Работ­ни ези­ци: пол­с­ки

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра; пуб­ли­цис­ти­ка; науч­ни тру­до­ве (исто­рия, фило­со­фия, соци­о­ло­гия, литературознание)

Крат­ка биог­ра­фия:  Завър­ши­ла е спе­ци­ал­нос­ти­те бъл­гар­с­ка фило­ло­гия и исто­рия в Софийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Охрид­с­ки” (1969); през 1976–79 г. е док­то­рант във Вар­шав­с­кия уни­вер­си­тет по соци­о­ло­гия на кул­ту­ра­та. Рабо­ти­ла е като редак­тор в Бъл­гар­с­ко­то наци­о­нал­но радио, програ­ма „Зна­ние”, и в спи­са­ние „Соци­о­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми” на Инс­ти­ту­та по соци­о­ло­гия, БАН.

Избра­ни пре­во­ди:

• Чес­лав Милош – „Поро­бе­ни­ят разум”, „Край­път­но кучен­це”, „На бре­га на река­та. Избра­ни сти­хо­ве и поеми”, „Годи­на­та на ловеца”;
• Збиг­нев Хер­берт – „Сила­та на вку­са. 100 сти­хот­во­ре­ния”, есе­ис­ти­ка: „Вар­ва­рин в гра­ди­на­та”, „Натюр­морт с юзда”;
• Ришард Кри­ниц­ки – „Маг­не­тич­на точ­ка”, „Камък, скреж”;
• Ева Лип­с­ка – „Пор­то­ка­лът на Нютон”, „Скъ­па гос­по­жо Шуберт”;
• Вис­ла­ва Шим­бор­с­ка – „Доста­тъч­но” (послед­ни стихове);
• Таде­уш Руже­вич – „Нож­че­то на про­фе­со­ра”; „Исто­рия на Полша” (заед­но с Боян Обретенов).

Награ­ди:

• Годиш­ни награ­ди на СПБ за „Вакан­ци­и­те на мизан­т­ро­па” на Е. Лип­с­ка (1994) и  „Сила­та на вку­са” на Зб. Хер­берт (2003) и за цялос­т­но твор­чес­т­во (2015);
• награ­да на Пол­с­кия съюз на авто­ри­те ZАiKS (2014);
• Заслу­жил за пол­с­ка­та кул­ту­ра (1999),
• Кава­лер­с­ки кръст (2000).

Дан­ни за кон­такт: vdejan@abv.bg