участваха девет преводачи на художествена литература, които бяха избрани чрез конкурс и които са на различен етап от своята кариера; трима от българските участници бяха абсолвенти на магистърската програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет.  Участниците обсъждаха особеностите и предизвикателствата на литературния превод между двата езика и участваха в дискусии, презентации и срещи с български писатели, издатели и други представители на българския книжен сектор. Участниците са както български преводачи, така и преводачи от немско-езичния свят –  от Германия и Люксембург

Всеки от участниците представи свой превод на текст от български на немски или от немски на български, който не е публикуван до момента. В групата бяха обсъдени конкретни преводачески подходи и трудности. Една от целите на работилницата е установените контакти между самите преводачи и представителите на българския книжен сектор да се превърнат в дългосрочно сътрудничество.

Ментори на работилницата бяха Федя Филкова (България) и Андреас Третнер (Германия). Същите ментори ръководиха и работилницата през 2014 г. в Лорен.

В рамките на работилницата се проведоха и вечерни събития, отворени за публика:

„Нови гласове и тенденции в българската литература“ – дискусия с участието на проф. Амелия Личева – 22.07 (събота) от 17.00 ч., Къща за литература и превод,  ул. Латинка 12  (на български език).

„Преводачът като литературен агент по неволя“ – неформална работилница върху начините за представяне на заглавия на издатели и върху програмите за финансиране на преводи, водещ: Яна Генова – 24.07 (понеделник) от 17:00-19:00, Къща за литература и превод (на български език).

Среща с редакторите на сп. “Страница” Младен Влашки и Борис Минков – 25.07 (вторник) от 17.00 ч., Гьоте-институт България, ул. Будапеща 1 (на български език).

„Прозрачният преводач“ – преводи „на живо” и дискусия на преводаческите подходи, модератор: проф. Ана Димова – 27.07 (четвъртък) от 18.00 ч., Гьоте-институт България.

Идеята за „прозрачния преводач” е възникнала в скандинавските страни и се практикува често. Обикновено на 30 септември, в деня на преводачите, се „демонстрира” пред публика работата на преводача, който превежда „прозрачно” : целият процес на превеждане е видим на екран, а публиката може да се намесва с въпроси и коментари. На 27.7.2017 г. в София идеята беше модифицирана. Литературни преводачи от България, Германия и Люксембург превеждаха “на живо”, пред очите на публиката, като на екраните се виждаха различни преводачески версии на един и същи текст. По този начин публиката имаше възможност да влезе в „кухнята” на преводаческата работа, да участва в обсъждането на превода и да се запознае с иначе самотното занимание  на преводачите. Виждаше се колко различни са преводаческите решения на един и същи текст, въпреки че се създават по едно и също време, въпреки почти еднаквата възраст и почти еднаквия културен хоризонт на преводачите.  От немски на български се превеждаше откъс от детския роман на Ерих Кестнер „Малкият мъж” (при анализа беше включен и съществуващият превод на Владимир Мусаков); от български на немски се превеждаше откъс от „Деца играят вън” на Георги Данаилов.

Участваха Елвира Борман (Люксембург), Мария Ямболиева (България), Христо Тодоров (България), Инес Себеста (Германия), Петя Гайдажиева (България) и Андреас Третнер (Германия).

Събитието може да се види в Youtube.

Ана Димова, 27.07.2017

Евелина Венциславова Пенева

Работни езици: английски, френски

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: През 1995 година завършва Езикова гимназия „Д‑р Петър Берон“, Кюстендил с първи език френски език и втори английски. През 2001 година се дипломира като бакалавър по специалност „приложна лингвистика“ с квалификация преводач по френски и английски, НБУ. През 2010 година завършва в НБУ обучението си за магистърска степен по специалност „писмен превод“ с квалификация „филолог-преводач с два чужди езика“. За получаване на магистърската степен защитава теза „Осветляване“ на текста при превод на автобиографичен текст „Париж-Атина“ на Василис Алексакис“. Има около 100 преведени заглавия, превежда от английски и френски. Работила е за издателствата “Унискорп“, „Ера“, „Егмонт България“, „Пан“, „Сиела“ и др.
През 2021 година излиза книгата ѝ „И небето се отвори“, издателство „Фабер“.

Избрани преводи:

  • Андре Агаси, “Открито“;
  • Джъстин Кронин, „Проходът“ и „Дванайсетте“;
  • Майкъл Кънингам, „Преди да падне здрач“;
  • М. Лог и П. Конради, „Речта на краля“;
  • Ф. Льольор, „Малкия Хектор и уроците на живота“;
  • Кристин Теръл, „Всички наши вчерашни дни“;
  • Л. М. Олкът, „Малки жени“, „Добри съпруги“;
  • Мюриел Барбери „И розата сама да е“;
  • Е. С. Дж. Мандел „Стъкленият хотел “и др.

Данни за контакт: nesumaz@gmail.com;

тел. 0887 20 71 15; 0886 40 13 99

Александър Шурбанов в “Умно село”. Живот в думите.

На 10.03. поредицата “Умно село” на БНТ излъчи портрет на нашия колега Александър Шурбанов. Препоръчваме ви да изгледате филма, озаглавен “Живот в думите” и посветен на видния български поет, авторитетен изследовател, дългогодишен преподавател в катедра “Англицистика и американистика” в СУ “Св. Климент Охридски”, преводач на емблематични произведения на английската литература, от “Кентърберийски разкази” на Джефри Чосър, през четирите големи трагедии на Уилям Шекспир до приказките на Биатрис Потър. Филмът успява да се справи с една почти невъзможна задача: да покаже колко много е създал проф. Шурбанов и и колко ценно е то.
“Живот в думите” отделя внимание и на важната за нас тема за превода. “Преводаческата професия” – казва проф. Шурбанов с огорчение – “у нас не намира признание.” И добавя: “Преводът е свобода.”

Благовеста Лингорска с Преводаческата награда на името на Ришард Капушчински

Ришард Капушчински и Благовеса Лингорска; снимка: личен архив на проф. д-р Минка Златева

На 4 март тази година на тържествена церемония в Драматичния театър във Варшава Преводаческата награда на името на Ришард Капушчински за високи заслуги за превода и популяризирането на творчеството на “репортера на века” на чужд език бе връчена на българската преводачка Благовеста Лингорска.

Благовеста Лингорска е родена през 1938 г. в гр. София. Завършила е славянска филология в СУ “Климент Охридски“, където след това е дългогодишен преподавател по полски език. Към края на 70-те години започва своята преводаческа дейност, свързана предимно с популяризирането на творчеството на Ришард Капушчински. Досега са издадени в неин превод творбите му: “Императорът”, “Шахиншахът”, “Империята”, “Лапидарии” (I, II, III, VI), “Футболната война”. “Още един ден живот”. “Абанос”, “Дневникът на репортера”, “Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI в.”, “Другият”. Под печат е книгата „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“.

През 2016 г. Благовеста Лингорска бе удостоена със Специалната награда на СПБ за изключително високи постижения за превода от полски език на “Автопортрет на репортера / Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век / Другият” от Ришард Капушчински, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български.

Предлагаме интервю на нашия колега Емил Басат с Благовеста Лингорска. Интервюто е част от предстояща книга на Емил Басат, който любезно ни го предостави за случая.

  Continue reading →