Гергана Иванова Фъркова-Ангелова

Работ­ни ези­ци: нем­с­ки

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и фил­мов пре­вод

Крат­ка биог­ра­фия:

Гер­га­на Фър­ко­ва (1965) завър­ша Нем­с­ка­та ези­ко­ва гим­на­зия в София през 1984. Завър­ш­ва нем­с­ка фило­ло­гия в СУ „Св. Кл. Охрид­с­ки” през 1990 със спе­ци­а­ли­за­ция в Хум­болт Уни­вер­си­тет (1987–1988), Бер­лин и Евро­пейс­ки уни­вер­си­тет Виад­ри­на, Фран­к­фурт (Одер) (2016). Полу­ча­ва док­тор­с­ка сте­пен на Софийс­ки уни­вер­си­тет през 2017. Пър­ви­те си пре­во­ди на бъл­гар­с­ки („Кино­то като изкус­т­во“ на Рудолф Арн­хайм и „От Кали­га­ри към Хит­лер” на Зиг­ф­рид Кра­ка­у­ер) пуб­ли­ку­ва по вре­ме на след­ва­не­то си. Посве­ща­ва се на лите­ра­тур­ния пре­вод и пре­во­да на фил­ми. Във фоку­са на пре­во­да­чес­ка­та й рабо­та е нем­с­ко­е­зич­на­та лите­ра­ту­ра­та от нача­ло­то на ХХ век (Франц Каф­ка, Роберт Вал­зер, Йозеф Рот) и най-нова­та нем­с­ка лите­ра­ту­ра (Илия Тро­я­нов, Дими­тър Динев, Кле­менс Й. Зец, Мари­он Пошман, Миха­ел Кум­п­ф­мю­лер, Саша Ста­ни­шич).

Успо­ред­но с пре­во­да­чес­ка­та си рабо­та се зани­ма­ва с фил­мо­ва кри­ти­ка и жур­на­лис­ти­чес­ка дей­ност. От 1994 г. е пре­по­да­ва­тел във Факул­те­та по кла­си­чес­ки и нови фило­ло­гии на СУ „Св. Кл. Охрид­с­ки”.

Член е на Съю­за на бъл­гар­с­ки­те фил­мо­ви дей­ци, на Съю­за на бъл­гар­с­ки­те жур­на­лис­ти, съуч­ре­ди­тел и член на Съю­за на гер­ма­нис­ти­те в Бъл­га­рия, на Евро­пейс­кия пре­во­да­чес­ки коле­ги­ум (EÜK) в Щра­лен.

Избра­ни пре­во­ди:

  • Рудолф Арн­хайм “Кино­то като изкус­т­во”, изд. “Наука и изкус­т­во”, 1989
  • Рудолф Арн­хайм “Нови­ят Лао­ко­он. Ста­тии и сту­дии”, изд. “Наука и изкус­т­во”, 1989
  • Зиг­ф­рид Кра­ка­у­ер “От Кали­га­ри към Хит­лер. Пси­хо­ло­ги­чес­ка исто­рия на гер­ман­с­ко­то кино”, изд. “Наука и изкус­т­во”, 1991
  • Франц Каф­ка “Завръ­ща­не у дома. Раз­ка­зи и фраг­мен­ти”, изд. Народ­на кул­ту­ра
  • Илия Тро­я­нов “Све­тът е голям и спа­се­ние деб­не отвся­къ­де” роман, изд. Народ­на кул­ту­ра, 1993
  • Дими­тър Динев, “Ангел­с­ки ези­ци”, изд. Рива, 2006
  • Пас­кал Мер­сие, „Нощен влак за Лиса­бон”, изд. Алте­ра, 2008
  • Роберт Вал­зер, „Семейс­т­во Танер”, роман, изд. Колиб­ри, 2009
  • Йозеф Рот, „Иов”, изд „Фън тези”, 2011
  • Кле­менс Й. Зец, „Инди­го“, изд „Фън тези”, 2014
  • Мари­он Пошман, „Слън­цес­то­я­ние“. изд „Фън тези”, 2015
  • Саша Ста­ни­шич, „Пре­ди праз­ни­ка“, изд „Фън тези”, 2016
  • Роберт Вал­зер, „В кан­це­ла­ри­я­та“, изд „Фън тези”, 2017

Дан­ни за кон­такт: gerfyrkova@gmail.com; 0886124782