Европейски конгрес по литературен превод

Страсбург, 2-4 октомври 2024 г.

ЕСАЛП, Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи, организира Европейски конгрес по литературен превод в рамките на проявите, съпътстващи титлата „Световна столица на книгата за 2024 г.“, връчена от ЮНЕСКО на град Страсбург.

Безпрецедентното събитие ще се проведе между 2 и 4 октомври 2024 г. в Европейския парламент и на други места в града и ще събере 350 души, отдадени на литературния превод, които ще имат възможност да обменят идеи и да се наслаждават на различни прояви (изложба, срещи, прожекции), свързани с разпространението на преводни произведения в Европа и света.

В конгреса ще участват 80 души от около трийсет държави, а програмата, която наред с доклади включва 5 кръгли маси и 7 ателиета, ще се съсредоточи върху предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента: защитата на езиковото и издателско многообразие, изкуствения интелект, атаките върху свободата на изразяване и др.

Конгресът ще бъде открит на 2 октомври от представители на основните партньори на събитието (Страсбургската община, Министерството на културата на Франция, Европейската комисия), а след откриването ще се състои литературна вечер, посветена на Георги Господинов (носител на Международен Букър за 2023 г.) и преводачите му на полски, английски, албански, френски и испански.

Страсбургският конгрес се осъществява с щедрата подкрепа на редица обществени институции, а също и на представители на книжния сектор в Европа, които ще имат възможността да потвърдят ангажираността си към литературния превод.

Регистрацията за присъствие на живо е приключила, но събитието ще може да бъде проследено и онлайн безплатно (на френски, английски и немски).

За повече информация: https://www.ceatl.eu/achievements/strasbourg-conference

За контакт: strasbourgconference@ceatl.eu

КРЪСТАН ДЯНКОВ: „НАШИЯТ ЕЗИК Е СИЛЕН И БОГАТ…“

25 ГОДИНИ БЕЗ ГОЛЕМИЯ НАШ ПРЕВОДАЧ

На Кръстан Дянков (1933–1999) дължим познанството си с големите образци на американската литература на ХХ век. Чрез неговите преводи ние се срещнахме със: Стайнбек, Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Сандбърг, Фокнър. И това не бяха просто преводи, а претворяване. Владееше не само английския американски, но и българския език виртуозно. Беше ненадминат майстор в това свръх трудно и невинаги благодарно изкуство. Написа и много сериозни преводи към различни издания, работи за издателство „Народна култура“, за „Панорама“, Съвременник“ и редица други литературни издания. Беше не само преводач, но и литературовед и културолог, който се грижеше за чистотата и богатството на съвременния български книжовен език.

И без да бъде преподавател, учеше безкористно и всеотдайно младите си колеги.

През 2007 година Фондацията „Елизабет Костова“ учреди национална награда „Кръстан |Дянков“ за художествен превод от английски език.


Уважаеми Кръстан Дянков, позволете ми да започнем с този въпрос: Как се насочихте към изкуството на превода? Случайно или съзнателно? Имаше ли някакъв конкретен повод? Сред Вашето поколение преводачи, Вие сте сред първите, които се насочиха към английския език и по-специално към американската художествена проза. В първите две десетилетия след войната тя беше сравнително непозната, слабо представена, за разлика от френската или английската. И защо именно към американската?

Към превода се насочих отначало съвсем любителски. Бях още гимназист, когато ми попадна една брошурка, кратко жизнеописание на Блез Паскал, който по това време беше мой любимец в областта на физиката. Заех се да я преведа от английски, за да я прочетат съучениците ми. Усещането, че текстът ми се „подчини“, ми достави особена радост и по-късно, вече като студент, реших да превърна това любителско задоволство в професионално. Когато бях ученик, на мода беше немският. Навсякъде в България можеше да се намери едно немско списание, казваше се „Сигнал“. Беше богато илюстровано и се различаваше от българските тогава. Не обичах немците, които бяха завладели половин Европа. Като реакция срещу тях, се обърнах към английския и към американската култура и литература. След това учих в университета. Като студент започнах да се занимавам по-сериозно с езика на Шекспир и Байрон. Четях американски писатели. Първоначално преведох няколко разказа на Ърскин Колдуел, който беше и тема на дипломната ми работа. Три от тях бяха публикувани в първия брой на възроденото списание „Пламък“ през 1957 г. Зарът ми беше хвърлен.

Continue reading

Ангелина Димитрова

Работни езици: испански и френски

Област на преводаческа дейност: художествена литература и хуманитаристика.

Кратка биография: Завършена испанска филология в Софийския университет „ Св.Климент Охридски“. Eзиков репортер в БТА. Редактор в списание „Наука и Техника“ на БТА. Преводач в посолството на РБ в Испания. Редактор в списание „Блясък“. В момента – на свободна практика. Съосновател на Съюза на преводачите в България и Дружеството на испаноговорящите журналисти.

Избрани преводи:

  • Серхио Рамирес, Тонголеле не умееше да танцува, Тонипрес, 2023.
  • Хавиер Серкас, Тера Алта, Тонипрес, 2023.
  • Марсело Лухан, Подземие, Тнипрес, 2022.
  • Еспидо Фрейре, Наричайте ме Александра, Тонипрес, 2022.
  • Андрес Перес Домингес, Цигуларят от Маутхаузен, Тонипрес, 2021.
  • Серхио Рамирес, Вече никой не плаче за мен, Тонипрес, 2021.
  • Хорхе Волпи, Тъкачката на сенки, Тонипрес, 2020.
  • Марсело Лухан, Моравия, Тонипрес. 2019.
  • Хосе Мигел Романя, Тайните оръжия на Хитлер, Сиела. 2017.
  • Грегорио Довал, Случайности, съвпадения и щастливи открития в историята, Сиела, 2014.
  • Сусана Фортес, Куатроченто, Сиела, 2013.
  • Хесус Маесо де ла Торе, Пророчеството на Корана, Сиела. 2013.
  • Мари Пау Домингес, Къщата на седемте гряха, Сиела, 2010.
  • Маркос Агинис, Страстите на Кармела, Тонипрес, 2009.

Награди: Удоволствието от работата.

Данни за контакт: a_dimitrova_@hotmail.com

Георги Иванов Рачев

Работни езици: Руски език

Област на преводаческа дейност: Художествена литература, история, геополитика, мемоаристика, езотерика

Кратка биография: Роден на 4 март 1950 г. Руска филология във Великотърновския университет. Редактор във Военно издателство. Главен редактор на списание „Военен журнал“. Понастоящем пенсионер.

Избрани преводи:

  • Ернст Мулдашев, Трагичното послание на древните, София, НСМ-Медиа, 2004, 70х100/16, 390 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Кардиналният поврат, София, НСМ-Медиа, 2004, 70х100/16, 290 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Хармонията на хаоса или фракталната реалност, София, НСМ-Медиа, 2004, 70х100/16, 322 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Учението на Грабовой, София, НСМ-Медиа, 2005, 70х100/16, 284 стр.
  • Вадим Зеланд, Шепотът на утринните звезди, София, НСМ-Медиа, 2005, 70х100/16, 230 стр.
  • Андрей Троицки, Бавареца. Челен удар, София, НСМ-Медиа, 2006, 70х100/16, 366 стр.
  • Андрей Троицки, Бавареца. Клетка за Котарака, София, НСМ-Медиа, 2006, 70х100/16, 430 стр.
  • Михаил Речкин, Феноменът Окуньово, София, НСМ-Медиа, 2006, 70х100/16, 372 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Великият преход, София, НСМ-Медиа, 2006, 70х100/16, 231 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Времето на Бога. Съъзнание и живот, София, НСМ-Медиа, 2006 70х100/16, 261 стр.
  • Александър Бушков, Вълка, София, НСМ-Медиа, 2007, 70х100/16, 299 стр.
  • Александър Бушков, Войната на Вълка, София, НСМ-Медиа, 2007, 70х100/16, 300 стр.
  • Юлия Гипенрейтер, Как да общуваме с детето, София, Колибри, 2007, 70х100/16, 256 стр.
  • Ернст Мулдашев, Матрицата на живота на Земята, София, НСМ-Медиа, 2007, 70х100/16, 360 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Времето на Бога. Глас отдалече. София, НСМ-Медиа, 2007, 70х100/16, 308 стр.
  • Василий Аксьонов, Московска сага. Поколение на зимата, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 381 стр.
  • Василий Аксьонов, Московска сага. Война и затвор, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 390 стр.
  • Борис Бурдикин, Космическата тайна на водата, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 212 стр.
  • Александър Бушков, Триумфът на Вълка, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 360 стр.
  • Александър Бушков, Бясната, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 275 стр.
  • Александър Бушков, Танцът на Бясната, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 232 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Съзнанието на Вселената, София, НСМ-Медиа, 2008, 70х100/16, 332 стр.
  • Василий Аксьонов, Московска сага. Затвор и мир, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 352 стр.
  • Александър Бушков, Капан за Бясната, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 304 стр.
  • Иля Чусов, Записки на физика екстрасенс, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 248 стр.
  • Николай Друзяк, Водата на дълголетието, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 165 стр.
  • Ернст Мулдашев, Загадъчната аура на Русия, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 224 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Слънчевият вятър, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 213 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Живот под наем, София, НСМ-Медиа, 2009, 70х100/16, 216 стр.
  • Александър Бушков, За кожата на един олигарх, София, НСМ-Медиа, 2010, 70х100/16, 230 стр.
  • Олег Фейгин, Никола Тесла и свръхсекретните проекти на Пентагона, София, НСМ-Медиа, 2010, 70х100/16, 208 стр.
  • Ернст Мулдашев, Откровенията на хирурга, София, НСМ-Медиа, 2010, 70х100/16, 416 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Квантовият избор, София, НСМ-Медиа, 2010, 70х100/16, 200 стр.
  • Рушел Блаво, Мишел Месинг, Тибетски загадки, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 150 стр.
  • Павел Горковски, Забраненият Тесла, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 208 стр.
  • Анатолий Максимов, Никола Тесла и Тунгуският метеорит, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 208 стр.
  • Алексей Риков, Тесла, Айнщайн и бермудският пасианс, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 200 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Крайон. Откровенията на Крайон и 2012 година, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 240 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Квантовите огледала или началото на началата, София, НСМ-Медиа, 2011, 70х100/16, 224 стр.
  • Асия, Формула на любовта, София, НСМ-Медиа, 2012, 70х100/16, 168 стр.
  • Евгений Колесов, Тринайсетте врати на езотериката, София, НСМ-Медиа, 2012, 70х100/16, 255 стр.
  • Лаврентий Берия, Тайният дневник 1938–1942. Сталин не вярва на сълзи, София, Прозорец, 2012, 70х100/16, 336 стр.
  • Лаврентий Берия, Тайният дневник 1943–1953. Втора война няма да издържа…,София, Прозорец, 2013, 70х100/16, 320 стр.
  • Александър Аватаров, Ноетика, София, НСМ-Медиа, 2013, 70х100/16, 232 стр.
  • Виталий Тихоплав, Татяна Тихоплав, Научно-езотеричните основи на мирозданието, София, НСМ-Медиа, 2015, 70х100/16, 384 стр.
  • Ото Скорцени, Неизвестната война, том 1 и 2, София, Прозорец, 2017, 70х100/16, 640 стр.
  • Ото Кариус, „Тигри“ в калта, София, Прозорец, 2018, 70х100/16, 335 стр.
  • Борис Соколов, Невидимият фронт на Втората световна война. Митове и реалност, София, Прозорец, 2018, 70х100/16, 376 стр.
  • Артьом Драбкин, Аз се сражавах на „Тигър“. Германски танкисти разказват, София, Прозорец, 2019, 70х100/16, стр.

Данни за контакт:

  • тел. 0889716381;
  • email: georgi50r@abv.bg, rg1068730@gmail.com, georachevbg@yahoo.com

Становище на ЕСАЛП за изкуствения интелект

Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи наблюдава бързо променящата се картина с използването на генеративен ИИ в издателската индустрия, прави свои проучвания по този въпрос и подписва съвместни изявления със сродни организации. В условията на продължаващи разисквания ето какви са нашите убеждения и искания.

Никой да не бъде пренебрегван: нашите правни изисквания

  • Литературният превод съществува чрез разрешение за ползване, възнаграждение, прозрачност 

Всяко използване с комерсиална цел на материали, защитени с авторски права, в това число за обучение на ИИ, трябва да бъде договорено с автора, като той да има право на отказ.

  • Прозрачност както при създаването, така и при разпространението на литературни произведения

Изискванията за прозрачност към компаниите, работещи с ИИ, трябва да бъдат прилагани строго. Също така, ако се планира използването на генеративен ИИ в който и да е момент от издателския процес, това трябва да бъде ясно посочено в крайния продукт. Освен това всеки участник в производствената верига трябва да носи отговорност за използването от своя страна на ИИ и да получава справедливо възнаграждение за работата си.

  • Да няма обществено финансиране за издания, при които е използван генеративен ИИ

Обществените политики са от решаващо значение за издателската индустрия: пазарът не може сам да поддържа оживения културен живот на една модерна държава. Няма нужда икономическите интереси, стоящи зад ИИ, да получават стимули.

Никой език да не бъде пренебрегван: нашата професионална гледна точка

  • Машините са не преводачи, а „преводоиди“. Те не превеждат; те генерират текстови материал.

Използването на ИИ стандартизира преводите, води до обедняване на писмените култури и на езиците като цяло посредством – наред с други неща – “ефекта на подсказката” (склонността да се приема първият вариант, даден от машината) и самозамърсяването (машината се учи от себе си).

  • Всеки жанр заслужава да бъде превеждан от човек

Идеята, че някои книги са по-подходящи за обработка от генеративен ИИ, води до опасно разграничаване между висока литература и другите текстове и възпрепятства общественото развитие чрез четене. 

  • Всеки език заслужава да бъде превеждан от човек

Ние оспорваме идеята за ИИ като инструмент за по-лесен достъп до редките езици. Напротив – предупреждаваме, че има опасност езиците хегемони да бъдат използвани като посредници. Без преводачите издателите ще зависят още повече от пазарните механизми при избора на произведения за превод. 

Никоя книга да не бъде пренебрегвана: нашето хуманистично верую

  • Литературният превод не е препис

Литературните преводачи превеждат текстове, вписани в своя културен, социален и исторически контекст, за читатели, които също са вписани в свой специфичен контекст. Преводът изисква разбиране на тези контексти и умения за писане. Това е непосилно за машините без значителна човешка намеса.

  • Творчеството ни прави хора

Човешко е да се съмняваш, а машините не го правят. ИИ предлага „функционални“ решения, които никой не може нито да проследи, нито да оспори. Хората трябва да имат право да творят – и да получават справедливо възнаграждение, ако това е тяхната работа, – да се наслаждават на произведенията и да обогатяват ума и душата си. 

  • Литературният превод е литературно произведение

 Художественият превод трябва да се разглежда като литературна ценност от национален и международен мащаб и заслужава да бъде защитен като такава ценност. Практиките на извличане и събиране на информация, използвана за обучение на ИИ, само за целите на финансовата печалба, не само нарушават законите за авторското право, но и увреждат културното наследство на човечеството.

Превод Милена Попова, Владимир Молев, Теодора Цанкова