Monthly Archives: February 2016

“Животинско мляко” от сборника на Афанасиев “Руски вълшебни приказки” в превод на Здравка Петрова

Първото голямо издание на автентично народни руски  приказки е било това на А. Н. Афанасиев (8 тома, 1855-1863).

Преди появяването на сборника на Афанасиев автентичната руска приказка е била почти неизвестна. Издавани са само пъстри панаирджийски книжки и всякакви стилизирани обработки и преработки на народни приказки в авантюрни вълшебно-рицаruski prikazkiрски романи. Вече имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още била пренебрегвана. Не й се признавали права на литературно гражданство. Трябвало да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката.
За пръв път благодарение на Афанасиев читателят вижда руската приказка в цялото й богатство и разнообразие, в истинската й красота, неразкрасена и неподправена. За разлика от повечето свои предшественици, които са се занимавали със събиране и публикуване на произведения на народното творчество, Афанасиев се е стремял да запази всички особености на първоначалните записи на приказките, без да си позволява каквито и да било литературни преработки на тези записи.

Изданието на СОНМ е първи опит за представяне в България на част от това събрание – вълшебните приказки. Предлагаме приказката “Животинското мляко”, подбрана и предоставена за сайта от преводачката, нашата колега Здравка Петрова.

 

Continue reading

Откъс от „Бабини приказки“ на Жорж Санд в превод на Калоян Праматаров.

Sand-coricaПредлагаме откъс от “Бабини приказки” на Жорж Санд в превод на нашия колега Калоян Праматаров. Книгата е част от проекта на издателство СОНМ „Приказки от френски писатели“.

Томчето с „Бабини приказки“ ни разкрива една малко позната страна от творчеството на френската писателка Жорж Санд (1804-1876). Жорж Санд пише през целия си живот и то почти всякакви видове проза: романи, разкази, повести, пиеси, публицистични текстове, литературна критика, пътеписи, автобиографични творби, писма. На шестдесет и осем годишна възраст тя започва да съчинява приказки, за да забавлява и поучава своите внучки. По разказите на бабата, природата е свят, населен с духове, гноми и феи, в който скалите оживяват, дъбът говори, цветята беседват помежду си, пеперудите ходят по нощни балове… Дори статуите, картините и органът имат душа и умеят да общуват… И децата, истинските герои на тези поучителни истории, могат да чуват техните гласове.

Рецензия за книгата от Ирен Крумова можете да прочетете на страниците на в. “Култура”.

Continue reading

Откъс от “Миргород” на Н. В. Гогол в превод на Здравка Петрова

mirgorodСборникът “Миргород” на Н. В. Гогол в превод на нашата колега Здравка Петрова е предстоящо издание на издателство “Сонм”.

Четирите повести на Н. В. Гогол, събрани в “Миргород”, са публикувани за пръв път в отделно издание през 1835 г., а през 1842 г. намират място във втория том на събраните съчинения на писателя. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Авторът пише тези текстове, след като се установява в Санкт Петербург. Той се чувства зле в столицата, която му се струва враждебна и безчовечна, и изпитва силна носталгия по родния край.

Повестите в “Миргород” се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои от персонажите са хора близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини от тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в “Миргород” е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.

 

Предлагаме откъс от “Миргород”, подбран и предоставен от преводачката.

 

Continue reading

Откъс от “Итън Фром” на Едит Уортън в превод на Йордан Костурков

Ethan-Frome_cover-firstНаскоро издателство “Апостроф” публикува за пръв път на български език романа “Итън Фром” на американската модернистка Едит Уортън. Преводът е на нашия колега Йордан Костурков.

Предлагаме откъс от произведението, подбран и предоставен от преводача.

За автора

 Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. Уортън е родена в Ню Йорк, а сред нейните най-близки приятели са Жан Кокто и Андре Жид, Синклер Луис, президентът Теодор Рузвелт и Скот Фицджералд. Специално място в живота й заема великият американски романист Хенри Джеймс. „Итън Фром“ е сред най-силните й творби, несъмнено повлияна от Джеймс, което личи в необичайния и оригинален сюжет.

За автора

Поразяващ роман за забранената любов

Невъзможна, но споделена любов. Един доблестен мъж и две жени. Съдбовен избор. Унищожителна ревност. Горчивина, която поражда желание за мъст. Отмъщение, прошка, съдба…

Опустошителна, сковаваща сърцето история, разкриваща на какво са готови една за друга душите, които се обичат истински.

Възхитителен роман за най-трагичния любовен триъгълник, описан в американската литература.

 

 

Continue reading

“Един глупак на припек” от Андре-Марсел Адамек в превод на Красимир Кавалджиев

В края на миналата година издателство “Авангард Принт”, Русе, публикува за пръв път на български език романа “Един глупак на припек” на Андре-Марсел Адамек. Преводът е на нашия колега Красимир Кавалджиев, който предоставя и откъс от книгата.

adamekСлед нееднократни фалити главният герой напуска богатата Европа и се заселва на екзотичен остров сред дружелюбни туземци.

Този приключенски роман е всъщност модерна философска приказка за човешката съдба, за истинските ценности, за възможността за постигане на хармония с природата. Героите са едновременно символно натоварени и психологически уплътнени – гръцки пират, бивш нацист, туземката Маике, бунтовници, безразлични и подкупни чиновници, приветливо индианско племе и непреклонни представители на т.нар. „цивилизация“, решили да превземат с всички средства света на туземците. Това е разказ за силата да станеш и да останеш човек, да се завърнеш към някогашната простота на битието. Финалът остава отворен, но носи характерната за романовата вселена на Адамек любов към живота.

Романът е носител на наградата „Жан Масе“ на Френската лига за образование (1982).

 С подкрепата на програма Творческа Европа на Европейския съюз

Continue reading