Author Archives: Teodora Tzankova

Съдбата на писателя като ребус: рецензия на Крум Гергицов за „Търговецът на начала на романи” на Матей Вишниек в превод на Огнян Стамболиев

Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен почитател на световноизвестния драматург и белетрист Матей Вишниек  (род. 1956). Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа. Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията  в днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на дисидента Вишниек, признат от критиката като „новия Йонеско”. Допадат му стилът, идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател. При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този голям майстор на словото.

Най-новият превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена  с Голямата награда за Европейски роман на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че  Вишниек попада в най-точния и актуален път на писането на художествена  проза, показва че с идеите си в него е оформил  многостранна  картина на личността на писателя в съвременния свят.

Continue reading

Весела книга за Софийския университет

По случай 130-годишнината на СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „Св. Климент Охридски“

представя

Весела книга за Софийския университет

44 възпитаници разказват незабравими случки от студентските си години

За книгата ще говори Георги Бърдаров

3 декември 2018 г.

18.30 часа

Университетска библиотека

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

Търсете в книжарницата в Ректората

In memoriam: Александър Федотов (1956-2018)

На 28 октомври най-неочаквано ни напусна проф. дфн Александър Федотов (1956–2018) – отдаден и ерудиран преподавател в Софийския университет, изключителен специалист в областите на старата и средновековната корейска, монголска и тибетска литература, култура, философия и религия, експерт в сферата на висшето образование, дългогодишен член и приятел на СПБ… Загубихме ведрата му усмивка и топлотата му, колегиалната му диалогичност, преводаческия му талант. Скърбим искрено заедно със съпругата му Снежана Тодорова.

Светъл път, Саша!

Поклонението се състоя на 2 ноември 2018 г. от 11.00 до 13.00 часа в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет.

От Съюза на преводачите в България

Покана: „За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература”

100 години от възстановяването на независимостта на Полша

Представяне на книгата

„За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература”

на Емил Басат, с участието на автора

(издателство „Парадигма”, София, 2018)

Кога: 6 ноември 2018 г., вторник, 18.00 ч.                                                                                                                      Къде: Полски институт в София, ул. „Веслец“ № 12, вход свободен

Организатори: Полски институт в София съвместно с Издателство „Парадигма”

Книгата ще представят: д-р Сабина Павлова, лингвист, д-р Митко Новков, литературен критик и Ярослав Годун, директор на Полския институт в София.

Откъси от творбите на полските автори ще чете актрисата Маргарита Хлебарова.

 

Книгата включва интервюта с 19 изтъкнати български литературоведи и преводачи на полска литература на български език: Димитрина Лау-Буковска, Благовеста Лингорска, Божко Божков, Магдалена Атанасова, Иван Вълев, проф. Боян Биолчев, Вера Деянова, Богдан Глишев, Антоанета Попова, Мира Костова, Лъчезар Селяшки, Силвия Борисова, проф. Галя Симеонова-Конах, проф. Калина Бахнева, проф. Панайот карагьозов, проф. Правда Спасова, проф. Маргрета Григорова, Юлиян Божков и д-р Камен Рикев.

Тази книга е плод на носталгия и на тъга – тъга по едно красиво и изпълнено със смисъл време на приятелство и тъга по отишлите си без време хора – Боян и Юлия Обретенови, Величко Тодоров и Галя Белинска, благодарение на които навлизах в света на Полша. Това е книга и на закъснялото ми признание към онези труженици на превода, които претворяваха полското слово през годините, както и към изследователите на българо-полските културни връзки. Лицата на българската полонистика са многобройни и различни, сред тях има компаративисти, езиковеди, лингвисти, синхронни и консекутивни преводачи, филмови преводачи, учени, съчетаващи своите интереси с превод на художествена литература, поети – всички те обединени от една обща любов към Полша.Искаше ми се през техните гласове и мисли да станете съпричастни, скъпи читатели, на онова, което героите ми наричат “глътка въздух”, “усещане за свобода”, “морален пример”. Благодаря на всички мои герои преводачи, дали съгласието си да участват в това наше общо пътешествие в полския свят. Пътуване, което надявам се да продължи и в една бъдеща книга посветена на полските българисти. (Емил Басат)

Емил Басат е литературен журналист и историк на превода. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. От 40 години прави анкети с български преводачи и с чуждестранни българисти. Автор е на 6 книги – “Чешки триптих” (в съавторство с Величко Тодоров), “Преводът – лица и маски” – книга първа и втора, книга трета очаква своя издател, „Българо-унгарски двуглас”, „Словашките лица на българската литература”(електронен вариант) и „За Полша – с любов”. Носител е на наградата на СПБ и фондация „Панагирик” за цялостен принос в популяризирането на преводното дело в България. Ръководител е на секция “Теория, история и критика на превода” на СПБ.

Заповядайте!

Представяме „Персона” на Ингмар Бергман в превод на Меглена Боденска

„Персона“ (1966) e едно от най-емблематичните и енигматични произведения на Ингмар Бергман (1918 – 2007). Сценарият на едноименния филм излиза за пръв път на български език в превод на Меглена Боденска и е включен в сборник киноповести от издателство „Лист“, който отбелязва 100-годишния юбилей от рождението на твореца.

„Персона“ е написана през 1965 година в болница, където Бергман е приет поради свръхизтощение. Той е обзет от съмнение в ролята на изкуството, подобно на своята героиня, Елисабет Фоглер, която не може да понесе гледката на самозапалилата се будистка монахиня, защото тя е готова да умре за религията си,  докато Елисабет е изгубила своята вяра в изкуството.

Очарованието на „Персона“ се дължи и на нейното сродството с лириката и музиката. Прологът на произведението е определян като кино-поезия. Самият Бергман нарича двете си героини „различни гласове в concerto grosso на една и съща душа“, а по-късно оприличава творбата на соната. Музиканти изтъкват, че развитието на двата образа напомня за това на музикалните теми в класическа соната.

В сборника са препубликувани също „Сцени от един семеен живот“, „Сарабанда“ и „Есенна соната“  в превод от Васа Ганчева в нова редакция на Гергана Димитрова.

Предлагаме откъси от „Персона”, подбрани и предоставен ни от преводачката.

 

Continue reading