Писателят- философ Октавиан Палер (1926- 2007), е без съмнение, сред най- интересните автори от съвременна Румъния. Интересна и нелека е неговата съдба. От възторжен привърженик на лявата идея на младини, по- късно активен журналист и партиен функционер, с възходяща служебна кариера (стигнал до поста директор на Националното радио), в началото на 80-те той става открит, непримирим враг на тоталитарния режим на диктатора Чаушеску, срещу когото воюва с перото си, подобно на своите прочути сънародници, известните и у нас Мирча Динеску, Ана Бландиана, Марин Сореску, Дойна Корня.
Октавиан Палер дебютира в литературата, късно, на 44- годишна възраст и интересен сборник стихове в стилистиката на модерния класик Лучиан Блага, „Сянката са думите“ (1970), приет добре от критиката, но скоро се убеждава, че силата му е в прозата и есеистиката. По- точно във философската проза. Първият му голям роман (1981), „Живот на една гара“, преведен и у нас през 2020, следва модела на знаменити световни романи, решени като философски есета- притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.
Лично за мен, „преводът е родство по избор“. Затова, с удоволствие преведох тази откровено екзистенциална, философска проза. В нея основен елемент е метафоричният образ на дадено явление, съществувание на което нахлува в съзнанието на героите, принуждавайки ги да преобърнат съществено своите представи за смисъла на живота. В центъра на повествованието на „Живот на една гара“ са двама герои- мъж и жена, срещнали се случайно, на запустяла малка провинциална гара. Октавиан Палер ни прави свидетели на изповедта на Мъжа, озовал се в това самотно кътче на света. Самотата и отделеността му от другите вече е предпоставка той надълго и широко да анализира преживените си минали драматични житейски ситуации. Така тази безименна гара се превръща в символ на „спрелия живот“. И тъкмо в това „спиране“ героят изследва корените на преживяното, довело го в „задънената улица“, да изследва причините за наказанието, да се озове в крайната точка на самотата. Прозата му е далече от реализма, както споделя той: „Аз съм твърде далече от реалното, чувствам се много по- удобно в притчите и митовете.“ Той не е отчаян от съществуването си, но и не може да го приеме. Моралната тема е централна в цялото му творчество. Като се обръща към митологията и историята, той успява да се изповяда, да бъде пределно искрен, без да става патетичен: „Едното ми око винаги беше обърнато вътре в мен“, признава в едно от последните си интервюта той.
През 1984 излиза вторият му голям роман „Един щастлив човек“, определено жестока притча за епохата на комунизма и по- специално за времето, наречено така цинично „Златна епоха на Чаушеску“ (80-те години на 20 век). Действието се развива на запустял морски бряг в изолиран от света старчески дом, в близост до блато, няколко мраморни скали и рибарско селище. Тук пристига скулпторът Даниел Петрич, чиято задача е да извае за надгробна плоча лицето на всеки починал старец. Самият той е с трудно детство и нерадостна младост, преминал през сиропиталище, поправителен дом, болница и затвор и идва с надеждата, че ще може да се адаптира и заживее и твори спокойно, но постепенно открива, че животът на обитателите на това убежище е доминиран от клевети, насилие, заплахи, страх и омраза. Но се оказва, че над всичко тук се извисява невидимата фигура на Стареца, героят, който никой никога не е виждал, но който създава закона в това мрачно, забравено от Бога и света, място.
На безспорен успех се радват неговите сборници с есета, спомени, пътеписи и философски етюди: „Пътища през паметта“, „Музей в лабиринта“, „Животът като корида“, „Дон Кихот на Изток”, „Сърдечни полемики”, „Субективни митологии”, „Самотни приключения”, „Време за въпросите” – близо 20 книги с по няколко преиздания и преводи на чужди езици.
Романът „Защитата на Галилей“ (1978, награда на Румънската академия), втората му книга, преведена у нас, е един от най-важните опуси на Октавиан Палер, от онези книги, които най- точно определят неговия профил, полемичната му природа. Мъдър текст, който ни дава примерен дискурс за дилемите на една епоха, близка по дух до нашата. „Защитата на Галилей“ ни говори за трудността да направиш верния избор в условия на политически борби, цензура и репресии, между откритото изговаряне на Истината, с риск от окончателно унищожение, и официалния отказ от нея, за да я потвърдиш отново и категорично, но по заобиколни и по-малко опасни начини, да допуснеш и известни компромиси пред собствената си съвест, но в крайна сметка да я отстоиш. И най- главното: да я заявиш пред света!
Преди Букурещкия университет, Октавиан Палер завършва елитния класически лицей „Спиру Харет“. По това време влиза в света на античната култура и философия и това определя до голяма степен неговата естетика, творчеството му. Посвещава цели томове на анализа и тълкуването на митовете и легендите. В едно свое интервю твърди, че е роден в древността, че в предишен живот е живял в Италия, че е бил художник от времето на Леонардо и Рафаело в Тоскана…
Сред най- известните книги на Палер, без съмнение, е и сборникът с есета „Сърдечни полемики“ (1983). Тук Палер засяга различни морални и естетически теми, приели формата на писма, речи или въображаеми разговори. След като обяснява значението на парадоксалната формула в заглавието, Октавиан Палер ни повежда към легендата за Парис, към притчата за Страшния съд, възхвалява Изгонването от Рая и коментира Троянската война, показва ни въображаемото слово на жена пред зала, изпълнена с мъже, говори ни за Платон с мисълта за Лорка, прави кратък портрет на Афродита разказва ни свой сън с Пилат Понтийски. И това са само малка част от спирките в едно фантастично пътуване, в което никога не стигаме до края…
Въпросът, който Октавиан Палер, както твърди в едно от последните си интервюта, винаги си е задавал, още от младостта си, е свързан с факта, че съвременният свят вече не може да създава митове. Единствените донякъде по- нови митове, които могат да бъдат поставени редом с митовете на древните, имат една и съща характеристика: са произведени от даден литературен шедьовър. Става въпрос за Дон Жуан, Дон Кихот, Фауст и Хамлет. И в тази оригинално замислена книга Октавиан Палер си представя някои „въображаеми разговори с тях“, като винаги се спира на вечните въпроси за любовта, живота, старостта, смъртта…
Без съмнение, за Октавиан Палер митът е форма е форма на познание, по-важна от всички останали. Като „разплита“ мита, той е бил убеден, че ще може да каже повече по темата, която го вълнува. С това се обяснява и пристрастието му към античната история и митология, с което се занимава през целия си живот. Когато четем неговите опуси, срещаме не само една изключителна ерудиция, но и интересна, полемична мисъл, а далечните исторически и митологични образи е герои ни стават интересни и близки. А дарбата му да се изрази максимално точно и ясно, е толкова силна, че внушенията му стигат до нас без да полагаме излишни усилия, както понякога се налага при подобни четива. Всъщност, доминиращата тема в неговите книги е връзката между човека и съществуването. Нещо, което винаги вълнува. И може определено да кажем, че именно чрез митологията този писател- философ Октавиан Палер изследваше и самия себе си. А той, без съмнение, бе твърде сложна, интересна личност. При това зает със собственото си екзистенциално приключение…“
„Като търсим митовете, които могат и да ни обсебят, ние, всъщност търсим себе си“, писа той. Нашстино, за Октавиан Палер свободата е преди всичко правото да кажеш истината и да не лъжеш. Откриваме всичко това и в тези блестящи есета, издадени наскоро от „Гея Либрис“ – „21 Въображеми писма до 21 велики мъже“ (От Луций Сенека и Декарт до Франц Кафка и Марсел Пруст).
