Monthly Archives: May 2017

Добромир Григоров Григоров

Работни езици: чешки

Област на преводаческа дейност: художествена литература; публицистика; научни трудове (хуманитаристика)

Кратка биография: Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент по история на чешката и словашката литература; автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). От 2006 до 2010 г. преподава български език и история на българската литература в Карловия университет в Прага; специализира в Института за чешка литература към Чешката академия на науките. Член е на редакционната колегия на списанията „Slavia“, „Bohemica Litteraria“ и електронното списание „Littera et Lingua“.

Избрани преводи:

Художествена проза:

  • Даниела Ходрова: Тета (роман). София: „Стигмати“, 2002, 208 стр.
  • Даниела Ходрова: Какавидите (роман). София: „Стигмати“, 2005, 262 стр.
  • Хана Андроникова: Звуците на слънчевия часовник (роман). София: „СемаРШ“, 2006, 391 стр.
  • Михал Айваз: Другият град (роман). София: „Стигмати“, 2011, 170 стр.
  • Томаш Змешкал: Любовно писмо, написано с клинопис (роман). София: „Балкани“, 2013, 344 стр.
  • Якуба Каталпа: Немците. География на загубата (роман). София: „Сонм“, 2015, 393 стр.
  • Иржи Кратохвил: Бърненски разкази (сборник с разкази). София: „Сонм“, 410 стр.

Хуманитаристика:

  • Моймир Отруба: Семиотика и аксиология на междутекстовостта. // Литературна мисъл, 1994, бр. 2, с. 46-64
  • Йозеф Кроутвор: Трудности със Средна Европа. // Език и литература, 2005, бр. 1-2, с. 49-74
  • Мартин Прохазка: Възроденият Осиан: моделът на Макферсън и производството на историчност в културата на чешкия романтизъм. // Литературна мисъл, 2002, бр. 1, с. 10-31
  • Вацлав Хавел: Анатомия на гега. // Homo bohemicus, 2007, бр. 2-3, с. 17-36

Данни за контакт:

dobromir_grigorov [at] yahoo.co.uk

Честит 24 май!

Съюзът на преводачите в България ви честити Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и Ви желае здраве, много радост и смисъл със словото в различните му форми!

По случай празника две наши колеги, Аглика Маркова и Нина Венова, бяха удостоени със „Златен век” – печат на цар Симеон Велики, Грамота за принос в развитието на българската култура от министъра на културата Боил Банов.

Аглика Маркова е дългогодишен устен и писмен преводач с английски език. Тя е пресътворила на български език произведения на Ивлин Уо, Оскар Уайлд, Джон Голзуърди, О. Хенри, Кърт Вонегът, Дж. М. Кутси, Айрис Мърдок, Джеймс Мориър, В.С. Найпол, Стела Римингтън, Джон Макгахърн, Лори Греъм и др, както и ключови за разбирането на съвременността изследвания на Тимъти Снайдър и Орландо Файджис.

Нина Венова е журналист, преводач от френски език и културолог; редактор на сп. ЛИК. Сред преводите й са произведения на Ален Боске, Борис Виан, Франсоа Нурисие, Мишел Турние, Даниел Буланже, Ектор Бианчоти, Мишел Сер, Филип Солерс, Юлия Кръстева и др., а също и значими трудове в областта на хуманитаристиката на Жан Делюмо, Пиер Брюнел, Жан Моризо и Роже Пуиве, Пиер Кабан, Пиер Розанвалон, Албер Лондр и др.

Сърдечни поздравления!

„Ножчето на професора” на Тадеуш Ружевич в превод на Вера Деянова

Представяме стихосбирката „Ножчето на професора” на Тадеуш Ружевич в превод на нашата колега Вера Деянова. Книгата е скорошно издание на Издателство за поезия ДА.

По думите на Вера Деянова „’Ножчето на професора’ е забележителна и странна творба, с мощен поток от значения в дълбините, изобилстваща от полски реалии и лица. Нейната тема е паметта, живата памет за Холокоста.”

Премиерата на книгата с участието на литературоведа д-р Марчин Яворски, преводача Вера Деянова и издателя Силвия Чолева ще се състои на 23.05.2017 г. от 18 ч. в Литературен клуб “Перото”. Стиховете ще чете Ицхак Финци. Заповядайте!

 

Continue reading

Вера Деянова Деянова

Работни езици: полски

Област на преводаческа дейност: художествена литература; публицистика; научни трудове (история, философия, социология, литературознание)

Кратка биография:  Завършила е специалностите българска филология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1969); през 1976-79 г. е докторант във Варшавския университет по социология на културата. Работила е като редактор в Българското национално радио, програма „Знание”, и в списание „Социологически проблеми” на Института по социология, БАН.

Избрани преводи:

  • Чеслав Милош – „Поробеният разум”, „Крайпътно кученце”, „На брега на реката. Избрани стихове и поеми”, „Годината на ловеца”;
  • Збигнев Херберт – „Силата на вкуса. 100 стихотворения”, есеистика: „Варварин в градината”, „Натюрморт с юзда”;
  • Ришард Криницки – „Магнетична точка”, „Камък, скреж”;
  • Ева Липска – „Портокалът на Нютон”, „Скъпа госпожо Шуберт”;
  • Вислава Шимборска – „Достатъчно” (последни стихове);
  • Тадеуш Ружевич – „Ножчето на професора”; „История на Полша” (заедно с Боян Обретенов).

Награди:

  • Годишни награди на СПБ за „Ваканциите на мизантропа” на Е. Липска (1994) и  „Силата на вкуса” на Зб. Херберт (2003) и за цялостно творчество (2015);
  • награда на Полския съюз на авторите ZАiKS (2014);
  • Заслужил за полската култура (1999),
  • Кавалерски кръст (2000).

Данни за контакт: vdejan@abv.bg

Откъс от „Тайното писание” на Себастиан Бари в превод на Владимир Молев

Предлагаме откъс от романа “Тайното писание” на Себастиан Бари в превод на нашия колега Владимир Молев.  Книгата е скорошно издание на “Лабиринт”.

“Тайното писание” това са две разтърсващи в красотата и трагизма си изповеди, два лични дневника, белязани с много страсти, с много любов, предателства и скръб.

Като млада Роузан Макнълти се слави като най-красивото и желано момиче в Слайгоу. В залеза на живота си, малко преди да навърши сто, тя решава да опише перипетиите и личната си болка и да скрие това “тайно писание” под дъските на пода в болничната си стая. 

Себастиан Бари (1955) е един от най-талантливите ирландски писатели от новото време. Откроява се с изящния си поетичен стил и изумителните образи, които изгражда. “Тайното писание” е удостоено с наградата “Коста” – Книга на годината за 2008-а, и е сред финалистите за наградата “Ман-Букър”.

 

Continue reading