Monthly Archives: February 2022

Изявление на УС на СПБ

През послед­ни­те дни сме сви­де­те­ли на немис­ли­ма за XXI век воен­на агре­сия в суве­рен­на дър­жа­ва. Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия (СПБ) осъж­да ост­ро воен­ни­те дейс­т­вия на рус­кия пре­зи­дент Вла­ди­мир Путин в Украй­на и при­зо­ва­ва за неза­бав­но­то им прекратяване.

Изказ­ва­ме събо­лез­но­ва­ния на близ­ки­те на жер­т­ви­те и изра­зя­ва­ме сво­я­та съп­ри­час­т­ност към всич­ки стра­да­щи от ужа­си­те на вой­на­та в Украйна.

Уве­ре­ни в това, че исти­на­та и диа­ло­гът са един­с­т­ве­ни­те оръ­жия за раз­ре­ша­ва­не на кон­ф­лик­ти, се надя­ва­ме в най-ско­ро вре­ме нор­мал­ни­ят мирен ход на живо­та да бъде възстановен.

На сво­и­те коле­ги укра­ин­с­ки­те пре­во­да­чи жела­ем кураж и вяра в непо­бе­ди­ма­та сила на сло­во­то за изграж­да­не на мос­то­ве меж­ду хората.

УС на СПБ

Чле­но­ве на СПБ, под­кре­пи­ли пози­ци­я­та на УС:

Албе­на Бакрачева

Албе­на Стаменова

Албе­на Стоянова

Алек­сан­дър Шурбанов

Ана Димо­ва

Анге­ли­на Димитрова

Анд­рей Манолов

Ане­та Данчева-Манолова

Анже­ли­на Пенчева

Анна Злат­ко­ва

Весе­ла Еленкова

Весе­ли­на Райжекова

Вла­ди­мир Атанасов

Вла­ди­мир Молев

Вла­ди­мир Пенчев

Гали­на Меламед

Геор­ги Рачев

Горя­на Ленкова

Дани­е­ла Илиева

Дарин Тенев

Дария Кара­пет­ко­ва

Десис­ла­ва Чешмеджиеа-Стойчева

Димит­ри­на Лесневская

Добро­мир Григоров

Еве­ли­на Хайн

Еле­на Метева

Еле­на Поптодорова

Еле­на Рачева

Ели­ца Иванова

Емил Басат

Жела Геор­ги­е­ва

Зор­ни­ца Китинска

Иван­ка Павлова

Иво Панов

Игли­ка Василева

Ладис­лав Цветков

Лари­са Петрова

Лиля­на Табакова

Люд­мил Димитров

Мари­а­на Ревенска

Мари­на Арнаудова

Мария Пет­ко­ва-Базел­ко­ва

Мая Гено­ва

Мая Цено­ва

Мег­ле­на Боденска

Миле­на Попова

Неве­на Панова

Недял­ка Чакалова

Нина Вено­ва

Олга Сто­я­но­ва

Петър Пас­ка­лев

Прав­да Спасова

Рада Ган­ко­ва

Рада Шар­лан­джи­е­ва

Рай­на Камберова

Роси­ца Ташева

Румя­на Бикс

Румя­на Л. Станчева

Румя­на Мл. Станчева

Румя­на Стоянова

Саби­на Павлова

Свет­ла Мутафова

Сил­вия Борисова

Сил­вия Вагенщайн

Сла­ва Янакиева

Таня Бату­ле­ва

Таня Попо­ва

Тео­до­ра Цанкова

Тодор­ка Янева-Медникарова

Толя Раде­ва

Хай­ри Хамдан

Хрис­ти­на Балабанова

Представяме: Откъс от романа „Импала“ на Карол Давид в превод на Красимир Кавалджиев

Карол Давид е роде­на в Мон­ре­ал през 1954 г. в семейс­т­во­то на пре­сел­ни­ци от Ита­лия. Поете­са, рома­нист­ка, автор­ка на крат­ки раз­ка­зи, пре­по­да­ва­тел­ка по лите­ра­ту­ра. Със сво­е­то твор­чес­т­во се утвър­ж­да­ва като една от воде­щи­те фигу­ри на съв­ре­мен­на­та лите­ра­ту­ра на Кве­бек. „Импа­ла“, пост­ро­ен като мод­ни­те след вой­на­та фото­ро­ма­ни, е пър­ви­ят ѝ роман, изля­зъл в Мон­ре­ал през 1994 г. У нас кни­га­та е изда­де­на с под­кре­па­та на Канад­с­кия съвет за изкус­т­ва­та.
Пре­во­да­чът Кра­си­мир Кавал­джи­ев е роден през 1969 г. Завър­ш­ва френ­с­ка фило­ло­гия в Софийс­кия уни­вер­си­тет и след­дип­лом­на спе­ци­а­ли­за­ция в Париж. Пре­веж­дал е на бъл­гар­с­ки про­из­ве­де­ния от Албер Камю, Ромен Гари, Пат­рик Моди­а­но, Морис Метер­линк, Жорж Батай, Юлия Кръс­те­ва и др. Носи­тел на Спе­ци­ал­на­та награ­да на СПБ (2016) за пре­во­да си на френ­с­ки език на „Диле­тант“ от Чав­дар Мутафов.

Геро­и­ня­та и повес­т­во­ва­тел­ка на рома­на „Импа­ла“, пуб­ли­ку­ван на бъл­гар­с­ки език от изда­тел­с­т­во „Пано­ра­ма“, Луи­за, е отгле­да­на от леля си Андже­ли­на, след като май­ка ѝ е осъ­де­на вмес­то баща ѝ за извър­ше­но от него убийс­т­во. Израс­на­ла без роди­те­ли, един ден Луи­за науча­ва, че май­ка ѝ е в затво­ра, и започ­ва да ѝ ходи на свиж­да­не, за да открие кол­ко са чуж­ди една на дру­га. Не след дъл­го май­ка­та се само­у­би­ва и вся­ка годи­на баща­та под нова само­лич­ност пола­га по една роза на гро­ба ѝ. Вед­нъж Луи­за го издеб­ва и се запоз­на­ва с него. Това пре­от­кри­ва­не на баща­та, кой­то вина­ги е бил една химе­ра, не може да не дове­де до тра­ги­чен край.
Загла­ви­е­то на рома­на е заим­с­т­ва­но от мар­ка­та на кола­та, коя­то май­ка­та на повес­т­во­ва­тел­ка­та е кара­ла в ней­но­то дет­с­тво – шев­ро­лет „Импа­ла“, кръс­тен на вид пър­га­ва афри­кан­с­ка анти­ло­па.
В тук помес­те­ния откъс от нача­ло­то на рома­на, любез­но пре­дос­та­вен от изда­тел­с­т­во „Пано­ра­ма“, повес­т­во­ва­тел­ка­та науча­ва за само­у­бийс­т­во­то на май­ка си Кони в затво­ра.
Бла­го­да­рим на изда­тел­с­т­во­то и на преводача!


КАРОЛ ДАВИД
ИМПАЛА

Пре­вод от френ­с­ки Кра­си­мир Кавалджиев

За да те оби­чам, излъ­гах.
Тони Маса­ре­ли

ПЪРВА ЧАСТ

1
ДЖОНИ КАРСЪН
ИНТЕРВЮИРА СТИВИ УОНДЪР

Не знам вече къде започ­ва и къде свър­ш­ва тази исто­рия. Дали посред нощ, или при­зо­ри? Как съм заспа­ла? С помощ­та на алко­хол или на сънот­вор­ни? Помня само оно­ва теле­фон­но обаж­да­не. Позвъ­ня­ва­не, от кое­то ти се обръ­ща сър­це­то. Питаш се кой си, отко­га същес­т­ву­ваш, с кого живе­еш. Стру­ва ти се, че съну­ваш, и тога­ва забе­ляз­ваш, че смърт­та е бли­зо. Пре­ди она­зи дата ника­къв знак не е сти­гал до теб. После се събуж­даш, обли­чаш тенис­ка, палиш лам­пи­те, вди­гаш щори­те, за да видиш дали све­тът диша. Све­тът спи, све­тът спи, свит на къл­бо като куче. Бър­зо се сви­ва, превръ­ща се в топ­ка в сто­ма­ха ти, хва­ща те за гър­ло­то и пове­че не те пус­ка. Просва те на пода и те нока­у­ти­ра.
Гла­сът идва­ше отда­леч – спо­ко­ен, улег­нал. В него няма­ше никак­ва уте­ши­тел­на нот­ка, никак­во съчув­с­т­вие.
Съоб­ща­ва­ше за смърт­та с неут­ра­лен тон, изреж­да­ше чис­ла, думи, зада­ва­ше въп­ро­си, на кои­то не бях в със­то­я­ние да отго­во­ря.
Гла­сът гово­ре­ше като нови­ни­те по теле­ви­зи­я­та в осем­най­сет часа, дава­ше мно­го инфор­ма­ция: дати, име­на, мес­та.
Извед­нъж каза: „Май­ка Ви умря. Наме­рих­ме я обе­се­на“. Лице­то в дру­гия край на лини­я­та затво­ри слу­шал­ка­та без предуп­реж­де­ние. Тога­ва кръв­та поте­че, раз­ля се по цяла­та стая, аз вече не помръд­вах. Дет­с­ки кош­мар. Река от кръв, коя­то вла­чи отпа­дъ­ци с приглу­шен тътен. Кош­ма­рът се изра­зя­ва­ше само в усе­ща­ния. Няма­ше сце­ни, нито пред­ме­ти, само овла­дян при­лив, кой­то отмер­ва­ше вре­ме­то. Тряб­ва­ше тяло­то ми да се слее с този маел­с­т­рьом, да се пре­вър­не в това отвра­ти­тел­но нещо.
Бях изгу­би­ла поня­тие за вре­ме. Нощ­та вече неп­ре­къс­на­то ми нана­ся­ше рани, изоб­що не ми про­ща­ва­ше – хва­ща­ше ме отно­во и отно­во, без да ми оста­ви вре­ме да си поема дъх. Све­тът бе в дро­бо­ве­те ми, топ­ка­та оби­та­ва­ше гър­ло­то ми – кач­ва­ше се, сли­за­ше, наста­ня­ва­ше се в глас­ни­те ми стру­ни, реже­ше ги. Уста­та ми изплю­ва­ше све­та, избъл­ва­ше го.
Пред­ста­вях си как са я наме­ри­ли в обща­та баня – обе­се­на на душа, с люле­е­щи се във въз­ду­ха кра­ка, как са я отка­чи­ли. Има­ла е син белег око­ло шия­та. Точ­но пре­ди да сло­жи край на живо­та си, опи­та­ла да ми позвъ­ни, дока­то съм спа­ла, за да ми поис­ка прошка, само че нищо не съм чула. Нито звук.
Живе­ех до паза­ра. Рано сут­рин­та ками­о­ни­те сно­вя­ха напред-назад, раз­то­вар­ва­ха сто­ка­та си по сер­ги­и­те. Сигур­но ми се е оба­ди­ла точ­но в този момент. Викът ѝ е бил заглу­шен от вико­ве­те на про­да­ва­чи­те. Бе се пре­вър­нал чис­то и просто в хлип, нес­по­со­бен да пре­ко­си прост­ран­с­т­во­то и да ме застиг­не в моя­та нощ. Сигур­но се е изгу­бил някъ­де към буле­вард „Сен Лоран“ сред дру­ги призра­ци.
В лява­та си ръка стис­ка­ла талис­ман, кой­то ми бе пре­да­ден заед­но с лич­ни­те ѝ вещи. Така изгу­бих тази, коя­то едва бях наме­ри­ла след дъл­го­го­диш­но тър­се­не, блуж­да­е­не и фрус­т­ра­ция. Кони Фера­га­мо, май­ка ми, отно­во изос­та­вя­ше дъще­ря си. В нощ­та, в коя­то научих за смърт­та ѝ, помис­лих, че аз също уми­рам, отне­се­на от гъл­ча­ва­та на гла­со­ве­те, от мра­ка и от души­те, кои­то ме умо­ля­ва­ха да ги изслу­шам за после­ден път, за да почи­ват в мир. Мно­го ми се иска­ше да ѝ простя как­во­то ми бе сто­ри­ла, само че не вед­на­га.
Тай­ланд­с­ки май­ки тлас­кат деца­та си към прости­ту­ция, дру­ги ги пре­би­ват до смърт; в Бра­зи­лия някои са при­ну­де­ни да ги изос­та­вят на ули­ца­та. Ескад­ро­ни­те на смърт­та се заемат с тях­но­то лик­ви­ди­ра­не. Май­ка ми зами­на, без нищо да поис­ка или да обе­щае, под­чи­не­на на нещо по-сил­но от нея.
Кога­то отво­рих очи, беше нощ. Дру­га нощ. В дру­га­та стая Джо­ни Кар­сън интер­вю­и­ра­ше Сти­ви Уон­дър. Андже­ли­на, моят ангел хра­ни­тел, ме наглеж­да­ше през рек­лам­ни­те пау­зи. Попи­ва­ше потта от чело­то ми, гово­ре­ше ми неж­но. Спах така някол­ко дни поред, а може би сед­ми­ци. Вре­ме­то вече няма­ше зна­че­ние. Вес­т­ни­ци­те и спи­са­ни­я­та се тру­па­ха на нощ­но­то шкаф­че. Връ­щах се от друг свят. Посте­пен­но започ­нах да ста­вам, за да се хра­ня, да се мия и да вър­ша дреб­ни­те все­кид­нев­ни задъл­же­ния. Нико­га пове­че не гово­рих­ме за теле­фон­но­то обаж­да­не, нито за май­ка ми.

2
ВЪЗНЕСЕНИЕ

От дни­те и сед­ми­ци­те, кои­то пре­ка­рах на лег­ло, помня гла­со­ве­те, кои­то сти­га­ха до мен през мра­ка. Неви­на­ги успя­вах да ги иден­ти­фи­ци­рам, те чес­то се прък­ва­ха от нищо­то – без­те­лес­ни, под­виж­ни, измъ­че­ни. Днес им при­да­вам фор­ма, оста­вям ги да ми гово­рят, да ме обзе­мат, рису­вам фрес­ка от зву­ци. Сега все­ки глас има лице и тяло. Отго­ва­рям на Кони, чувам я съв­сем ясно. Към гла­са ѝ се при­съ­е­ди­ня­ват и дру­ги гла­со­ве, кои­то нико­га по-рано не бях чува­ла. Така въз­тър­жес­т­ву­вах­ме над смърт­та.
От някол­ко дни Кони се явя­ва в съни­ща­та ми пре­об­ра­зе­на. Още има син белег на вра­та, но той ѝ стои като огър­ли­ца. Сама е, наис­ти­на, ала само­та­та вече не ѝ тежи как­то пре­ди. Помня онзи праз­ник през август, Въз­не­се­ние Бого­ро­дич­но1 , така и не раз­брах сми­съ­ла му, и все пак я виж­дам така, уст­ре­ме­на към небе­са­та, кога­то вече, най-сет­не, няма кой да я гле­да. Мина­ли са точ­но десет годи­ни, откак­то си отиде.
Не искай­те от мен да ви кажа неща, кои­то нямам осо­бе­но жела­ние да призная. Оста­ве­те ме да си спом­ням, дока­то тя уми­ра за десе­ти път. От квар­тал „Сен Лео­нар“ до „Риви­ер де Пре­ри“, като се мине през ули­ца „Дан­те“, аз така и не узнах коя съм. Дали съм дъще­ря­та, истин­с­ка­та дъще­ря на Робер­то? Сега съм сира­че. Кони умря, Андже­ли­на бър­ка мина­ло и насто­я­ще. Оста­ват ми само оне­зи думи и кар­ти­ни, кои­то про­дъл­жа­ват да живе­ят в мен.
Дока­то съм жива, ще се ста­рая да изиг­ра­вам смърт­та, защо­то сега за мен е важ­но вся­ка про­лет да пола­гам цве­тя вър­ху гро­ба на мър­т­ва­та. Пра­хът от кос­ти­те ѝ, плът­та ѝ, коси­те ѝ под­хран­ва пръст­та. С него земя­та вече не е бед­на, може да я при­юти зави­на­ги. Кол­ко­то до душа­та ѝ, аз я нося как­то се носи дете, нес­по­соб­но да стои уве­ре­но на кра­ка. И кога­то се раз­де­ля с тяло­то си, няма да я изос­та­вя, ще отида при духа ѝ, къде­то и да се нами­ра той. Ще се въз­не­сем заед­но със сле­ти духо­ве и души, ще пре­ле­тим над оби­та­ва­ния от нас ост­ров, ще обхо­дим квар­та­ли­те, в кои­то живях­ме. Никой няма да оста­не неос­ве­до­мен за при­със­т­ви­е­то ни на тази земя.
_____________________
1 В като­ли­чес­ка­та тра­ди­ция на 15 август се отбе­ляз­ва не Успе­ние, а Въз­не­се­ние Бого­ро­дич­но – при­ема­не­то на Бого­ро­ди­ца на небе­са­та. – Б. пр.

Отворено писмо до АБК

Ува­жа­е­ма гос­по­жо Алексиева, 

Воде­ни от убеж­де­ни­е­то, че пар­т­ньор­с­т­во­то меж­ду наши­те орга­ни­за­ции е най-доб­ри­ят път за пости­га­не на обща­та ни цел за раз­ви­тие на кни­го­из­да­ва­не­то в Бъл­га­рия, бих­ме иска­ли да пред­ста­вим на ваше­то вни­ма­ние някол­ко набо­ле­ли въп­ро­са от клю­чо­во зна­че­ние за бъде­ще­то на всич­ки нас. Вяр­ва­ме, че с общи уси­лия натру­па­ли­те се проб­ле­ми могат да бъдат пре­одо­ле­ни и чрез пло­дот­вор­но сът­руд­ни­чес­т­во да поста­вим осно­ви­те на един по-здрав ико­но­ми­чес­ки и мно­го по-богат кни­жен сектор.

На пър­во мяс­то, обръ­ща­ме се към Вас във връз­ка с реди­ца сиг­на­ли на пре­во­да­чи (не само чле­но­ве на СПБ) за недо­пус­ти­ми зло­у­пот­ре­би от стра­на на някои изда­те­ли. Бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во ясно рег­ла­мен­ти­ра отно­ше­ни­я­та изда­тел-пре­во­дач, като в ЗАПСП е отде­ле­но спе­ци­ал­но вни­ма­ние на изда­тел­с­ки­те дого­во­ри (Гла­ва сед­ма, раз­дел II), как­ви­то по същес­т­во се явя­ват и дого­во­ри­те, кои­то сключ­ва изда­те­лят с пре­во­да­ча. Въп­ре­ки това зачес­тя­ват опи­ти­те на неко­рек­т­ни изда­те­ли да нала­гат сключ­ва­не­то на дого­во­ри по чл. 42 от ЗАПСП и така на прак­ти­ка лиша­ват пре­во­да­ча от всич­ки пра­ва вър­ху тру­да му с изклю­че­ние на неот­чуж­ди­мо­то пра­во на призна­ва­не на автор­с­т­во­то. Едва ли е нуж­но да се отбе­ляз­ва, че нала­га­не­то на дого­вор по чл. 42 от ЗАПСП пред­став­ля­ва гру­бо нару­ше­ние на Етич­на­та хар­та на бъл­гар­с­ки­те кни­го­из­да­те­ли, кни­го­раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли, лите­ра­тур­ни аген­ти, биб­ли­о­те­ки и пре­во­да­чи. Във връз­ка с това при­зо­ва­ва­ме АБК да взе­ме отно­ше­ние по този казус в най-крат­ки сро­ко­ве, като потвър­ди не само на думи, а и на дела запи­са­на­та в Етич­на­та хар­та реши­мост за спаз­ва­не на кон­с­ти­ту­ци­я­та, зако­ни­те на стра­на­та и прин­ци­па на зачи­та­не на пра­ва­та на учас­т­ни­ци­те в книж­ния сектор.

Натис­кът, кой­то поня­ко­га изда­те­ли­те упраж­ня­ват вър­ху пре­во­да­чи­те от пози­ци­я­та на сила­та, е отче­тен и в Дирек­ти­ва 2019/790 на ЕП и на Съве­та, коя­то, как­то зна­е­те, пред­стои да бъде въве­де­на в бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во до някол­ко месе­ца. СПБ учас­т­ва в кон­сул­та­ци­и­те по изгот­вя­не­то на про­ме­ни­те в ЗАПСП и с радост можем да отбе­ле­жим, че пози­ци­и­те ни бяха посрещ­на­ти с нуж­но­то вни­ма­ние в работ­на­та гру­па към Минис­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та (ста­но­ви­ще­то ни е налич­но на сай­та на Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та). Като отчи­та неиз­беж­на­та нерав­но­пос­та­ве­ност меж­ду изда­те­ли­те и пре­во­да­чи­те, как­то и необ­хо­ди­мост­та от по-спра­вед­ли­во въз­наг­раж­де­ние за съз­да­те­ли­те на кул­тур­ни про­дук­ти, Дирек­ти­ва 2019/790 отва­ря широ­ко вра­ти­те за уста­но­вя­ва­не на нов модел на отно­ше­ния меж­ду изда­те­ли­те и пре­во­да­чи­те, вклю­чи­тел­но колек­тив­но дого­ва­ря­не на мини­мал­ни въз­наг­раж­де­ния. Ще се рад­ва­ме да обсъ­дим тези въз­мож­нос­ти и с общи уси­лия да начер­та­ем план с кон­к­рет­ни стъп­ки за тях­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не, кое­то би гаран­ти­ра­ло раз­ви­ти­е­то на бога­та кни­жов­на кул­ту­ра и качес­т­ве­но обра­зо­ва­ние в България. 

И накрая, бих­ме иска­ли да ви пока­ним да се при­съ­е­ди­ни­те към меж­ду­на­род­на­та кам­па­ния за посоч­ва­не на име­то на пре­во­да­ча във всич­ки мате­ри­а­ли, свър­за­ни с пре­ве­де­но­то от него про­из­ве­де­ние (вж. напри­мер кам­па­ни­я­та на ЕСАЛП). Това би допри­нес­ло за пове­че види­мост на пре­во­да­чес­кия труд, а това е пър­ва стъп­ка към оце­ня­ва­не­то му по дос­тойн­с­т­во и пови­ша­ва­не­то на прести­жа на про­фе­си­я­та, а оттам и на качес­т­во­то на пре­во­да­чес­ка­та работа. 

Потвър­ж­да­ва­ме още вед­нъж готов­ност­та си да рабо­тим заед­но в име­то на общи­те ни цели. 

С ува­же­ние,

УС на СПБ