40 години без големия български преводач

Пенчо Симов беше от онези не твърде често срещани днес хора, които, извършили едно или друго значително културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества и заслуги. А всички знаят, че именно той изигра важна роля в процеса на запознаването на нашия културен читател с редица големи имена от европейската и особено от великата френска литература. И при това бе не само вдъхновен, високо талантлив преводач, но и неуморен, прецизен редактор на внушителен брой издания. Всъщност, той е един от най- големите преводачи в нашата литературна история досега! Ето и една кратка бележка за него:  роден е на 26 април 1929 г. в София в семейство на дипломати. Завършва гимназия в столицата. Следва журналистика в Карловия университет в Прага (1948-1949), завършва право в СУ „Климент Охридски” (1954). Работи като редактор в сп. „Космос” и като заместник-главен редактор, главен редактор и завеждащ отдел „Поезия” в издателство „Народна култура” (1968-1980). От 1981 г. е редактор в сп. „Панорама”. Член на Съюза на преводачите. Посвещава преводаческата си дейност предимно на френската поезия. Превежда също чешки, словашки, руски, английски, белгийски и полски поети, както и проза от френски и руски класици, драматургия и есеистика.

Continue reading →