Открито писмо на УС на СПБ относно промените в ЗАПСП

ДО

                                                          Г-н Вежди Рашидов,

Председател на Комисията по културата и медиите

                                                                                    Народно събрание на Република България

 

                           ДО

                                             Г-н Боил Банов,

                                                        Министър на културата

Министерство на културата на Република България

 

Уважаеми господин Рашидов,

Уважаеми господин Банов,

 

Съюзът на преводачите в България (СПБ), единствената в страната ни творческа организация на преводачи, създадена за осъществяване на общественополезна дейност, чиито членове са носители на авторски права, заявява своята готовност да съдейства при изготвянето на подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона за авторското право и сродните му права.

През последните месеци в българското публично пространство тече широка дискусия във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикалните произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.

Управителният съвет на СПБ смята, че съществуващата нормативна уредба не осигурява необходимите условия за ефективно прилагане на закона, ред, защитени от ЗАПСП, авторски права не намират съответна закрила в практиката. Съществуват непълноти в Закона за авторското право и сродните му права, особено сериозни в условията на бързо променящата се технологична среда. Масови са кражбите на произведения на художествения превод в сайтове, регистрирани у нас и в чужбина; налице са случаи, когато издатели не изпълняват своите договорни задължения към преводачите. Държавата не е изпълнила своето задължение да създаде механизъм за прилагане на законовите уредби, отнасящи се до колективните авторски права при репрографиране и при отчисленията за ползване на авторските произведения.

Непълнотите в ЗАПСП трябва да бъдат спешно преодолени, така че българският закон да съответства както на условията в нашата страна, така и на европейските стандарти и норми и на международната практика в сферата на интелектуалната собственост.

СПБ подкрепя справедливите искания на всички творци, носители на авторски права, за създаване на ефективен механизъм за прилагане на чл. 22а и 26 от ЗАПСП.

И още веднъж, този път в индивидуално качество, Съюзът на преводачите в България заявява солидарността си с исканията на организацията за колективно управление на АП РЕПРО.БГ, на която сме и член-учредител.

Готови сме да съдействаме  при изработването на правната уредба по прилагането на Закона за авторското право и сродните му права, отнасяща се до използването, възпроизвеждането и разпространението на текстове, обект на авторското право.

Настояваме наши представители да участват на всички нива в изработването на правните уредби по прилагането на ЗАПСП, отнасящи се до използването, възпроизвеждането и разпространението на текстове, обект на авторското право.

 

                                                                                      Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

                                                                                      Председател на Съюза на преводачите в България,

                                                                                      доц. д-р Иво Панов

07.03.2018 г.

Откъс от “Художник на променливия свят” на Казуо Ишигуро в превод на Владимир Молев

Представяме романа “Художник на променливия свят” на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро в превод на нашия колега Владимир Молев. Романът е скорошно издания на “Лабиринт”.

1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят.

С тази творба, втория от двата му „японски“ романа, Казуо Ишигуро навлиза през 1986 г. мощно в голямата литература, печели наградата „Уитбред“ – Книга на годината, нарежда се сред финалистите за „Букър“, който малко по-късно ще спечели с „Остатъкът от деня“, и разкрива изчистения си, пестелив майсторски стил, донесъл му през 2017 г. Нобелова награда за литература.

Предлагаме откъс, любезно предоставен от издателството.

 

 

Continue reading →

Представяме сборника “Пат Хоби, сценарист в Холивуд” на Франсис Скот Фицджералд в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева

„Добрите разкази се пишат сами. Лошите трябва да ги напишеш“ – това са думи на известния американски писател Франсис Скот Фицджералд. Но са между по-малко известните негови афоризми. Изобщо, цялата му литературна кариера е като шахматна дъска: бялото са известните му произведения. Известни са неговите романи, като „Великият Гетсби“, „Нежна е нощта“… Черното са неговите почти неизвестни творби. Почти неизвестни са неговите разкази, един от които ви представяме. Подсказани от личната му съдба (през 1937-1938 г. Фитцджералд работи за „Метро-Голдуин-Майер“), те разкриват таланта му на насмешлив наблюдател в „кухнята“ на гигантската холивудска филмова индустрия. Сега тези разкази стават достъпни и за българските читатели, благодарение на новия сборник на ФАМА+ „Пат Хоби“, сценарист в Холивуд“ (София, 2018) в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева.

Предлагаме на Вашето внимание разказа “Излишен” в превод на нашата колега Аглика Маркова.

 

Continue reading →

In memoriam: Димитър Зашев

В началото на месец февруари ни напусна проф. д-р Димитър Зашев (1948–2018) – преводачът на „Битие и време“ на Хайдегер, „Хаос и форми“ на Лукач, „За произхода и целта на историята“ на Ясперс…, самобитният философ, феноменологът, поетът, любимият преподавател на поколения културолози и художници.

     Нека почива в мир!

На болката
безименната фигура
ще очертая ли,
без ритъма
и волята,
и паметта?
Подслон
все още
ще намери ли
дъхът
в пулсацията –
последното движение,
което
плаши…?

Из „Оцелели рими“

„История славянобългарска“ за първи път на персийски език

На 22 януари 2018 г. в Института за културно наследство в Техеран, столицата на  Ислямска република Иран, бяха представени сигналните бройки на „История славянобългарска“ на персийски език.

Сред присъстващите на премиерата бяха инж. д-р Сайед Мохаммад Бехешти, директор на Института, г-н Христо Полендаков, посланик на Република България в ИР Иран, доц. д-р Георги Вълчев, зам.-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ към СУ, както и двамата преводачи на книгата, преподавателите в специалност „Иранистика“ към катедра „Класически Изток“ в СУ доц. д-р Иво Панов и гл.ас. Алиреза Пурмохаммад.

През 2012 г. същият преводачески екип преведе на български език първия том на „Шах-наме“ („Книга за царете“) на персийския класик Абулгасем Фердоуси, за което бе отличен от Съюза на преводачите в България със специална награда за изключително високи постижения, а книгата получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект.

Художественото оформление на новоτο ценно издание е дело на проф. Виктор Паунов. Предговорите към него са от проф. дфн Кирил Топалов, проф. дфн Надежда Драгова и доц. д-р Иво Панов.

Книгата ще бъде отпечатана в луксозен вариант за библиофили и в обикновен с по-ниска цена – за студенти и широка читателска аудитория.

Публикуването на „История славянобългарска“ на персийски език в Иран съвпада с 25-та годишнина от създаването на специалност „Иранистика“, 120-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Иран и България и 130-та годишнина от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.