Ана Стоева Димова

Работ­ни ези­ци: нем­с­ки

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и  хуманитаристика

Крат­ка биог­ра­фия:  Роде­на в Сви­лен­г­рад на 30 юни 1947 г. Завър­ши­ла през 1970 г. спе­ци­ал­ност нем­с­ка фило­ло­гия в Софийс­кия уни­вер­си­тет. Защи­ти­ла док­то­рат по кон­т­рас­тив­на лин­г­вис­ти­ка в Лайп­циг­с­кия уни­вер­си­тет 1979 г. Пре­по­да­ва­тел по гер­ман­с­ко ези­коз­на­ние и тео­рия на пре­во­да  в Шумен­с­кия уни­вер­си­тет до 2014 г. Док­тор на фило­ло­ги­чес­ки­те науки в област­та на тео­ри­я­та и прак­ти­ка­та на пре­во­да – 2006 г. Про­фе­сор по гер­ман­с­ки ези­ци от 2007 г. Хоно­ру­ван пре­по­да­ва­тел в уни­вер­си­те­ти­те във Вели­ко Тър­но­во, Плов­див, София и Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет. Лек­тор по бъл­гар­с­ки език и кул­ту­ра в Уни­вер­с­те­та „Луд­виг Мак­си­ми­ли­ан” Мюн­хен 1998–2001 г. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ла в уни­вер­си­те­ти­те във Вие­на, Гьо­тин­ген, Ерлан­ген, Потс­дам, Байройт.

Избра­ни преводи:

  • Хер­м­лин, Щефан. Вечер­на свет­ли­на. Раз­ка­зи и нове­ли. — София, 1983.
  • Вайс, Ернст. Бед­ни­ят пра­хос­ник. Роман.- София, 1985.
  • Рот, Йозеф. Гроб­ни­ца­та на капу­ци­ни­те. Раз­ка­зи и роман. — София, 1986.
  • Кра­ус, Карл. Кути­я­та на Пан­до­ра. Есе­та и афо­риз­ми. — София, 1991.
  • Ран­с­майр, Крис­тоф. Послед­ни­ят свят. Роман. — София, 1992.
  • Асман, Ян. Кул­тур­на­та памет. — София, 2001.
  • Целан, Паул. Ничи­я­та роза. Сти­хот­во­ре­ния. Дву­е­зич­но изда­ние. – София, 2001.
  • Рот, Юли­а­на / Кла­ус Рот: Сту­дии по интер­кул­тур­на кому­ни­ка­ция. София: 2007.
  • Оро­ша­ков, Хара­лам­пи Г.: Афе­ра­та “Батен­берг”. Плов­див, 2011.
  • Фала­да, Ханс. Вски уми­ра сам. Роман. – Плов­див, 2013.
  • Гру­бер, Мари­а­не. Спо­ме­ни­те на един смеш­ник. Роман. Русе, 2014.

Награ­ди: Награ­да за худо­жес­т­вен пре­вод на Авс­т­рийс­ко­то минис­тер­с­т­во за обра­зо­ва­ние и изкус­т­во 1997

Дан­ни за кон­такт: e‑mail: ana.dimova@abv.bg