Author Archives: Teodora Tzankova

Меглена Боденска

Работни езици: шведски, датски, норвежки, английски

Област на преводаческа дейност: шведска художествена литература и драматургия

Кратка биография: Меглена Боденска е магистър по скандинавистика (1997) от СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната й работа е върху драматургията на Огуст Стриндберг. Хоноруван преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2007). Специализира шведска литература в Стокхолмския университет (1997) и стилистика на шведския език в същия университет (2006). Превеждала е както съвременни шведски автори (Пер Улоф Енквист, Ингмар Бергман, Микаел Ниеми), така и класици (Ялмар Бергман).

Избрани преводи:

  • Ингмар Бергман, „Персона“, (Лист, 2018);
  • Ялмар Бергман, „Маркюрелови от Вадшьопинг“ (Матком, 2018);
  • Мартина Хаг, „Нашата история“ (Ера, 2017);
  • Хенинг Манкел, „Петата жена”, (Унискорп, 2008);
  • Микаел Ниеми, „Поп музика от Паяла“, (Жар, 2005);
  • Ларш Густафсон, „Деканът“, (сп. Съвременник, кн. 3, 2004);
  • Пер Улоф Енквист, „Посещението на придворния лекар“ (Хемус, 2004);
  • Ингмар Бергман, „Душевен въпрос“ (сп. Панорама, кн. 2, 2001);
  • Ингмар Бергман, „Родени в неделя“ (Хемус, 2000);
  • Ларш Нурен, „И ни дай сенките“ (Театър Българска Армия, 1999);

Награди:

  • Българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист”, присъждана за принос в българо-шведските културни взаимодействия, 2002.

Данни за контакт: meglenab@gmail.com

 

In memoriam: Димитър Стефанов

С прискърбие съобщаваме, че на 19 октомври т.г. ни напусна Димитър Стефанов Бъчваров (1932–2018).

Димитър Стефанов бе член-учредител на Съюза на преводачите в България, изключителен преводач от чешки, словашки и руски, а също и даровит поет, писател, автор на детски книги, съставител и редактор на поетични антологии…, удостояван с множество български и чуждестранни награди. Ще го помним като достоен човек и колега!

Опелото се състоя на 21 октомври 2018 г., от 14.15 ч., в храм “Света Неделя”.

Бог да го прости!

 

ВИДИМОСТ

Не гледай само напред. Не гледай само назад.
Не гледай само напред и назад. Поглеждай и
надолу. Ако можеш – погледни и в дълбочина.
Поглеждай и нагоре. Над ниската облачност има
високо небе.
А знаеш ли какво ми се случи днес?
От покрива
видях корена,
от мазето – орела.

Димитър Стефанов

ПРЕДСТАВЯТ ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО НА ФЕСТИВАЛА НА СЛОВОТО В БУРГАС

Класическа и авангардна поезия и проза на няколко езика ще звучат в Дома на писателя в Бургас в рамките на литературната вечер «Намерени в превода». Събитието, което стартира на 10 октомври от 18.00 часа, се провежда в рамките на тазгодишното издание на Есенните литературни празници, превърнали се в своеобразен фестивал на словото. Литературната вечер е инициирана от Творческата комисия на Бургаската писателска общност съвместно със Съюза на преводачите в България. За проявата в Бургас пристигат представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията “История, теория и критика на превода”, литературен журналист и историк на превода) .

Със свои преводи на художествена литература ще се включат известни творци от Бургас, страната и чужбина. По време на срещата ще се проведе дискусия по основните и актуални проблеми в областта на художествения превод.

Проявата се провежда броени дни след честванията на Международния ден на преводача, а целта й е да се отдаде полагаемата почит към тази сфера на интелектуалната и духовната дейност, без която развитието на цивилизацията е немислимо.

Преводът преминава през цялата история на човечеството. Съгласно историческите данни първите документални паметници на превода датират от 15 век преди новата ера и представляват дипломатическа кореспонденция от древноегипетски език на акадски. А първият преводач, чието име е увековечено за поколенията, е египетския върховен жрец Анхурмес от Тинис (14 в. преди новата ера). За античните автори като Хораций, освен изкуство, преводът преди всичко е общочовешки дълг за разпространението на мъдростта.

Съвременните статистически данни свидетелстват, че още в края на 20 век обемът на преводите в света е възлизал на 200 млн. страници, а с всяка изминала година той е нараствал средно с 15 процента.

Във века на модерните технологии и умните машини, художествения превод заема особено важно място. Защото и най-съвършената апаратура не би могла да пресъздаде красотата и индивидуалността на човешката душа и оригиналния творчески изказ, да се превърне в онова свързващо звено, което помага творецът и читателите му да се намерят в превода.

Информацията е от www.burgas.bg.

 

Иглика Василева – преводач на октомври в Столична библиотека

На 8 октомври (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков” № 4, започва новата поредица „Преводач на месеца“ – по подобие на придобилите популярност през последните години „Поет на месеца“ и „Разказвач на месеца“. Началото слага известната наша преводачка Иглика Василева, благодарение на която имаме възможност да четем много от шедьоврите на англоезичната литература на български. В събитието ще се включат също поетесата Надежда Радулова, както и Биляна Курташева, преподавател в Нов български университет, които самите са преводачи от английски. Входът е свободен, а някои от преведените от Иглика Василева книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец октомври.

 

ИГЛИКА ВАСИЛЕВА е родена през 1947 г.  в София. През 1971 г. завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност английска филология. Работила е в Българска телеграфна агенция, списание “Панорама” (орган на Съюза на преводачите в България), в издателство “Народна култура” и в издателство «Златорог». Публикациите ѝ в периодичния печат са свързани предимно със съвременната англоезична литература – нови книги, тенденции, литературни награди. Повечето от авторите, които е превеждала от английски на български представляват принос към нашата култура: разкази и романи от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Енциклопедия на традиционните символи, Пол Остър, “Простори на демокрацията” и “Дни образци” от Уолт Уитман, “Към фара”, “Вълните“, „Орландо“, Собствена стая”, “Три гвинеи” и други от Вирджиния Улф, романи от Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, “Одисей” от Джеймс Джойс и др. Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е наградена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 получава наградата за художествен превод на името на “Христо Г. Данов”.

В момента е хоноруван преподавател към Катедрата по англицистика и американистика в СУ “Св.Климент Охридски”.

 

Continue reading →