Category Archives: In memoriam

In memoriam: Мария Далчева

На 10 яну­а­ри ни напус­на Мария Дал­че­ва (1940 – 2021). С изтън­че­но чув­с­т­во към ези­ка и усет към ново­то, про­дъл­жи­тел на най-добро­то от тра­ди­ци­и­те и кул­ту­ра­та в чуж­да­та и род­на­та лите­ра­ту­ра Мария Дал­че­ва напра­ви свой при­нос в бъл­гар­с­кия лите­ра­ту­рен свят с пре­во­ди­те си от френ­с­ки език на твор­би като „Пле­тач­ка­та на дан­те­ли“ от Пас­кал Лене, „Пет­с­то­тин­те мили­о­на на Бегюм“ от Жюл Верн, „Пче­ли­ца“ от Ана­тол Франс и още, и още. Освен талан­т­лив лите­ра­ту­рен пре­во­дач, през целия си живот Мария Дал­че­ва е пре­по­да­ва­тел по френ­с­ки език и кул­ту­ра, кой­то с все­от­дай­на­та си рабо­та и бога­ти зна­ния допри­на­ся за изграж­да­не­то на не един и два­ма спе­ци­а­лис­ти в облас­та­та на пре­во­да, бъл­га­ро-френ­с­ки­те отно­ше­ния и фран­ко­фо­ни­я­та. Без­спор­но в осно­ва­та на раз­гръ­ща­не­то на пре­во­да­чес­кия ѝ талант и пре­по­да­ва­тел­с­ко-кул­тур­на­та ѝ дей­ност е фак­тът, че като дъще­ря на поета-фило­соф, есе­ист и пре­во­дач Ата­нас Дал­чев, М. Дал­че­ва ста­ва и негов дос­то­ен духо­вен наслед­ник.
За сво­и­те пре­во­ди Мария Дал­че­ва е носи­тел на престиж­ни награ­ди, при­съ­де­ни ѝ от Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, а през 2019 г. е отли­че­на с гра­мо­та на Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та за при­нос в раз­ви­ти­е­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и изкус­т­во и по повод Деня на народ­ни­те будители.


Поклон пред свет­лaта ѝ памет!

In memoriam: Хуан Едуардо Сунига (1919–2020)

На 24 фев­ру­а­ри 2020 г. в Мад­рид почи­на Хуан Еду­ар­до Суни­га, беле­жит испан­с­ки писа­тел, лите­ра­ту­рен кри­тик, пре­во­дач и при­ятел на България. 

Суни­га е извес­тен пре­ди всич­ко с майс­тор­с­ки­те си крат­ки раз­ка­зи за испан­с­ка­та Граж­дан­с­ка вой­на (обе­ди­не­ни в „Три­ло­гия за Граж­дан­с­ка­та вой­на“), в кои­то изоб­ра­зя­ва неге­ро­ич­но­то все­кид­не­вие на съв­сем не образ­цо­ви­те си пер­со­на­жи. Той е автор и на рома­ни, есе­та и кри­ти­чес­ки сту­дии. Носи­тел е на реди­ца награ­ди, сред кои­то се откро­я­ват Наци­о­нал­на­та награ­да за пре­вод, за пре­во­да му на про­из­ве­де­ни­я­та на пор­ту­гал­с­кия писа­тел и фило­соф Анте­ро де Кен­тал (1987), Наци­о­нал­на­та награ­да за кри­ти­ка и награ­да­та „Салам­бо” за сбор­ни­ка му с раз­ка­зи „Сто­ли­ца на сла­ва­та” (2003) и Наци­о­нал­на­та лите­ра­тур­на награ­да на Испа­ния (2016).

Хуан Еду­ар­до Суни­га е смя­тан за най-доб­рия спе­ци­а­лист по рус­ка лите­ра­ту­ра и по сла­вян­с­ки лите­ра­ту­ри в Испания. 

С Бъл­га­рия го свър­з­ват топ­ли чув­с­т­ва и дъл­бок инте­рес към бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и литература. 

Суни­га е бли­зък при­ятел на Дими­тър Димов, а през 80-те годи­ни на мина­лия век съдейс­т­ва за поста­вя­не­то на него­ва памет­на пло­ча в Мадрид. 

В сът­руд­ни­чес­т­во с голе­мия бъл­гар­с­ки испа­нист Тодор Ней­ков пре­веж­да „Жет­ва­рят“ на Йор­дан Йов­ков (изда­ден в Испа­ния през 1944), по-къс­но и „Под иго­то“ на Иван Вазов (изда­ден в Испа­ния през 1949, по-къс­но и в Куба). На Суни­га дъл­жим и про­ник­но­ве­ни пре­во­ди на испан­с­ки на модер­ни бъл­гар­с­ки поети като Яво­ров, Вап­ца­ров, Смир­нен­с­ки, Гео Милев, Баг­ря­на. Испан­с­ки­ят пре­во­дач е поче­тен член на Съю­за на пре­во­да­чи­те в България.

На 27.06.2019 г. по ини­ци­а­ти­ва на Посол­с­т­во­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Крал­с­т­во Испа­ния и на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия пре­зи­ден­тът на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия Румен Радев награ­ди Хуан Еду­ар­до Суни­га с орден „Св. св. Кирил и Мето­дий“ пър­ва сте­пен за голе­ми­те му заслу­ги и зна­чим при­нос в област­та на кул­ту­ра­та, лите­ра­ту­ра­та, обра­зо­ва­ни­е­то и изкуството.

Свет­ла памет!