В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 28 юли 2017 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.

Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия). Документите се изпращат по електронната поща на следните адреси: office@bgtranslators.org и panoramapublishers@gmail.com.

Краен срок за подаване на документи – 30 септември 2017 г.

Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои в първата половина на октомври 2017 г.

Главният редактор отговаря за:

• литературната стратегия и политика на „Панорама“;
• изработването на издателските планове;
• изготвянето на график за кандидатстване по проекти за субсидирани издания и избора на екип за направата им;
• осигуряването на преводачи, редактори, коректори, художници, специалисти по  предпечата;
• производството на изданията и взаимоотношенията с печатниците;
• промоцията и рекламата на изданията;
• изготвянето на договори със съответните изпълнители.

Уважаеми доц. Генов,

От името на Управителния съвет и на Комисията по прфесионална етика на Съюза на преводачите в България, изразявам нашето недоумение във връзка с недопустимото представяне на значителна част от предговора на г-жа Яна Букова към книгата „Стихотворения“ от Гай Валерий Катул (изд. „Стигмати“, 2009, 5–19) като Ваш авторски текст в личния Ви блог. Освен това, Вие съпровождате теоретичния текст за Катул с няколко стихотворения в превод на г-н Борислав Георгиев (но в случая посочвате името му), докато талантливият и новаторски превод на стиховете на големия римски поет в посоченото издание също е дело на г-жа Букова. Това прави заслугите ѝ за българската рецепция на Катул и на античната поезия като цяло особено значими. Доц. Генов, Вие сте познат сред академичната и преводаческата колегия като дългогодишен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, който познава добре първичната и вторична литература на български език в тези области. Както Ви е известно, научните текстове следват принципа на цитирането и позоваването на чуждия творчески и изследователски труд. Затова, доц. Генов, в качеството си на професионално-творческа организация, сред чиито основни цели е защитата на авторските права, Ви призоваваме да отстраните незабавно от блога си текста на Яна Букова за Катул или, ако авторката е съгласна, да сложите незабавно под нейния текст нейното име като автор.

С уважение: доц. д-р Иво Панов, Председател на СПБ

София, 20.07.2017 г.

Тигре, тигре,
кой коварно  зачерта
твойта дива красота!

Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.

Малко след като се запозна с  прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.

Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.

У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на  части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews.

Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.

На нас, преводачите, ни остава да му благодарим за тази негова констатация и да заявим, че СПБ ще продължи да осъжда всяка установена злоупотреба с преводи на колеги, чиито текстове се използват, без преводачът да получава дължимото морално и парично възнаграждение. Подобни практики са недопустими и не бива да бъдат толерирани в общественото пространство.

Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.

УС на СПБ

Предлагаме откъс от романа “Химера” на Джон Барт в превод на нашата колега Надежда Розова. Романът е скорошно издание на Лист”.

Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета The Literature of Exhaustion и The Literature of Replenishment, където определя литературния реализъм и отчасти модернизма като „изчерпана“ традиция, а собствените си произведения – според мнозина самата постмодернистична сърцевина, нарича „романи, които имитират формата на романа, написани от автор, който имитира ролята на автор“.

Барт владее до съвършенство техниката на метапрозата – проза, която непрекъснато напомня на читателя какъв е реалният й статут, тоест, че е произведение на изкуството. Известен е с умението си виртуозно да играе с текста, да въвлича и читателя в диалога и да го превръща в част от повествованието. Всъщност романът „Химера“ (за който е удостоен с Националната литературна награда на САЩ за 1973 г.) е истински метароман: роман за собственото си създаване. Героите притежават върховно, почти сковаващо самосъзнание, те съзнават, че разказват разкази в разказите. Понякога дори е трудно да се определи коя е по-голямата рамка и кои са по-малките вмъкнати текстове. Самият Барт се появява лично (като джина, като Джером Брей). Част от историите повтарят мотиви и дори изречения от по-ранни негови произведения. Белерофонт дори се превръща в страниците на собствената си история, доплувала в блатата на Бартовия Мериланд.

Джон Барт не крие, че въображението му намира сложността за усладителна, затова в най-експерименталната си книга – сборника с кратка проза „Изгубени в залата на смеха“ (1968) – се посвещава на решаването на конкретна формална задача: да напише разказ под формата на лента на Мьобиус; да разработи модел за писател, който пише за писател, който пише за…; да изгради най-дългата възможна поредица „разказ в разказа“ и т.н.

Романът „Химера“ пък се състои от три новели („Дунязадиад“, „Персеида“ и „Белерофонтиада“) с дълбоки корени в митичното повествование. Въздействието и подредбата на трите части напомнят едноименното огнедишащо чудовище – с лъвска глава, тяло на коза и опашка на змия. В текста реалният свят на бъдещето нахлува в света на митичното минало и някогашните истории черпят съдържание от предстоящите, утвърждава се преобразяващата способност на словото, а срещата между идеалния разказвач и идеалния читател се превръща в магичен и съзидателен любовен акт.

Continue reading →