Monthly Archives: October 2018

ПРЕДСТАВЯТ ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО НА ФЕСТИВАЛА НА СЛОВОТО В БУРГАС

Класическа и авангардна поезия и проза на няколко езика ще звучат в Дома на писателя в Бургас в рамките на литературната вечер «Намерени в превода». Събитието, което стартира на 10 октомври от 18.00 часа, се провежда в рамките на тазгодишното издание на Есенните литературни празници, превърнали се в своеобразен фестивал на словото. Литературната вечер е инициирана от Творческата комисия на Бургаската писателска общност съвместно със Съюза на преводачите в България. За проявата в Бургас пристигат представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията “История, теория и критика на превода”, литературен журналист и историк на превода) .

Със свои преводи на художествена литература ще се включат известни творци от Бургас, страната и чужбина. По време на срещата ще се проведе дискусия по основните и актуални проблеми в областта на художествения превод.

Проявата се провежда броени дни след честванията на Международния ден на преводача, а целта й е да се отдаде полагаемата почит към тази сфера на интелектуалната и духовната дейност, без която развитието на цивилизацията е немислимо.

Преводът преминава през цялата история на човечеството. Съгласно историческите данни първите документални паметници на превода датират от 15 век преди новата ера и представляват дипломатическа кореспонденция от древноегипетски език на акадски. А първият преводач, чието име е увековечено за поколенията, е египетския върховен жрец Анхурмес от Тинис (14 в. преди новата ера). За античните автори като Хораций, освен изкуство, преводът преди всичко е общочовешки дълг за разпространението на мъдростта.

Съвременните статистически данни свидетелстват, че още в края на 20 век обемът на преводите в света е възлизал на 200 млн. страници, а с всяка изминала година той е нараствал средно с 15 процента.

Във века на модерните технологии и умните машини, художествения превод заема особено важно място. Защото и най-съвършената апаратура не би могла да пресъздаде красотата и индивидуалността на човешката душа и оригиналния творчески изказ, да се превърне в онова свързващо звено, което помага творецът и читателите му да се намерят в превода.

Информацията е от www.burgas.bg.

 

Иглика Василева – преводач на октомври в Столична библиотека

На 8 октомври (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков” № 4, започва новата поредица „Преводач на месеца“ – по подобие на придобилите популярност през последните години „Поет на месеца“ и „Разказвач на месеца“. Началото слага известната наша преводачка Иглика Василева, благодарение на която имаме възможност да четем много от шедьоврите на англоезичната литература на български. В събитието ще се включат също поетесата Надежда Радулова, както и Биляна Курташева, преподавател в Нов български университет, които самите са преводачи от английски. Входът е свободен, а някои от преведените от Иглика Василева книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец октомври.

 

ИГЛИКА ВАСИЛЕВА е родена през 1947 г.  в София. През 1971 г. завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност английска филология. Работила е в Българска телеграфна агенция, списание “Панорама” (орган на Съюза на преводачите в България), в издателство “Народна култура” и в издателство «Златорог». Публикациите ѝ в периодичния печат са свързани предимно със съвременната англоезична литература – нови книги, тенденции, литературни награди. Повечето от авторите, които е превеждала от английски на български представляват принос към нашата култура: разкази и романи от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Енциклопедия на традиционните символи, Пол Остър, “Простори на демокрацията” и “Дни образци” от Уолт Уитман, “Към фара”, “Вълните“, „Орландо“, Собствена стая”, “Три гвинеи” и други от Вирджиния Улф, романи от Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, “Одисей” от Джеймс Джойс и др. Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е наградена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 получава наградата за художествен превод на името на “Христо Г. Данов”.

В момента е хоноруван преподавател към Катедрата по англицистика и американистика в СУ “Св.Климент Охридски”.

 

Continue reading →

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2018 г.

 

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

 

Награди за ярки постижения:

  • Даря Хараланова – за превода от руски език на Автобиография на един труп от Сигизмунд Кржижановски, изд. „Аквариус“;
  • Ния Трейман (посмъртно) – за превода от френски език на романа Черният кабинет от Макс Жакоб, изд. „Ерго“;
  • Пламен Хаджийски – за превода от немски език на Дуински елегии от Райнер Мария Рилке, изд. „Изток-Запад“;
  • Стоян Гяуров – за превода от немски език на сборника Емигрантите. Четири дълги разказа от В. Г. Зебалд, изд. „Колибри“.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Здравка Петрова – за превода от руски език на романа Репетиции от Владимир Шаров, изд. „Факел експрес“.

Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:

  • Стефан Радев – за превода от английски език на романа Животът и приключенията на Джак Енгъл от Уолт Уитман, изд. „Лист“.

Награда за ярки постижения в областта на превода от български на чужд език:

  • Хайри Хамдан – за превода от български на арабски език на антологията на съвременния български разказ В началото бе епилогът, изд. „Албайруни“, Йордания.

Почетна грамота за особено големи заслуги за развитието на преводаческото изкуство в България:

  • Дора Барова (посмъртно) – за всеотдайността и големите ѝ заслуги като преводач и редактор при представянето и популяризирането на японската литература и култура у нас.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

присъждана само на членове на СПБ:

  • Жела Георгиева – Многостранната дейност на Жела Георгиева като преводач, редактор и издател впечатлява българските читатели с богата палитра преведени текстове на различни по натюрел автори от страните на бивша Югославия и от Русия.

 

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

 

Награди за ярки постижения:

  • Александра Велева – за превода от френски език на Публични врагове от Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви, изд. „Факел експрес“;
  • Проф. Кольо Коев – за превода от немски език на Фигури на културата / Фигури на властта от Макс Вебер, изд. „Критика и Хуманизъм“;
  • Милена Иванова – за превода от английски език на Героят с хиляди лица от Джоузеф Кембъл, изд. „Елементи“.

 Специални награди за изключително високи постижения:

  • Ина Кирякова и проф. Цочо Бояджиев – за превода от италиански и латински език на Средновековното мислене от Умберто Еко, изд. „Изток-Запад“.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

 

Награда за ярки постижения:

  • Мария Пилева – за книгата ѝ Бунт. Надежда. Изкупление: Англоезичните преводи от българския XIX век, изд. „Кралица МАБ“.

 Специална награда за изключително високи постижения:

  • Адриана Ковачева – за книгата ѝ (Не)забележимата преводачка. Еманципационни преводни практики на Дора Габе, изд. „Фабер“.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

присъждана само на членове на СПБ:

  • Проф. Йонка Найденова – За изключителния ѝ изследователски принос в развитието на теорията, историята и критиката на превода в областта на унгаристиката и българистиката, на литературната история и съпоставителните изследвания на превода, както и за преводаческото ѝ майсторство при представяне на унгарската литературна класика и на водещи съвременни унгарски автори на български език.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

 

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

присъждана само на членове на СПБ:

  • Наталия Дамянова – за дългогодишната ѝ преводаческа дейност на научна и техническа литература, за приноса ѝ в работата на Съюза като един от неговите членове учредители;
  • Проф. Чавдар Петков – за многобройните му прецизни преводи на научно-техническа литература, за точното предаване на смисъла в термините от различни области на техниката, тяхното актуализиране спрямо съвременната им употреба и утвърждаване на терминологичните стандарти.

 

Годишни награди на СПБ за

СИНХРОНЕН И КОНСЕКУТИВЕН ПРЕВОД

 

Специални награди за изключително високи постижения 

  • Проф. Борис Парашкевов – за изключителния му принос в областта на устния и писмения превод;
  • Констанца Дянкова – за заслугите ѝ в областта на устния, писмения и филмовия превод от и на френски език.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

присъждана само на членове на СПБ:

  • Владимир Бернер – за преводаческото му майсторство, проявявано в преводите му като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач с руски език

 

 

НАГРАДА НА УС

ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ НА ИЗТЪКНАТ ЧУЖДЕСТРАНЕН ПРЕВОДАЧ:

  • Томас Фрам, Германия – за заслугите му за представянето на българската литература и култура пред немскоезична публика и за превода от български на немски език на История на българската литература, том 1(Geschichte der bulgarischen Literatur, Band 1) от Милена Кирова, изд. CHORA, Германия.

 

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА УС

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА:

  • Мария Петкова – за превода от руски език на Руската култура от акад. Дмитрий Лихачов, изд. „Изток-Запад“.