Уважаема госпожо Алексиева,
Водени от убеждението, че партньорството между нашите организации е най-добрият път за постигане на общата ни цел за развитие на книгоиздаването в България, бихме искали да представим на вашето внимание няколко наболели въпроса от ключово значение за бъдещето на всички нас. Вярваме, че с общи усилия натрупалите се проблеми могат да бъдат преодолени и чрез плодотворно сътрудничество да поставим основите на един по-здрав икономически и много по-богат книжен сектор.
На първо място, обръщаме се към Вас във връзка с редица сигнали на преводачи (не само членове на СПБ) за недопустими злоупотреби от страна на някои издатели. Българското законодателство ясно регламентира отношенията издател-преводач, като в ЗАПСП е отделено специално внимание на издателските договори (Глава седма, раздел II), каквито по същество се явяват и договорите, които сключва издателят с преводача. Въпреки това зачестяват опитите на некоректни издатели да налагат сключването на договори по чл. 42 от ЗАПСП и така на практика лишават преводача от всички права върху труда му с изключение на неотчуждимото право на признаване на авторството. Едва ли е нужно да се отбелязва, че налагането на договор по чл. 42 от ЗАПСП представлява грубо нарушение на Етичната харта на българските книгоиздатели, книгоразпространители, литературни агенти, библиотеки и преводачи. Във връзка с това призоваваме АБК да вземе отношение по този казус в най-кратки срокове, като потвърди не само на думи, а и на дела записаната в Етичната харта решимост за спазване на конституцията, законите на страната и принципа на зачитане на правата на участниците в книжния сектор.
Натискът, който понякога издателите упражняват върху преводачите от позицията на силата, е отчетен и в Директива 2019/790 на ЕП и на Съвета, която, както знаете, предстои да бъде въведена в българското законодателство до няколко месеца. СПБ участва в консултациите по изготвянето на промените в ЗАПСП и с радост можем да отбележим, че позициите ни бяха посрещнати с нужното внимание в работната група към Министерство на културата (становището ни е налично на сайта на Министерството на културата). Като отчита неизбежната неравнопоставеност между издателите и преводачите, както и необходимостта от по-справедливо възнаграждение за създателите на културни продукти, Директива 2019/790 отваря широко вратите за установяване на нов модел на отношения между издателите и преводачите, включително колективно договаряне на минимални възнаграждения. Ще се радваме да обсъдим тези възможности и с общи усилия да начертаем план с конкретни стъпки за тяхното осъществяване, което би гарантирало развитието на богата книжовна култура и качествено образование в България.
И накрая, бихме искали да ви поканим да се присъедините към международната кампания за посочване на името на преводача във всички материали, свързани с преведеното от него произведение (вж. например кампанията на ЕСАЛП). Това би допринесло за повече видимост на преводаческия труд, а това е първа стъпка към оценяването му по достойнство и повишаването на престижа на професията, а оттам и на качеството на преводаческата работа.
Потвърждаваме още веднъж готовността си да работим заедно в името на общите ни цели.
С уважение,
УС на СПБ
