Владимир Георгиев Пенчев

Работ­ни ези­ци: чеш­ки, сло­ваш­ки, рус­ки

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: худо­жес­т­ве­на, общес­т­ве­но-поли­ти­чес­ка лите­ра­ту­ра

Крат­ка биог­ра­фия: Роден е на 1 яну­а­ри 1957 г. в Ста­ра Заго­ра. Завър­ш­ва Сла­вян­с­ка фило­ло­гия, чеш­ки про­фил, в СУ „Св. Кли­мент Охрид­с­ки“. Спе­ци­а­ли­зи­ра в Кар­ло­вия уни­вер­си­тет в Пра­га. Рабо­ти крат­ко вре­ме в Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия и от 1983 г. постъп­ва в Инс­ти­ту­та за фол­к­лор, днес Инс­ти­тут за етно­ло­гия и фол­к­ло­рис­ти­ка с Етног­раф­с­ки музей – БАН. Защи­та­ва дисер­та­ци­о­нен труд през 1992 г., от 1996 г. е доцент, от 2017 г. – про­фе­сор.

Науч­ни­те му инте­ре­си са основ­но в област­та на бъл­га­ро-чеш­ки­те фол­к­ло­рис­тич­ни отно­ше­ния, исто­рия на чеш­ко­то при­със­т­вие в бъл­гар­с­ки­те земи, исто­рия на бъл­гар­с­ка­та фол­к­ло­рис­ти­ка, етно­ло­гия на сла­вян­с­т­во­то, проб­ле­ми на сла­вян­с­ка­та етно­кул­тур­на иден­тич­ност и т. н. Водещ изсле­до­ва­тел е по проб­ле­ма­ти­ка­та на етнич­ни­те общ­нос­ти в чуж­до­ет­нич­на сре­да. Автор е на над 200 науч­ни пуб­ли­ка­ции, сред кои­то моног­ра­фии, кни­ги, сбор­ни­ци, сту­дии, ста­тии и т.н.

От 1994 г. чете лек­ци­он­ни кур­со­ве в ЮЗУ „Н. Рил­с­ки“ – Бла­го­ев­г­рад, а по-къс­но – и в ПУ „П. Хилен­дар­с­ки“, НБУ и бив­шия Сла­вян­с­ки уни­вер­си­тет по етно­ло­гия на сла­вян­с­т­во­то, кул­тур­на ант­ро­по­ло­гия на сла­вя­ни­те, сла­вян­с­ки фол­к­лор, сла­вян­с­ки иден­тич­нос­ти, стра­ноз­на­ние на Чехия, чеш­ки реа­лии и др. Понасто­я­щем пре­по­да­ва Чеш­ки и сло­ваш­ки кул­тур­ни и исто­ри­чес­ки реа­лии в СУ „Св. Кл. Охрид­с­ки“. Изна­сял е лек­ции и лек­ци­он­ни кур­со­ве и в реди­ца чуж­ди уни­вер­си­те­ти.

Член-осно­ва­тел е и пред­се­да­тел на сдру­же­ние „Бохе­мия клуб“; член е на Съю­за на уче­ни­те в Бъл­га­рия, на Наци­о­нал­ния коми­тет на сла­вис­ти­те, как­то и на коми­си­я­та по фол­к­лор при Меж­ду­на­род­ния коми­тет на сла­вис­ти­те. Член е на реди­ца меж­ду­на­род­ни редак­ци­он­ни съве­ти на науч­ни спи­са­ния в чуж­би­на.

Зани­ма­ва с пре­вод на чеш­ка и сло­ваш­ка худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра, член е на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия.

Избра­ни пре­во­ди:

  • Йозеф Кад­лец. Вио­ла. София: Народ­на кул­ту­ра, 1988.
  • Радек Йон. Мемен­то. София: Народ­на кул­ту­ра, 1989.
  • Еда Кри­зе­о­ва. Вац­лав Хавел – поет и пре­зи­дент. София: Изда­тел­с­т­во на БАН, 1992 (със Св. Хрис­то­ва).
  • Ире­на Доус­ко­ва. Как въл­ци­те ме изядо­ха. София: Колиб­ри, 2005 (с А. Пен­че­ва).
  • Лен­ка Про­хаз­ко­ва. Слън­це в зени­та. Роман за Ян Палах. София: Пара­докс, 2013.
  • Иржи Хаи­чек. Рибя кръв. София: Пара­докс, 2016.

Награ­ди:

  • Поче­тен медал за заслу­ги на Минис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те рабо­ти на Чеш­ка­та репуб­ли­ка (2003).

Дан­ни за кон­такт:

  • email: vladimir_penchev@yahoo.com