Управителният съвет и Комисията по професионална етика на Съюза на преводачите в България (СПБ) взимат повод от едно ново разкритие за заимстване на превод, за да изразят още веднъж своето категорично  становище относно кражбата на интелектуална собственост.

В писмо до председателя на СПБ доц. д-р Иво Панов изтъкнатият германист, драматург, белетрист и преводач Константин Илиев съобщава за неподлежащо на съмнение плагиатство на негов превод на Брехтовата пиеса „Сватбата на дребния буржоа“ от страна на проф. Владко Мурдаров. Към писмото си г-н Илиев прилага двата превода – своя, публикуван в „Избрани творби на Бертолт Брехт“, т. ІІІ, изд. „Народна култура“, 1985, и превода на В. Мурдаров, включен в сборник с творби на Брехт, изд. „Рива“, 2009, където пиесата е със заглавието „Сватбата“, дадено  в определен период от самия Брехт. Със съгласието на г-н Илиев писмото му е публикувано в бр. 3, 26 януари 2018 г., на вестник „Култура“.

След безспорно установените сериозни заимствания от предишни преводи на произведения на Йозеф Рот и Артур Шницлер очевидното посегателство върху труда на такъв виден творец и дълбок познавач на Брехтовата драматургия като Константин Илиев не може да не затвърди у специалисти и преводачи  убеждението, че заимстването присъства като своеобразен подход в преводаческата практика на проф. Мурдаров.

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ отново изразяват категоричното си неприемане на такова явление като плагиатството, което по смисъла на действащия Наказателен кодекс е престъпно деяние, и осъждат поредното присвояване на чуждо преводаческо постижение от страна на проф. Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България, който извършва своята дейност съобразно Конституцията на Република България, законите на страната и своя Устав, и занапред ще реагира решително срещу всяко нарушение на авторските права на преводачите и ще продължи да защитава своите членове и цялото преводаческо съсловие.

Управителен съвет на СПБ

Комисия по професионална етика на СПБ

Представяме романа “Сахиб. Импресии от депресията” на Ненад Величкович в превод от босненски на нашата колега Русанка Ляпова. Романът е скорошно издание на “Наука и изкуство”.

Интервю на Силвия Чолева с Русанка Ляпова по повод новата книга на Величкович на български език можете да чуете тук.

Представянето на “Сахиб” ще е на 19.02 от 18 ч. в Литературен клуб “Перото”. Заповядайте!

Ненад Величкович (1962 г.) е белетрист от Босна и Херцеговина, пише проза, пиеси, филмови сценарии, литературна критика и научни студии. През 1986 г. завършва югославски литератури и сърбо-хърватски език в университета в родния си град Сараево, където преподава и в момента. Тема на магистратурата му е политическият театър на Душан Ковачевич. От 1999 г. до 2007 г. е собственик на Литературната работилница “Омнибус”, за която редактира над 20 книги от местни и чуждестранни автори. От 2009 г. пише сатирични текстове за портала на „Дойче веле“. Член е на босненския ПЕН център.

Още с дебютния си роман „Квартиранти” (1995 г.) Ненад Величкович заявява една от характерните особености на своя художествен почерк – хумористичната си дарба. Автор е на шест романа и същия брой сборници с кратки разкази и сатирични текстове, сред които са „Сексикон/Секспресионизъм“ (1998 г.), „Сараевски гастронавти” (1999 г.), „Бащата на дъщеря ми” (2002 г.),  „Сто змея” (2007 г), „Примката на времето” (2011 г.), „Рицарят на шведската маса” (2013 г.) и др. Вторият му роман “Сахиб. Импресии от депресията” (2001 г.) – може би най-известната му книга, преведена на английски, немски, италиански, полски, словенски и македонски, – е остър и проникновен поглед към реалността на босненския преход и по думите на Дубравка Угрешич “сатирична деконструкция и деканонизация на националните (и югославски) литературни, културни, политически и идеологически митове “.

Ненад Величкович е добре познат у нас. Сред литературните му отличия е българската награда „Алеко” за хумористичния му разказ „Дяволът в Сараево”, както и специалната награда на Пловдивския фестивал „Златната ракла” за телевизионния му филм „Как си целунах носа”. В списание „Факел” беше публикуван неговият роман „Бащата на дъщеря ми” в превод на Людмила Миндова.

„Сахиб“ на Ненад Величкович е книга за литературния и културния превод, както и за несигурността, практическа и психологическа, която ги съпровожда. Романът е оформен като преводи на имейли, изпратени от главния герой – англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори, работещ за международна организация в Босна, – към неговия любовник в Лондон. В бележката към превода, поставена в края, вместо в началото на книгата, Величкович твърди, че се е опитал “да направи езикова снимка на времето, в което живеем”. Следователно на основно ниво романът превежда английския на босненски (макар че е псевдо превод, английският е все пак централен за езиковите снимки на Величкович), европейското в балканско, както и представите на чуждестранната администрация в тези на местните жители. Едновременно с това „Сахиб“ е роман, който отхвърля както традиционното патриархално, националистическо и хомофобско босненско живеене, така и  бруталното, покровителствено, неоколониално европейско администриране. Сред достойнствата на книгата са липсата на дидактичност и пряка авторова намеса, лекотата, с която отношенията между англичанина и неговият подчинен се преливат от сферата на идеологията и културата в техните лични и интимни отношения, както и бликащият хумор – неотделима част от тъканта на творбата. Благодарение на него читателят поглъща неусетно горчивия хап с прозрения за ситуцията на Балканите и докато се смее през сълзи, се пита къде сме ние в нея.

Continue reading →

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България се обявява решително в подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ и на ценностите, които  неговият екип представя и защитава (Позиция на екипа от 22.01.2018 г.).

„Денят започва с култура“ е едно от малкото предавания у нас, които предоставят  поле за свободни дискусии. Водещите Анна Ангелова, Димитър Стоянович, Александра Гюзелева и Николай Колев очертават в дебат, с отношение и завидна ерудиция, общите проблеми на българската и световната култура в жанровата им и историческа динамика, като по този начин създават вкусове и формират критерии. Смятаме, че исканията на новия програмен директор за намаляване на дискусионните форми, за „по-лайфстайл звучене“ и „популярен език“ налагат тревожен обрат, който противостои на мисията на Българската национална телевизия да защитава обществения интерес и да доизгражда образована аудитория.

УС на СПБ смята, че тълкуването на този проблем като „комуникационен“ от страна на директора на Националната телевизия г-н Константин Каменаров е крайно неубедително и заобикаля същността на разговора.

УС на СПБ приветства решението  на Съвета за електронни медии да обсъди конфликта, „избухнал около предаването „Денят започва с култура“.

                                                                                              УС на СПБ

24.01.2018 г.

Известният български преводач на румънска литература разказва за своята дейност на културен мост между румънци и българи в навечерието на Деня на румънската култура

Владимир Митев

Огнян Стамболиев е критик, преводач и журналист. Автор е на книгите: „Нова книга за операта” в 2 т., на първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла или от Офенбах до Уебър”, „Несравнимият баритон Кирил Кръстев”, „Слънчевият тенор Николай Здравков”. Издал редица преводни книги с поезия, проза и драматургия от Михай Еминеску, Йоан Славич, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Матей Вишниек, Жан Пол Сартр, Пиер Паоло Пазолини, Клаудио Магрис и др. Преводач и автор на оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни статии в периодичния печат. Носител на редица национални и международни награди, сред които и на Румънската академия (1997). Член на ПЕН- центъра, България.

Continue reading →